Вирусолог: Ваксини намаляват риска от деменция
Наш професор разкри лек за рискова болест.
Поставянето на някои рутинни ваксини може да понижи риска от деменция при възрастните хора. Това сподели в изявление за предаването " Нюзрум “ по Радио " Фокус “ вирусологът от Българската академия на науките (БАН) проф. Радостина Александрова.
" Трябва да приказваме за имунизиране през целия живот, тъй като има ваксини, които би трябвало да се ползват още веднъж под формата на бустери. Една такава е тази против дифтерит, тетанус и коклюш. Тя се слага на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст. За възрастните хора изключително значими са и имунизациите против COVID-19 и грип. През целия ни живот би трябвало да следим дали сме в крайник с настоящите рекомендации за имунизация “, уточни тя.
" Има една ваксина, която към момента не е задоволително известна измежду възрастните, само че се надявам през тази и идната година това да се промени – имунизацията против пневмококи. Възрастните хора са извънредно уязвими към пневмония, а при тях тя постоянно протича тежко. Пневмококовата ваксина е основана точно против бактериите, които най-често предизвикват пневмония. Горещо я предлагам “, акцентира проф. Александрова.
Тя означи, че макар страха на част от хората, подбуден от разнообразни тайни теории, имунизациите имат и редица непредвидени изгоди.
" Оказва се, че слагането на някои рутинни ваксини – в това число против херпес зостер, грип, дифтерит и тетанус (с или без коклюш), както и пневмококовата – понижава риска от развиване на деменция при възрастните хора. Съществуват голям брой изявления в тази посока, а последната – от пролетта на тази година – беше оповестена в извънредно авторитетно научно издание и е обвързвана с имунизацията против херпес зостер “, добави тя.
По отношение на варицелата, проф. Александрова разяснява по отношение на идното въвеждане на наложителна имунизация от 2026 година:
" Варицелата не е това безобидно заболяване, за което мнозина я считат. Тя може да докара до редица затруднения, в това число засягане на мозъка. Причинителят е варицела-зостер вирус – от фамилията на херпесните вируси. След първичната зараза вирусът остава вечно в организма. По-късно може да се задейства още веднъж – от време на време безсимптомно, само че в други случаи предизвиква херпес зостер, който може да бъде доста противен и даже да увеличи риска от инсулт. “
" Усложненията от варицела могат да включват менингит, енцефалит, даже гибел. Има дълготраен опит с имунизацията, която доста понижава риска от тежко протичане и затруднения. Идеята за така наречен " варицела празненства “, при които децата съзнателно се заразяват, в действителност крие сериозен риск “, акцентира проф. Александрова.
Относно имунизациите против варицела и херпес зостер, тя изясни:
" При децата се употребява жива, атенюирана ваксина. При възрастните хора, изключително тези, които постоянно боледуват от херпес зостер, също се предлага имунизация. Съществуват два типа ваксини – живата, атенюирана (с по-висока доза на вируса), която до скоро се използваше и при възрастни, само че към този момент не е налична в Европа и САЩ; и рекомбинантната ваксина, която не съдържа целия вирус, а единствено един белтък от повърхността му – основен за построяването на имунен отговор “, добави вирусологът, написа blagoevgrad24.bg.
