Проф. Николай Овчаров: Има ли наистина вампири сред нас?
Нашата поредност от публикации за фамозния Дракула няма по какъв начин да не приключи с този въпрос. Защо в края на XIX в. ирландецът Брам Стокър избира Балканите и живелия през XV в. Йоан Влад Цепеш, с цел да сътвори сюжета за вампира Дракула? Разбира се той е употребявал памфлетите от епохата, които са очерняли влашкия воевода заради спора му със заселените в Трансилвания немци. Но дали единствено това е повода, написа проф. Николай Овчяров в ".
Отговорът на този въпрос от дълго време е даден от археолози и етнолози. Само през последните десетина години при нашите разкопки ние попаднахме на нашумелите случаи от Созопол, Перперикон, Велико Търново и други места в България. Те са тъкмо датирани с монети от интервала на Средновековието. Обединителната линия при всички погребения е забитият в натрупа нож, палешник или други стоманени предмети.
Това е един от обичаите срещу вампирясване - езическа традиция, запазила се и след приемането на християнството. В редица некрополи от Средновековието се следят и други ритуали - опалване на гробната яма; слагане на въглени и камъни върху тялото; връзване на крайниците с въже. „ Вампирските “ традиции се съхраняват във фолклора до наши дни. Различни са наименованията, с които са обозначавани тези демонични същества - „ въпер “, „ дракус “, „ плътеник “, „ устрел “ и доста други.
Като цяло така наречен „ вампири “ са „ не по реда си умрели хора “. Такива са тези, чиято гибел е настъпила принудително и неестествено - убити или протегнали ръка на живота си. Вампири стават удавници; паднали от високо хора; убити от гръм; обесени; починали надалеч от вкъщи с незнаен гроб. Раните по тялото или язви в стомаха също водят до вампиризъм. В Странджа твърдо имат вяра, че умрелите некръстени деца до 9 дни стават „ устрели “. Вампир може да произлезе от мъртвец, заровен в дреха, плетена през Вълчата неделя, или от труп, роден от майка, яла при бременността си месо от животно, убито от вълк.
Други вярвания са свързани с моралните правила в обществото. Мъртвият ще вампиряса, в случай че не е заровен по християнски, а върколак става неоплаканият и неопят мъртвец. Такива са и анатемосаните и отлъчени от църквата, крадците, убийците, блудниците, пияниците, магьосниците. Смята се, че в тях се е вселил дяволът и не им дава покой, тъй като с негова помощ са правили редица незаконни действия.
Според старинното виждане вампири стават престарели или тежко заболели хора. При междинна дълготрайност на живота от 40-45 години през Средновековието е било неразбираемо по какъв начин някой може да доживее 70-80 години. Това се е считало за неестествено и провокирано от зли сили. Впрочем, отзив от тези схващания са непокътнати и до през днешния ден с изречения от вида - „ Погледни я тази баба, трансформирала се е във върколак! “
Много по-често обаче вампири могат да станат напълно елементарни покойници заради неспазване на погребални традиции. Това може да се случи, в случай че през натрупа се подаде предмет, ръкуват се или бъде прескочен от някакво животно. Във вампири се трансформират мъртъвци, чиито очи не са били затворени; в случай че някой от погребалната върволица се обърне обратно по пътя към гробищата; в случай че падне сянка върху трупа; от време на време - в случай че завали дъжд или завее вятър.
Така хората се изправят пред въпроса по какъв начин да предпазят починалите си близки от вампирясване. Най-важни са дейностите срещу превъплътяването, които стартират незабавно след настъпването на гибелта. Мъртвеца е охраняван непрекъснато при светлината на свещи, лампи или огъня в огнището, а гроба се копае в деня на погребението. От стаята се гонят всички животни и над натрупа не се подава нищо. Мястото, на което е лежал, не се пресича 3 дни. После следват охранителните ограничения при погребението. В Средните Родопи върху натрупа се поставят стоманени такъми от огнището като веруга, простре и дилаф. При погребването на убити, раните първо се горят, а след това се опалва и гроба. Главни защитни средства срещу вампирясване са желязото, огънят, тръните, коловете и, естествено, прословутият чесън.
Един от методите за битката с превъплътяването е опалването на гроба, намерено и по археологически път. То се прави на втория или третия ден преди изгрев слънце от нечетен брой дами, като гроба се огражда със плява, кълчища или конци, които се палят. След това следва така наречен „ мълчано ходено хоро “ - трикратно циркулиране на гроба.
Освен опалването, нормална процедура е забиването на остри стоманени предмети (нож, брадва, пирон) на мястото на гибелта или в натрупа. Това се прави, за „ да се пъди нечистия дух “ и „ да не се връща гибелта у дома “. Ето за какво железата се забиват в корема, сърдечната област, петите и дланите на мъртвеца. Пробождането на натрупа може да стане и с други средства - бодил или дървен прът.
