Продай си нивата – купи си пушка: Новоселското въстание – мярка з...
Наш дълг е най-малко да прочетем за тях и да се поклоним пред тяхната велика всеотдайност.
И така…
“ Да се знае какво се случи в лето 1876-о по кое време се потъпка и изгори Ново село за националност … ”
Не ще да е била смирена душата на незнайния създател, оставил тези редове върху пожълтелите страници на Псалтир от черквата в с. Скандало от днешната община Априлци. Силен е бил вътрешният му ентусиазъм, с цел да може по кървавата диря, в самото лето на събитието, да даде знак, да придвижи през генерации и остави за историята претърпяното от балканджиите в барутната година.
Априлското Новоселско въстание е връхна точка за освобождението на страната и народа ни. “Оживелите ” новоселци с черешовите топчета на позициите на Дебневския боаз, известили с тях горещата си обич за независимост и решимостта да умрат за нея, са и до “Черния монумент ”, издигнат през 1901 година във връзка 25-годишнината от въстанието. А средствата за монумента са персонални, от Александър Батенберг. И още помни народът – от въстанието, та до през днешния ден, и като ария пее клетвата на овчарите, копачите, занаятчиите пред Апостола Левски, над кръстосаните пищов и сабя: “Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да искажа нищо! ”, са казвали прадедите ни, вричали са се и са изпълнили клетвата си. А Стефан Пешев ги призовавал:
“Продай си равнищата – купи си пушка ”.
Ковачите вършат пушките и сабите, марангозчиите – черешовите топчета, учениците отпред с даскал Никола Дабев леят патрони.
Въстанието се трансформира в мярка за добродетелност за всички, които по-сетне остават в българската история като горди и непокорени балканджии, пролели кръвта си на Дебневския и Граднишкия боаз, под Марагидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, изгнивали в турските зандани и в Диарбекир.
Само девет глътки независимост е Новоселската република от 1876 година – има я единствено 9 дни, само че е със своя гражданска и военна власт. А в Северното Подбалкание не се случва нито едно изменничество. В буната в отбрана на републиката взе участие цялото население, убити са над 160 въстаници, 8 са обесени, 9 – заточени. Изгорени са 772 къщи и Ново село се трансформира в димящо пепелище…
Центърът за живота на българите е църквата, тя е знак за християнската принадлежност. А жителите на Априлци са имали безсънен дух и християнско старание и още в ранните години на непознатото господство и дружно с построяването на своите нови домове са построили и християнски храмове – център и опора на националния живот, гарантиращ съхраняването на българската еднаквост и просвета. Това християнско старание се трансформира в съществена линия на духовния живот в Новоселската долина.
В региона с труда на локалното население се издигат три манастирски комплекса: през 20-те години на ХIХ век се построява девическият манастир “Света Троица ” в Ново село, което процъфтява в културно-просветно и стопанско отношение. Занаятчийският еснафин, търговците и селяните поемат почин за издигането на редица публични здания. Към 1814 година е издигната църквата “Света Параскева ”, директно до нея – постройката на килийното учебно заведение.
С построяването на Девическия манастир е обвързвано името на един от видните новоселски първенци – Петър Йончев Балджи. За него историографът на Новоселското въстание Иван Марангозов написа:
“Петър Йончев бил високообразован и още по-високо религиозен. Всяка вечер ходел на вечерня, а след отпуск задържал свещениците за сказка, та тълкували всякакви места от Свещеното писание ”.
Като почитан и достоен българин Петър Йончев можел да разчита на поддръжката на новоселци и на селяните от прилежащите села Млечево, Бериево, Душево и Столът за родолюбивото му начинание – да се построи в котловината девически манастир. Не са известни майсторите-строители, нямаме визия по какъв начин е изглеждал Новоселският девически манастир преди изгарянето му, да се каже тъкмо по кое време е издигнат също е мъчно, тъй като свидетелстващият за дарителство мраморен камък, който е стоял, стои и в този момент на средата на черквата, с издялан двуглав орел, сходен на съветски герб с надпис: “Петръ Йончев 1848 ”, и втори надпис: “Петръ Балджиски, юний 17 ” демонстрира значимата роля на новоселския отличник в построяването на манастира. Негова е и самодейността за закупуването на най-старото печатно Евангелие в Ново село, издадено в Москва през 1829 година и купено от Рилския манастир през 1831. Затова множеството от създателите одобряват, че манастирът е приключен към 1830 година
Първата игуменка на манастира е Сусана Цочева Сомлева от Калоферския девически манастир, щерка на новоселския господар и дълготраен кмет на Ново село Цочо Сомлев – Московеца. При неговото кметуване е издигната черквата “Света Параскева ” през 1812-1814 година Заедно със Сусана Сомлева в Ново село идва и младата монахиня Серафима, щерка на Петър Йончев Балджи. За издръжката на манастира някои от по-заможните фамилии подаряват земи и съгласно Иван Пачников манастирът е разполагал с 96 дка земя.
