Архимандрит Пахомий, ректор на Софийската духовна семинария, пред „Труд”: Рождество е, нека разберем величието на думата смирение
Нашата задача е връщане на духовния смисъл и интерес измежду младежите
Преди Рождество Христово беседваме с архимандирт Пахомий , който е ректор на Софийската духовна семинария. Как се готвят там за Рождественските дни учениците, каква е ролята на семинарията след измененията в България през 1989-а, какво е качеството на обучение, може ли църковното двуличие да се лекува с молитва – все въпроси, които духовникът ще показа с читателите.
– Ваше Високопреподобие, от няколко месеца сте ректор, какво Ви свързва и стимулира за новото занятие в Софийската духовна семинария?
– Няколко години съм бил свещеник на Дивотинския манастир “Света Троица ” – от към 15 години съм в манастира. С благословението на Българския патриарх Неофит и на целия Свети Синод бях определен за ректор на Софийската духовна семинария в средата на месец юни. Беше ми гласувано доверие, за което доста благодаря. Наистина, доста пъти споделих, че моето занятие като духовник и човек, живял дълги години в манастир, към този момент като ректор на Софийската духовна семинария, радикално се трансформира. Манастирският живот изисква усамотение, уединение, макар, че доста хора минават през манастира. Сега като ректор на Софийската духовна семинария животът ми допуска доста нови отговорности, най-много за душите на тези деца и за всички, които учат и преподават в нея. Моята връзка и опит от семинарията е като човек, който е приключил двегодишния успореден курс. Имам опит, визия и концепция за желанията и ползите на семинаристите.
– Да, само че след манастирското усамотение тук се оказахте в центъра на София и въпреки стените да са огромни и дебели, преходът е сериозен.
– Бог е в манастира, Бог е и в Софийската духовна семинария “Свети Иван Рилски ”. Тук Той извънредно несметно излива Своята берекет. Ако ние вървим вярно по Божия път, Той ни оказва помощ и ще ни оказва помощ, ще имаме Неговата поддръжка. Изпълняваме ли отговорностите си като християни преди всичко, а по-късно като хора на разнообразни длъжности – ректор, преподаватели, учители, ученици…, имам вяра, че семинарията ще продължи да бъде цитадела на духа. Това е извънредно значим дълг за нас, и съответно за мен като нов ректор.
– В момента какъв брой възпитаници учат в Софийската духовна семинария? Какви са опциите, какъв е потенциалът и по какъв начин намирате равнището, което заварвате? Да го сравните може би с опита по време на Вашето образование тук преди 16 години?
-Сега, заради демографските проблеми, голяма емиграция и невъзможността на Църквата да вложи своя катехизаторски запас в българското учебно заведение, виждаме, че децата с интерес към вярата понижават. При нас те са малко. Не беше просто да сглобим паралелки. Като нов ректор виждам своята задача в това да дам опция на всяко българско семейство да се запознае с това какво е семинарията, какво съставлява семинарското обучение и семинарския живот. За мен е извънредно значимо да отговоря на въпросите на родителите за семинарията. Важна е ролята на родителите.
– В какво се показва тя?
– Те могат да оказват помощ на своите деца да намерят попрището си. Родителите би трябвало да имат информация и да бъдат спокойни. За всеки от тях най-скъпото и най-свидното са техните деца. И те би трябвало да бъдат наясно, че ще създадем оптималното за образованието и възпитанието на децата им тук, в Семинарията. Децата освен получават положително светско обучение, те получават и положително духовно обучение. Може преди 25 години семинарията да е изглеждала екзотично зад високите стени. Сега тя е познато, намерено място. Ако има въпроси към мен и сътрудниците – тези въпроси ще получат отговор. Децата тук получават класическо, положително образование. Даването на познания би трябвало да се съчетае с възпитаването. Смятам, че просветителният модел на нашето учебно заведение предлага път към одухотворяването на актуалното приблизително обучение и намира метод да съчетае поднасянето на информация с възпитателния резултат на науката за Бога и нравствеността.
– Споменахте за традициите, разкажете за историята на Вашето учебно заведение. Знае се, че за няколко десетилетия семинарията е била изселена в Черепиш и е била цялостна, а в този момент?