Набеденият мъртвец може да се трансформира във върколак от деня на погребението до 40-ия ден. Той излиза през нощта, а денем се прибира в гроба. През това време пие кръв и последователно се увълчва и усилва, като най-после може да излиза и през деня. „ Ако не го разсипят тогава - свидетелстват митовете, - след 40-я ден отимвал човешко тяло “. Тогава душата на умрелия последователно се облича в плът, само че няма кости.
Основната храна на вампира е кръвта и тя му донася огромно тегло. Демонът си я набира основно от добитъка - овце, крави, кози. Понякога обаче той души спящи хора, изключително дами, и пие кръвта им. Също атакува дребни деца и младоженци. Белег за нощното душене са черните и сини петна по тялото на жертвите. Вампирът постоянно се гневи и тогава носи разнообразни болести по храната на хората.
Ако не се вземат ограничения, след 40-ия ден вампирът може да се укости, т. е. към този момент да има напълно тип на човек. Тогава той стартира живот на друго място от това, където е живял и където не го познават. Обикновено се дами и се занимава с търговия, месарство, бръснарство. Животът му обаче е краткотраен, тъй като той самият или някой различен го поразява при подозрение и от него остава единствено локва пихтиеста кръв.
За оправянето с вампирите има и специфични ловци. Понякога те са потомци на покойниците, нормално хора, родени в събота, само че има и експерти. Те са носили наименованията „ вампирджии “, „ джададжии “, „ въперари “ и други Такъв е разказаният от етнолога Рачко Попов случай, регистриран през 80-те години на предишния век в Северозападна България. В едно от селата имало човек, претрупан да пробожда с дървен прът обвинените във вампиризъм покойници.
Вампирите обичат да се разхождат до първи петли и вампирджиите ги дебнат тогава. Тъй като те харесват музика и танци, по този метод от време на време ловците ги подмамват и ги убиват. Джададжиите също пълнят бутилки или мехове с кръв и търсят с икони на св. Богородица бърлогите на демоните. Когато съдът стартира да се клати, към този момент се знае, че вампирът е близо. Накрая той влиза вътре, а ловецът изкусно хвърля бутилката в пламнал огън. Със страшни писъци злокобното създание изчезва от този свят.
Ще се спра и на един случай от прилежаща Румъния. В правосъдно произвеждане от 2005 година някой си Георге Маринеску и пет члена от фамилията му са наказани на по шест месеца затвор за противозаконното ексхумиране на тялото на техен родственик. Според показанията им, той излизал от гроба през нощта и им пиел кръвта. Затова в среднощ фамилията изважда тялото, изтръгва и изгаря сърцето му, а от пепелта прави балсам, който пие като противоотрова на вампира. Интересен е маркираният и в българската митология бит, че набелязаните за вампири преследват най-много роднините си.
Приказките за вампири са национални суеверия, подсилени от вековното турско иго, в което балканските нации губят високата си преди просвета. Именно по този начин се оформя облика, въодушевил Брам Стокър да сътвори и своя „ върколак “ Дракула.
Отговорът на този въпрос от дълго време е даден от археолози и етнолози. Само през последните десетина години при нашите разкопки ние попаднахме на нашумелите случаи от Созопол, Перперикон, Велико Търново и други места в България. Те са тъкмо датирани с монети от интервала на Средновековието. Обединителната линия при всички погребения е забитият в натрупа нож, палешник или други стоманени предмети.
Това е един от обичаите срещу вампирясване - езическа традиция, запазила се и след приемането на християнството. В редица некрополи от Средновековието се следят и други ритуали - опалване на гробната яма; слагане на въглени и камъни върху тялото; връзване на крайниците с въже. „ Вампирските “ традиции се съхраняват във фолклора до наши дни. Различни са наименованията, с които са обозначавани тези демонични същества - „ въпер “, „ дракус “, „ плътеник “, „ устрел “ и доста други.
Като цяло така наречен „ вампири “ са „ не по реда си умрели хора “. Такива са тези, чиято гибел е настъпила принудително и неестествено - убити или протегнали ръка на живота си. Вампири стават удавници; паднали от високо хора; убити от гръм; обесени; починали надалеч от вкъщи с незнаен гроб. Раните по тялото или язви в стомаха също водят до вампиризъм. В Странджа твърдо имат вяра, че умрелите некръстени деца до 9 дни стават „ устрели “. Вампир може да произлезе от мъртвец, заровен в дреха, плетена през Вълчата неделя, или от труп, роден от майка, яла при бременността си месо от животно, убито от вълк.
Други вярвания са свързани с моралните правила в обществото. Мъртвият ще вампиряса, в случай че не е заровен по християнски, а върколак става неоплаканият и неопят мъртвец. Такива са и анатемосаните и отлъчени от църквата, крадците, убийците, блудниците, пияниците, магьосниците. Смята се, че в тях се е вселил дяволът и не им дава покой, тъй като с негова помощ са правили редица незаконни действия.
