Критикуваме у другите това, което не харесваме у себе си
" Нашата рецензия се върти към това да упрекваме другите, че не имат качествата, които самите ние си мислим, че притежаваме. "
Жул Ренар, френски публицист и драматург
Човешкото създание е композиция от прелестни мощни страни и куп слаби. Във всеки от нас дреме по един талант и по един светец, по един тиранин и по един глупак. Никой не е непогрешим и всеки е правил в живота си неща, от които се срами. Точно това е повода хората, които обичат да подлагат на критика другите, да нямат съображение за своите причини.
Някои обаче се държат, като че ли казусът не е подобен. Без да имат какъвто и да било мотив или право, те безпощадно осъждат другите. Винаги са подготвени да изготвят обстоен лист със слабостите на останалите. Стигат даже до такава степен да ни учат какво да вършим, с цел да не повтаряме грешките си, или ни сочат метод да се преборим със слабостите си. Позволяват си лукса да демонстрират непоносимост към нашите несполуки и дефекти.
Когато рецензията е прекомерна или недобронамерена, може би критикуващият я употребява като предпазен механизъм, наименуван „ проекция “. Той се оглежда в отсрещния като в огледало и подлага на критика у него неща, които самият той не харесва у себе си.
Търсят под вола теле
Всички хора са почтени за удивление в някои области и имат пропуски в други. Дори у свети Франциск Азиски да търсите морални недостатъци, сигурно ще откриете такива. Ако пък се заровите в изявленията на Алберт Айнщайн, позитивно ще откриете и измежду тях много нелепости.
Това е и сърцевината на въпроса: всеки избира да подлага на критика това, което желае или не желае да види у другите. Обикновено този избор е обвързван с метода, по който възприемаме и оценяваме себе си. Ако виждаме у себе си положителните неща, тогава и у другите виждаме положителното – същото се отнася и за неприятното.
Във всеки случай има критикари, които освен виждат неприятното към себе си, само че преднамерено си избират човек или група хора и ги вземат на мушката с унищожителните си забележки. Защо става по този начин?