– Софийската духовна семинария е учебно заведение с доста огромни и положителни обичаи. Нейното строителство стартира през 1902 година, главният камък е положен от княз Фердинанд. Виждаме една дълга история, в която Семинарията е изграждала, надграждала, претърпяла е и разнообразни премеждия по време на комунистическата власт, била е преместена от столицата и настанена в Черепишкия манастир. Всеки, приключил семинарията, е бил подложен на обиди, цялостен живот носи печата на това, че е семинарист, унижаван е, преследван, основават му проблеми. След семинарията следват трудови войски, наблюдения на родителите, постоянно уволнявания от работа. Истински героизъм е било да се учи в духовно учебно заведение!
– Сега в модерна България след 1989 година нещата към този момент са други…
– Да, през 1990 година Семинарията беше върната на Църквата, настъпи огромен напредък и видяхме желанието да се върне духовното обучение в живота на българския народ. Деветдесетте години бяха плодородни за възраждането на духовността и църковния живот и през тези години в семинарията имаше доста възпитаници, тя се радваше на сериозен интерес. Бях един от тези възпитаници и съм свидетел. В творчеството на страдалчески починалия Неврокопски митрополит Борис, на няколко места се споделя, че българското учебно заведение освен би трябвало да образова, а и да възпитава. Училището може да приготви добре своите възпитаници. Да имат положителни оценки, да знаят няколко езика, да аплайват на всички места и все пак да не познават духовната рамка на възпитанието. За страдание, възпитанието остро липсва в днешното учебно заведение. Семинарията се старае да възпитава. Предлагаме редкия синтез на обучение плюс образование. Вярвам в потребността и значимостта на духовното обучение още от ранна възраст.
– Много от родителите също се нуждаят от образование и катехизация. Замисляли ли сте се дали може да се предложи катехизация и на тях?
– Съгласен съм, че би трябвало да се катехизират родителите. И в този миг съм отворен да дам отговор на въпросите им. Те би трябвало да знаят и да бъдат спокойни. Замислял съм се за основаване на катехизаторски курсове за родители, в които да включим потенциала и уменията на преподавателите от Богословския факултет и семинарията. Това е добра концепция, която ще даде добър резултат, както за хората, които ще се образоват, по този начин и за децата, които те отглеждат. Много са нещата, които би трябвало да създадем за децата, по-късно би трябвало да надградим за родителите. Помага ни и така наречен успореден курс на семинарията. Това са мъже, които са приключили приблизително, постоянно и висше обучение, работят и имат разнообразни специалности. Те учат 2 години в паралелния курс и получават обучение с добра практическа устременост. В огромен % тези хора записват своите деца като постоянни възпитаници.
– А качеството на образованието какво е?
– Факт е високата стойност на образованието, което се предлага в семинарията. Знае се, без да е наложително, че тя е свещеническо учебно заведение. Много от тези, които са я приключили, стават свещеници. И това е хубаво. Надявам се равнището ни да стане още по-добро. Наблюдавах методите на преподаване, както и реакциите и желанието на децата, които се образоват. За нас са значими резултатите на външното оценяване. Нашите деца получават положителни резултати, само че казусът е, че като брой учениците ни са малко. Една от задачите ми е – децата да схванат, че учейки тук, не са задължени да станат свещеници. Да не считат, че те непрестанно ще носят печата на семинарията и техните приятели непрестанно ще им викат: “Попе, попе! ”. По-голямата цел е спасението на душите им. Всеки ден е значимо да си го споделяме: тук сме, тъй като Бог ни е призовал. Тук сме, признателни сме, щастливи сме да сме тук, в това хубаво и неизмеримо учебно заведение, с цел да се учим и да вървим по пътя на спасението.
– Вие идвате от манастир, а манастирските хора са носители на молитвата, за всеки това би трябвало да е ясно. За православната черква молитвата е една от основите на християнския живот. Смятате ли да извършите по този начин, че в семинарията да има осъзната нужда от молитва, да бъде осъзната същността на молитвата, смятате ли по някакъв метод да преподадете значимостта на молитвата за живота като съществена. Може ли църковното двуличие да се излекува с молитва?
