Нашата близост се разви особено. Тя не е първа любов.

Нашата непосредственост се разви изключително. Тя не е първа обич. Имаше години, в които ние се разминавахме в театъра. Никога не съм чул упрек или подигравка. Той обичаше всички, без значение от политическите си убеждения. За него хората бяха хора. Сърцето и портфейла му бяха отворени за всеки. Това сподели шефът на „ Народния спектакъл “ Мариус Донкин по БТВ.
Бяхме с надълбоко почитание един към различен. Имам с него креативно прекарване. Имаше една пиеса, в която играхме двамата „ Енигматични вариации “. Преживяваше меланхолия поради връзките на хората към него. Хората го назоваха с обидни думи към него. Той се затвори у дома за 10 дни, не искаше да види никой, дръпна завесите. И по-късно елементарни на всички. 100 представления изиграхме. В този развой на работа, това е нещо, което се получи-приятелство. Имаше почтеност и отдаденост.

С тази пиеса ние дружно станахме хаджии-отидохме в Израел. Страшно доста го боляха краката този ден. Към края на дни се обади на Мария и сподели: “Аз съм до моя монумент “. Той беше пред статуята на Св. Стефан. На Божи гроб ние влязохме дружно. На това мъничко място бяхме двамата. Неговият образец бе да бъдат хората дружно, да се обичат. Изказът му е неговата същина. Той имаше дълбочина на интелигента и създателя. Той живееше за идея и обръщение, което би трябвало да даде като персонален образец. Той постоянно се е чувствал свободен.

При последният ни диалог беше безгласен. Беше в болница. Погледна ме и ми стисна за ръката. Това беше всичко. Знам, че ще ме поучава, ще ми оказва помощ. Просто няма да го виждам. Може би ми сподели: " Не изневерявай, бъди подобен, какъвто си ".