Според старинното виждане вампири стават престарели или тежко заболели хора. При междинна дълготрайност на живота от 40-45 години през Средновековието е било неразбираемо по какъв начин някой може да доживее 70-80 години. Това се е считало за неестествено и провокирано от зли сили. Впрочем, отзив от тези схващания са непокътнати и до през днешния ден с изречения от вида - „ Погледни я тази баба, трансформирала се е във върколак! “
Много по-често обаче вампири могат да станат напълно елементарни покойници заради неспазване на погребални традиции. Това може да се случи, в случай че през натрупа се подаде предмет, ръкуват се или бъде прескочен от някакво животно. Във вампири се трансформират мъртъвци, чиито очи не са били затворени; в случай че някой от погребалната върволица се обърне обратно по пътя към гробищата; в случай че падне сянка върху трупа; от време на време - в случай че завали дъжд или завее вятър.
Така хората се изправят пред въпроса по какъв начин да предпазят починалите си близки от вампирясване. Най-важни са дейностите срещу превъплътяването, които стартират незабавно след настъпването на гибелта. Мъртвеца е охраняван непрекъснато при светлината на свещи, лампи или огъня в огнището, а гроба се копае в деня на погребението. От стаята се гонят всички животни и над натрупа не се подава нищо. Мястото, на което е лежал, не се пресича 3 дни. После следват охранителните ограничения при погребението. В Средните Родопи върху натрупа се поставят стоманени такъми от огнището като веруга, простре и дилаф. При погребването на убити, раните първо се горят, а след това се опалва и гроба. Главни защитни средства срещу вампирясване са желязото, огънят, тръните, коловете и, естествено, прословутият чесън.
Един от методите за битката с превъплътяването е опалването на гроба, намерено и по археологически път. То се прави на втория или третия ден преди изгрев слънце от нечетен брой дами, като гроба се огражда със плява, кълчища или конци, които се палят. След това следва така наречен „ мълчано ходено хоро “ - трикратно циркулиране на гроба.
Освен опалването, нормална процедура е забиването на остри стоманени предмети (нож, брадва, пирон) на мястото на гибелта или в натрупа. Това се прави, за „ да се пъди нечистия дух “ и „ да не се връща гибелта у дома “. Ето за какво железата се забиват в корема, сърдечната област, петите и дланите на мъртвеца. Пробождането на натрупа може да стане и с други средства - бодил или дървен прът.
Набеденият мъртвец може да се трансформира във върколак от деня на погребението до 40-ия ден. Той излиза през нощта, а денем се прибира в гроба. През това време пие кръв и последователно се увълчва и усилва, като най-после може да излиза и през деня. „ Ако не го разсипят тогава - свидетелстват митовете, - след 40-я ден отимвал човешко тяло “. Тогава душата на умрелия последователно се облича в плът, само че няма кости.
Основната храна на вампира е кръвта и тя му донася огромно тегло. Демонът си я набира основно от добитъка - овце, крави, кози. Понякога обаче той души спящи хора, изключително дами, и пие кръвта им. Също атакува дребни деца и младоженци. Белег за нощното душене са черните и сини петна по тялото на жертвите. Вампирът постоянно се гневи и тогава носи разнообразни болести по храната на хората.
Ако не се вземат ограничения, след 40-ия ден вампирът може да се укости, т. е. към този момент да има напълно тип на човек. Тогава той стартира живот на друго място от това, където е живял и където не го познават. Обикновено се дами и се занимава с търговия, месарство, бръснарство. Животът му обаче е краткотраен, тъй като той самият или някой различен го поразява при подозрение и от него остава единствено локва пихтиеста кръв.
За оправянето с вампирите има и специфични ловци. Понякога те са потомци на покойниците, нормално хора, родени в събота, само че има и експерти. Те са носили наименованията „ вампирджии “, „ джададжии “, „ въперари “ и други Такъв е разказаният от етнолога Рачко Попов случай, регистриран през 80-те години на предишния век в Северозападна България. В едно от селата имало човек, претрупан да пробожда с дървен прът обвинените във вампиризъм покойници.
Вампирите обичат да се разхождат до първи петли и вампирджиите ги дебнат тогава. Тъй като те харесват музика и танци, по този метод от време на време ловците ги подмамват и ги убиват. Джададжиите също пълнят бутилки или мехове с кръв и търсят с икони на св. Богородица бърлогите на демоните. Когато съдът стартира да се клати, към този момент се знае, че вампирът е близо. Накрая той влиза вътре, а ловецът изкусно хвърля бутилката в пламнал огън. Със страшни писъци злокобното създание изчезва от този свят.
Ще се спра и на един случай от прилежаща Румъния. В правосъдно произвеждане от 2005 година някой си Георге Маринеску и пет члена от фамилията му са наказани на по шест месеца затвор за противозаконното ексхумиране на тялото на техен родственик. Според показанията им, той излизал от гроба през нощта и им пиел кръвта. Затова в среднощ фамилията изважда тялото, изтръгва и изгаря сърцето му, а от пепелта прави балсам, който пие като противоотрова на вампира. Интересен е маркираният и в българската митология бит, че набелязаните за вампири преследват най-много роднините си.
Приказките за вампири са национални суеверия, подсилени от вековното турско иго, в което балканските нации губят високата си преди просвета. Именно по този начин се оформя облика, въодушевил Брам Стокър да сътвори и своя „ върколак “ Дракула.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