– Благодаря за този въпрос. Той ме вълнува непрестанно като свещеник и християнин. Винаги се е очаквало, че ректорите на семинариите би трябвало да бъдат духовници. Аз съм на същото мнение. В нашия случай тук има мнения, че при идването на човек, който дълги години е бил свещеник на манастир, обича манастирския живот и монашеството надали не ще докара манастира в семинарията. Това няма да се случи! Ще разреша на моя минал опит да ми помогне, а не да ми попречи като ректор. Но, моето предпочитание е децата да схванат духовния живот. Ние тук би трябвало да помогнем, да предложим знание за духовния живот. Къде другаде, в случай че не тук? Длъжни сме да даваме персонален образец. Не би трябвало единствено да приказваме. Примерът от мен, от останалите преподаватели и чиновници минава към огромните възпитаници, които демонстрират какво са научили на по-малките.
– Основен проблем в семинарията и обществото е неналичието на нравствен интерес при учениците и младежите.
– Интересът, същността за какво си някъде, е смисълът. Ако детето не вижда смисъл или му липсва мотивация, значи не сме създали задоволително. Няма неспокойствие при срещата с духовното. Няма неспокойствие в духовния живот, признание, наслада. Имаме задача да разбудим огъня на духовното, евангелският огън в душите на нашите деца. Учим ги по какъв начин да го пазят, да не понижава, да не гасне. Нашите старания са ориентирани към духовния смисъл и интерес, тъй като християнството се живее. Преподавателите, които преподават при нас, “горят ” и живеят в материята, която преподават. Аз съм имал такива преподаватели и в никакъв случай няма да ги не помни.
Какъв е моят персонален път и метод да докосна учениците като свещеник: предстоя пред Светата Трапеза на Светата Литургия. Там, в олтара, пред Бога не мога да бъда двуличен, нито мога да играя спектакъл. Там би трябвало да бъда духовник, да пламтя с цялото си внимание, с цялото си сърдечно разположение и не мога да се преструвам. С цялото създание заставам пред Светата Трапеза и пред моите очи става най-великата Тайна – претворяването на Тялото и Кръвта Господни. В нашето неизмеримо учебно заведение учениците са най-голямото богатство. Ако правим Светата Литургия същински, уместно, считам, че Божията берекет ще слезе и ще допре всяка душа, която взе участие в богослужението. Ние всички сме една общественост, едно цяло и великата Тайна няма метод да не допре, да не болести сърцето с благодатта. Нашето учебно заведение е скъпо с практиката и опита, който дава. С това сме неповторими. Децата ни са извънредно чисти, плодородни и с огромно сърдечно разположение да вървят по пътя на Христос.
– Бихте ли създали дни на отворените порти, в които да покажете на всички какво се случва в това неизмеримо учебно заведение?
– Що се отнася до така наречен “дни на отворените порти ”, да – несъмнено, имаме предпочитание и предвиждаме такива дни, в които всеки да може да зададе своите въпроси, и всяка една душа да се запознае и да доближи до Бога. Ако това е метод един човек да доближи до Христос, да се запознае с ритъма на семинарския живот, да се допре и види нещата “от кухнята ”. Семинарията постоянно е имала добре готови апологети, познавачи на църковното свещенодействие и артисти. Винаги сме имали положителни, готови хорове. Така е било, по този начин имам вяра, че ще продължи да бъде, тъй като имаме доста готови преподаватели, които поставят огромни старания за високото равнище на нашите ученици. Желанието ми постоянно е било да имаме внушителен състав, който да покаже хубостта на църковните песнопения на повече хора. Голям труд се крие зад подготвянето на добре звучащ хор. Но зная, че посредством църковната музика постоянно хората потеглят към вярата. Бих желал да продължим традицията и да имаме сформира, които да ни показват на всички места, където биха ни поканили, ще работя за това.
– Отделя ли се внимание, с изключение на на музиката, и на другите църковни изкуства – иконописта, дърворезбата, везбата, църковната мозайка и останалите църковни изкуства?
