Нашето ежедневие е създадено сякаш само за ранобудници: класните работи

Нашето всекидневие е основано като че ли единствено за ранобудници: класните работи се пишат най-вече в първите образователни часове рано заран, доста от офисите и магазините отварят още в ранни зори, работата по градежите стартира да кипи от най-ранно утро. И тежкó на тези, които обичат да си поспиват по-дълго или просто не съумяват да отворят очи заран.

Хората обаче имат друг биологичен темп – вътрешният им часовник се движи с друга скорост. Това изобретение направиха американските учени Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Янг, за което получиха и Нобеловата премия за медицина през 2017 година.

Чучулиги или сови? От какво зависи?

Ранобудните, наричани още “чучулиги”, нормално рано се залавят за работа, съвсем незабавно могат да се концентрират и по-бързо стигат до края на работния ден. Така поражда усещането,че те като че ли разполагат и с повече свободно време. “Совите” – назад, доближават върхова форма вечер и постоянно стартират да се занимават със отговорностите си, когато чучулигите от дълго време към този момент са се уморили и отдали на отмора. Често пъти “совите” правят работата си по-спокойно, а съгласно някои проучвания – даже и по-творчески.

Едно проучване от 2016 година разпознава 15 сходни гени, които дефинират работата на биологичния ни часовник. Седем от тези сегменти даже са ситуирани край познатите ни към този момент гени, регулиращи промяната на ритъма сред будна фаза и сън. Това си пролича от проучване на генетичния материал на близо 90 000 души. При “совите” телесната температура се покачва по-късно, в сравнение с при “чучулигите”, а хормонът на съня мелатонин се отделя със забавяне. Изследването демонстрира също, че дамите по-често са по-ранобудни от мъжете.Научни доказателства за връзката сред физиологичните процеси в организма и съответния хронотип показаха откриватели от Института за проучване на труда “Лайбниц” към Техническия университет в Дортмунд. Тяхното изследване сподели, че когнитивните качества – като обучаемост, дарба за бързо разбиране, мисленето и паметта – сигурно се въздействат от другия хронотип.

Изследвани са били вниманието, краткосрочната памет и познавателните качества на 36 доброволци по време на дейната за тях част от деня. Резултатите са еднопосочни: познавателните качества и двигателните умения са доста по-добри в желаната част от деня.

Това не е мързел, а условие, закодирано в гените ни

Независимо от генетичните заложби, нашият биологичен часовник въпреки всичко се трансформира в хода на живота: множеството дребни деца са извънредно ранобудни, само че с годините биологичният им часовник се забавя. Хормоналните промени по време на пубертета трансформират множеството младежи в поспаланковци. Чак след пубертета се открива присъщия им – генетично кодиран – хронотип.

Хора, които непрекъснато живеят в прорез с биологичния си часовник, вредят на здравето си и са застрашени от наднормено тегло, проблеми с концентрацията и диабет. Така че, скъпи чучулиги: в случай че заран рано ви се пее и работи, никой не ви пречи да го вършиме! Но се съобразявайте и с тези, които по-късно доближават върхова форма и не обичат да си лягат рано.

Никой не трябва да бъде принуждаван да се извинява за това, че биологичният му часовник работи по друг метод. Ако е допустимо, би трябвало да нагодим всекидневието си към типичния за нас хронотип – и това не е опрощение за мързел, а условие, закодирано в гените ни.