Манастирът “Света Троица ” в Ново село, както и издигнатите по-късно манастири “Успение на Пресвета Богородица ” и “Въведение Богородично ” в с. Батошево, черквите и учебните заведения в селищата на Новоселската долина са за запазване на идентичността на българското население в Ново село, Батошево, Кръвеник, Скандалото и близките махали. Местните чорбаджии и интелигенцията – свещениците и даскалите търсят и нови способи за укрепването на българската просвета.
Активна народополезна активност развива и килийното учебно заведение, чието начало е сложено от съветския духовник Доротей, придружавал съветските войски във войната против Османската империя от 1806-1812. Дълъг е описът на учителите, множеството от които свещеници, дали принос в одобряването на българския език като белег за идентификация при острия конфликт с последователите на елинизма, както и в построяването на новото самочувствие на българския народ.
В кафенето на Драгню Стойчев на 2 май е взето решение за повдигането на въстание, по-късно той е наказан от Търновския ексклузивен съд на 15-годишна каторга на о. Кипър. Печатът си слага и Павли Венкув Табака – наказан на гибел и обесен на 2 юли 1876 година в Севлиево дружно със духовник Радион х. Попмихалев. Документът носи подписите и на братята Нанку Цонкув, също познал каторгата на о. Кипър, и на Кольо Цонкув (Пачников), в чиято къща напролет на 1872 година Левски основава комитета. Документът се пази в Историческия отдел на Музея на занаятите в Троян и е удостоверение за публичната атмосфера в Ново село в навечерието на въстанието.
Затова без доста старания отец Матей Преображенски възвръща революционния комитет в Ново село след обесването на Васил Левски и взетото от Гюргевския комитет решение за подготовка на въстание. Започва трескава работа в тясно взаимоотношение с революционните комитети в Кръвеник, Батошево, Севлиево, Габрово, Троян и Троянския манастир.
Преждевременното експлоадиране на въстание в Пловдивския революционен окръг, усилването на бдителността, подозрителността и обиските за оръжие от страна на турската власт предиздвикало уредниците на въстанието в Търновски революционен окръг да вземат решение за оповестяване на въстание.
На 1 май 1876 година на връх Бабан е даден сигнал за най-масовото въстание в Северна България – въстанието в Ново село, Кръвеник и Батошево. На 2 май по обяд пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в наличието на голям брой новоселци, даскал Никола Дабев тържествено афишира Новоселската република
Знаело се е, че въстание в околните огромни селища Севлиево, Габрово, Троян няма, само че Ново село въпреки всичко се вдига…
На 2 май от Габрово по посока на въстаналите села се насочва четата на Цанко Дюстабанов. На 5 май в Ново село идва писарят на четата Георги Бочаров и разказва в своя дневник “Габровското въстание 1876 година – априлий 30-тий и посрещането на четниците в Ново село ” по този начин:
“От края на селото до пазарния площад, от двете страни на пътя, имаше мъже, дами, деца. Щом стигнахме площада, засвириха гайди и гъдулки. Изви се огромно и буйно хоро. Забравихме отмалялост, забравихме, че сме тръгнали на пердах за независимост. Тук беше свободата. ”
Междувременно турската власт разпорежда съсредоточаването на нередовна армия в Севлиевско и към региона се насочва с абази и черкези плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по генезис също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, настоящи против Ново село. Числеността на тази войска е почти към 7000 души.
В стратегическия проект на въстанието се планува да се сътвори свободна територия да се уточнят местата, където ще се провежда защитата, и там да се съсредоточат въстаническите сили. Поради обстоятелството, че Новоселската долина е естествено предпазена и в нея може да се влезе единствено през Дебневския и Граднишкия боаз, те стават главните въстанически позиции. След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците завладяват Граднишкия боаз. Кръвеник е високомерен и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, от към м. Чуката, се появили многочислените пълчища на башибозука и с това заплашвали да ударят в тил и да обкръжат въстаниците и беззащитното население от дами, деца и остарели хора.