– Отново се връщам към това, че децата са ни поверени за 24 часа. Моето откровено предпочитание е те да навлязат, да се срещнат с църковните изкуства. Заварих иконописна школа тук в първите дни на моето идване. Преподавателката е забележителна – тя е измежду най-хубавите ни зографи – Елеонора Караиванска. За мен беше прелестен резултатът, който е постигнала с шест-седем деца. Иконите са доста красиви! А децата познаваха и вярната технология, четяха молебствия, постеха по време на работа, тъкмо, както Църквата е приела да се прави. Вярвам в развиването и бъдещето на такава семинарска школа и благодаря за чудесната работа! Имаме и човек, който се занимава с дърворезба. Той на драго сърце демонстрира съществени техники в резбарското изкуство. В началото сме на основаването на група по църковна дърворезба. Моето предпочитание е учениците ни да се занимават, да откриват и да развиват своите гении. Впечатлен съм от постигнатото.
– Как в семинарията се готвите за Рождественските дни?
– Освен посредством отредения пост, нашите възпитаници имат опция да се приготвят деликатно за Христовото Рождество и с изповед, Причастие с Тялото и Кръвта Христови през Коледния пост и на самия празник. Те всички вземат участие в богослужението. Всички песнопения, които извършват по време на работа приготвят мозъка и сърцето за идването на Спасителя. Освен това имаме Рождественски тържества, които семинаристите готвят сами преди да излязат в Коледна почивка.
– Как да подготвим сърцата и душите си за Родения в бедна пещера Христос?
– Господ Иисус Христос се въплъти и роди във Витлеем. Бе положен в яслите. Бог стана Човек и бе положен в ясли – мирен и преклонен! Ние би трябвало да разберем същността на Неговата благост и величието на думата примирение. В отговор на Неговото примирение ние също би трябвало да се смирим и да Го приемем – Бог е пристигнал измежду нас като Младенец, като Дете! Ще кажа: Честито Рождество Христово! Велика е тази наслада и в тези дни човек е подготвен да поздрави и прегърне всички хора! Нека Божията берекет бъде постоянно с всички човешки същества – Божии деца!
Нашият посетител
Архимандрит Пахомий е роден в София през 1978 година На 27 юни 2002 година е постриган за духовник в Дивотинския манастир. Същата година на 12 октомври е ръкоположен за йеродякон от тогавашния софийски викарий Знеполски свещеник Николай. Следващия месец в старинния столичен храм “Св. Петка ” е ръкоположен за йеромонах. От 2002 година е свещеник на Дивотинската света обител. От юни е ректор на Софийската духовна семинария.
Преди Рождество Христово беседваме с архимандирт Пахомий , който е ректор на Софийската духовна семинария. Как се готвят там за Рождественските дни учениците, каква е ролята на семинарията след измененията в България през 1989-а, какво е качеството на обучение, може ли църковното двуличие да се лекува с молитва – все въпроси, които духовникът ще показа с читателите.
– Ваше Високопреподобие, от няколко месеца сте ректор, какво Ви свързва и стимулира за новото занятие в Софийската духовна семинария?
– Няколко години съм бил свещеник на Дивотинския манастир “Света Троица ” – от към 15 години съм в манастира. С благословението на Българския патриарх Неофит и на целия Свети Синод бях определен за ректор на Софийската духовна семинария в средата на месец юни. Беше ми гласувано доверие, за което доста благодаря. Наистина, доста пъти споделих, че моето занятие като духовник и човек, живял дълги години в манастир, към този момент като ректор на Софийската духовна семинария, радикално се трансформира. Манастирският живот изисква усамотение, уединение, макар, че доста хора минават през манастира. Сега като ректор на Софийската духовна семинария животът ми допуска доста нови отговорности, най-много за душите на тези деца и за всички, които учат и преподават в нея. Моята връзка и опит от семинарията е като човек, който е приключил двегодишния успореден курс. Имам опит, визия и концепция за желанията и ползите на семинаристите.
– Да, само че след манастирското усамотение тук се оказахте в центъра на София и въпреки стените да са огромни и дебели, преходът е сериозен.
– Бог е в манастира, Бог е и в Софийската духовна семинария “Свети Иван Рилски ”. Тук Той извънредно несметно излива Своята берекет. Ако ние вървим вярно по Божия път, Той ни оказва помощ и ще ни оказва помощ, ще имаме Неговата поддръжка. Изпълняваме ли отговорностите си като християни преди всичко, а по-късно като хора на разнообразни длъжности – ректор, преподаватели, учители, ученици…, имам вяра, че семинарията ще продължи да бъде цитадела на духа. Това е извънредно значим дълг за нас, и съответно за мен като нов ректор.
– В момента какъв брой възпитаници учат в Софийската духовна семинария? Какви са опциите, какъв е потенциалът и по какъв начин намирате равнището, което заварвате? Да го сравните може би с опита по време на Вашето образование тук преди 16 години?
-Сега, заради демографските проблеми, голяма емиграция и невъзможността на Църквата да вложи своя катехизаторски запас в българското учебно заведение, виждаме, че децата с интерес към вярата понижават. При нас те са малко. Не беше просто да сглобим паралелки. Като нов ректор виждам своята задача в това да дам опция на всяко българско семейство да се запознае с това какво е семинарията, какво съставлява семинарското обучение и семинарския живот. За мен е извънредно значимо да отговоря на въпросите на родителите за семинарията. Важна е ролята на родителите.
– В какво се показва тя?
– Те могат да оказват помощ на своите деца да намерят попрището си. Родителите би трябвало да имат информация и да бъдат спокойни. За всеки от тях най-скъпото и най-свидното са техните деца. И те би трябвало да бъдат наясно, че ще създадем оптималното за образованието и възпитанието на децата им тук, в Семинарията. Децата освен получават положително светско обучение, те получават и положително духовно обучение. Може преди 25 години семинарията да е изглеждала екзотично зад високите стени. Сега тя е познато, намерено място. Ако има въпроси към мен и сътрудниците – тези въпроси ще получат отговор. Децата тук получават класическо, положително образование. Даването на познания би трябвало да се съчетае с възпитаването. Смятам, че просветителният модел на нашето учебно заведение предлага път към одухотворяването на актуалното приблизително обучение и намира метод да съчетае поднасянето на информация с възпитателния резултат на науката за Бога и нравствеността.
– Споменахте за традициите, разкажете за историята на Вашето учебно заведение. Знае се, че за няколко десетилетия семинарията е била изселена в Черепиш и е била цялостна, а в този момент?
– Софийската духовна семинария е учебно заведение с доста огромни и положителни обичаи. Нейното строителство стартира през 1902 година, главният камък е положен от княз Фердинанд. Виждаме една дълга история, в която Семинарията е изграждала, надграждала, претърпяла е и разнообразни премеждия по време на комунистическата власт, била е преместена от столицата и настанена в Черепишкия манастир. Всеки, приключил семинарията, е бил подложен на обиди, цялостен живот носи печата на това, че е семинарист, унижаван е, преследван, основават му проблеми. След семинарията следват трудови войски, наблюдения на родителите, постоянно уволнявания от работа. Истински героизъм е било да се учи в духовно учебно заведение!
– Сега в модерна България след 1989 година нещата към този момент са други…
– Да, през 1990 година Семинарията беше върната на Църквата, настъпи огромен напредък и видяхме желанието да се върне духовното обучение в живота на българския народ. Деветдесетте години бяха плодородни за възраждането на духовността и църковния живот и през тези години в семинарията имаше доста възпитаници, тя се радваше на сериозен интерес. Бях един от тези възпитаници и съм свидетел. В творчеството на страдалчески починалия Неврокопски митрополит Борис, на няколко места се споделя, че българското учебно заведение освен би трябвало да образова, а и да възпитава. Училището може да приготви добре своите възпитаници. Да имат положителни оценки, да знаят няколко езика, да аплайват на всички места и все пак да не познават духовната рамка на възпитанието. За страдание, възпитанието остро липсва в днешното учебно заведение. Семинарията се старае да възпитава. Предлагаме редкия синтез на обучение плюс образование. Вярвам в потребността и значимостта на духовното обучение още от ранна възраст.
– Много от родителите също се нуждаят от образование и катехизация. Замисляли ли сте се дали може да се предложи катехизация и на тях?
– Съгласен съм, че би трябвало да се катехизират родителите. И в този миг съм отворен да дам отговор на въпросите им. Те би трябвало да знаят и да бъдат спокойни. Замислял съм се за основаване на катехизаторски курсове за родители, в които да включим потенциала и уменията на преподавателите от Богословския факултет и семинарията. Това е добра концепция, която ще даде добър резултат, както за хората, които ще се образоват, по този начин и за децата, които те отглеждат. Много са нещата, които би трябвало да създадем за децата, по-късно би трябвало да надградим за родителите. Помага ни и така наречен успореден курс на семинарията. Това са мъже, които са приключили приблизително, постоянно и висше обучение, работят и имат разнообразни специалности. Те учат 2 години в паралелния курс и получават обучение с добра практическа устременост. В огромен % тези хора записват своите деца като постоянни възпитаници.
– А качеството на образованието какво е?
– Факт е високата стойност на образованието, което се предлага в семинарията. Знае се, без да е наложително, че тя е свещеническо учебно заведение. Много от тези, които са я приключили, стават свещеници. И това е хубаво. Надявам се равнището ни да стане още по-добро. Наблюдавах методите на преподаване, както и реакциите и желанието на децата, които се образоват. За нас са значими резултатите на външното оценяване. Нашите деца получават положителни резултати, само че казусът е, че като брой учениците ни са малко. Една от задачите ми е – децата да схванат, че учейки тук, не са задължени да станат свещеници. Да не считат, че те непрестанно ще носят печата на семинарията и техните приятели непрестанно ще им викат: “Попе, попе! ”. По-голямата цел е спасението на душите им. Всеки ден е значимо да си го споделяме: тук сме, тъй като Бог ни е призовал. Тук сме, признателни сме, щастливи сме да сме тук, в това хубаво и неизмеримо учебно заведение, с цел да се учим и да вървим по пътя на спасението.
– Вие идвате от манастир, а манастирските хора са носители на молитвата, за всеки това би трябвало да е ясно. За православната черква молитвата е една от основите на християнския живот. Смятате ли да извършите по този начин, че в семинарията да има осъзната нужда от молитва, да бъде осъзната същността на молитвата, смятате ли по някакъв метод да преподадете значимостта на молитвата за живота като съществена. Може ли църковното двуличие да се излекува с молитва?
– Благодаря за този въпрос. Той ме вълнува непрестанно като свещеник и християнин. Винаги се е очаквало, че ректорите на семинариите би трябвало да бъдат духовници. Аз съм на същото мнение. В нашия случай тук има мнения, че при идването на човек, който дълги години е бил свещеник на манастир, обича манастирския живот и монашеството надали не ще докара манастира в семинарията. Това няма да се случи! Ще разреша на моя минал опит да ми помогне, а не да ми попречи като ректор. Но, моето предпочитание е децата да схванат духовния живот. Ние тук би трябвало да помогнем, да предложим знание за духовния живот. Къде другаде, в случай че не тук? Длъжни сме да даваме персонален образец. Не би трябвало единствено да приказваме. Примерът от мен, от останалите преподаватели и чиновници минава към огромните възпитаници, които демонстрират какво са научили на по-малките.
– Основен проблем в семинарията и обществото е неналичието на нравствен интерес при учениците и младежите.
– Интересът, същността за какво си някъде, е смисълът. Ако детето не вижда смисъл или му липсва мотивация, значи не сме създали задоволително. Няма неспокойствие при срещата с духовното. Няма неспокойствие в духовния живот, признание, наслада. Имаме задача да разбудим огъня на духовното, евангелският огън в душите на нашите деца. Учим ги по какъв начин да го пазят, да не понижава, да не гасне. Нашите старания са ориентирани към духовния смисъл и интерес, тъй като християнството се живее. Преподавателите, които преподават при нас, “горят ” и живеят в материята, която преподават. Аз съм имал такива преподаватели и в никакъв случай няма да ги не помни.
Какъв е моят персонален път и метод да докосна учениците като свещеник: предстоя пред Светата Трапеза на Светата Литургия. Там, в олтара, пред Бога не мога да бъда двуличен, нито мога да играя спектакъл. Там би трябвало да бъда духовник, да пламтя с цялото си внимание, с цялото си сърдечно разположение и не мога да се преструвам. С цялото създание заставам пред Светата Трапеза и пред моите очи става най-великата Тайна – претворяването на Тялото и Кръвта Господни. В нашето неизмеримо учебно заведение учениците са най-голямото богатство. Ако правим Светата Литургия същински, уместно, считам, че Божията берекет ще слезе и ще допре всяка душа, която взе участие в богослужението. Ние всички сме една общественост, едно цяло и великата Тайна няма метод да не допре, да не болести сърцето с благодатта. Нашето учебно заведение е скъпо с практиката и опита, който дава. С това сме неповторими. Децата ни са извънредно чисти, плодородни и с огромно сърдечно разположение да вървят по пътя на Христос.
– Бихте ли създали дни на отворените порти, в които да покажете на всички какво се случва в това неизмеримо учебно заведение?
– Що се отнася до така наречен “дни на отворените порти ”, да – несъмнено, имаме предпочитание и предвиждаме такива дни, в които всеки да може да зададе своите въпроси, и всяка една душа да се запознае и да доближи до Бога. Ако това е метод един човек да доближи до Христос, да се запознае с ритъма на семинарския живот, да се допре и види нещата “от кухнята ”. Семинарията постоянно е имала добре готови апологети, познавачи на църковното свещенодействие и артисти. Винаги сме имали положителни, готови хорове. Така е било, по този начин имам вяра, че ще продължи да бъде, тъй като имаме доста готови преподаватели, които поставят огромни старания за високото равнище на нашите ученици. Желанието ми постоянно е било да имаме внушителен състав, който да покаже хубостта на църковните песнопения на повече хора. Голям труд се крие зад подготвянето на добре звучащ хор. Но зная, че посредством църковната музика постоянно хората потеглят към вярата. Бих желал да продължим традицията и да имаме сформира, които да ни показват на всички места, където биха ни поканили, ще работя за това.
– Отделя ли се внимание, с изключение на на музиката, и на другите църковни изкуства – иконописта, дърворезбата, везбата, църковната мозайка и останалите църковни изкуства?
– Отново се връщам към това, че децата са ни поверени за 24 часа. Моето откровено предпочитание е те да навлязат, да се срещнат с църковните изкуства. Заварих иконописна школа тук в първите дни на моето идване. Преподавателката е забележителна – тя е измежду най-хубавите ни зографи – Елеонора Караиванска. За мен беше прелестен резултатът, който е постигнала с шест-седем деца. Иконите са доста красиви! А децата познаваха и вярната технология, четяха молебствия, постеха по време на работа, тъкмо, както Църквата е приела да се прави. Вярвам в развиването и бъдещето на такава семинарска школа и благодаря за чудесната работа! Имаме и човек, който се занимава с дърворезба. Той на драго сърце демонстрира съществени техники в резбарското изкуство. В началото сме на основаването на група по църковна дърворезба. Моето предпочитание е учениците ни да се занимават, да откриват и да развиват своите гении. Впечатлен съм от постигнатото.
– Как в семинарията се готвите за Рождественските дни?
– Освен посредством отредения пост, нашите възпитаници имат опция да се приготвят деликатно за Христовото Рождество и с изповед, Причастие с Тялото и Кръвта Христови през Коледния пост и на самия празник. Те всички вземат участие в богослужението. Всички песнопения, които извършват по време на работа приготвят мозъка и сърцето за идването на Спасителя. Освен това имаме Рождественски тържества, които семинаристите готвят сами преди да излязат в Коледна почивка.
– Как да подготвим сърцата и душите си за Родения в бедна пещера Христос?
– Господ Иисус Христос се въплъти и роди във Витлеем. Бе положен в яслите. Бог стана Човек и бе положен в ясли – мирен и преклонен! Ние би трябвало да разберем същността на Неговата благост и величието на думата примирение. В отговор на Неговото примирение ние също би трябвало да се смирим и да Го приемем – Бог е пристигнал измежду нас като Младенец, като Дете! Ще кажа: Честито Рождество Христово! Велика е тази наслада и в тези дни човек е подготвен да поздрави и прегърне всички хора! Нека Божията берекет бъде постоянно с всички човешки същества – Божии деца!
Нашият посетител
Архимандрит Пахомий е роден в София през 1978 година На 27 юни 2002 година е постриган за духовник в Дивотинския манастир. Същата година на 12 октомври е ръкоположен за йеродякон от тогавашния софийски викарий Знеполски свещеник Николай. Следващия месец в старинния столичен храм “Св. Петка ” е ръкоположен за йеромонах. От 2002 година е свещеник на Дивотинската света обител. От юни е ректор на Софийската духовна семинария.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