Намиращият се по това време в манастира духовник Георги Христов, с цел да отвлече вниманието и да забави колкото може по-дълго прииждащия башибозук, се залостил в горния етаж на манастирската постройка за посетители, въоръжен с пушки, револвер и муниции. Той разкрил честа пушечна пукотевица и с това си жертвено дело духовник Георги Христов съумял за известно време да задържи жестокия зложелател, само че когато нападателите разбрали, че се стреля от едно място, незабавно нахлули в манастирската обител и поп Георги бил погубен и грубо насечен от турците. Така безчовечен са убити и монахините Сусана Ц. Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина, а останалите живи са подложени на ужасни гаври и поругаване. След това манастирът е разпален и опожарен, а башибозукът се спуска из селото да граби, пали и убива.
Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и свирепост, мнозина претърпяват мъченическа гибел, измежду които са и остарелият духовник Никола Барбулов, на който скубали брадата косъм по косъм, оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на който отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия пощальон Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана неведнъж, до момента в който умряла….
Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с дребни кученца, а в черквата на пода били разхвърляни шкембета от добитък.
През май 1876 година в съветския и европейския щемпел проникват първите, въпреки и непълни, сведения за ужасните кланета в България, за пласиране в иго на дами, девойки и деца. Влиятелният лондонски вестник “Таймс ” оповестява на 18/30 май 1876 година, че в България са избити 25 000 души и повече от 1000 български деца са отвлечени и продадени като плебеи.
Английското държавно управление дава компетенции на втория секретар на посолството си в Цариград Уолтър Беринг за собствен анкетьор, съветското упълномощава княз Церетелев, а американската комисия се оглавява от Юджийн Скайлър.
Но до момента в който Скайлър и княз Церетелев се стремят да разкрият същността на робския режим на Портата в българските земи и размерите на кръвопролитията, Уолтър Беринг получава предписание от британското държавно управление да оневини или минимум да понижи виновността на Портата. Въпреки устрема на Беринг да показа въстанието като “изпълнение на плановете на някои лица от Москва ”, той не може да скрие жестокостта, която показали турците при потушаването на въстанието.
На 8 август в Ново село идват членовете на Европейската комисия- княз Церетелев, Ю. Скайлър, Ед. Калвет и българинът Петър Димитров – преводач. Намират жителите му в извънредно оскъдно и окаяно положение. Калвет с мъка установи: “Ново село с колибите и хиляда и четиристотин къщи – всичко седемстотин седемдесет и две изгорени ”. В резултат от съдействието сред княз Церетелев и Ю. Скайлър е направено общото публично изказване, което те назовават “process verbal ” (протокол). Документът е формиран в Пловдив на 10 август 1876 година и показва първите усещания от жестокостите, с които се сблъскват анкетьорите по местата на Априлското въстание. От позиция на навременност този отчет провокира максимален публичен отзив, принудил европейските държавни управления да търсят решение на българския въпрос. На 20 ноември е формиран и цялостният отчет на генералния консул и секретар на легацията на Съединени американски щати в Истанбул Ю. Скайлър.
Само с първите епохи от съществуването на християнството могат да се сравнят гоненията, на които е било подложено и до момента се подлага духовенството в България, е сравнението, изказано от княз Церетелев преди повече от 120 години, и е един от главните причини в поддръжка на предлагането за канонизация на страдалчески починалите при потушаване на Новоселското въстание монахини, свещеници и миряни.
На 3 април 2011 година с решение на Светия синод бяха канонизирани мъчениците за религия и жанр починали при потушаването на Новоселското въстание: монахините – Сусана Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева, свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов. И други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа гибел по време на Новоселското въстание – за религия и род…
apriltsi.net
И така…
“ Да се знае какво се случи в лето 1876-о по кое време се потъпка и изгори Ново село за националност … ”
Не ще да е била смирена душата на незнайния създател, оставил тези редове върху пожълтелите страници на Псалтир от черквата в с. Скандало от днешната община Априлци. Силен е бил вътрешният му ентусиазъм, с цел да може по кървавата диря, в самото лето на събитието, да даде знак, да придвижи през генерации и остави за историята претърпяното от балканджиите в барутната година.
Априлското Новоселско въстание е връхна точка за освобождението на страната и народа ни. “Оживелите ” новоселци с черешовите топчета на позициите на Дебневския боаз, известили с тях горещата си обич за независимост и решимостта да умрат за нея, са и до “Черния монумент ”, издигнат през 1901 година във връзка 25-годишнината от въстанието. А средствата за монумента са персонални, от Александър Батенберг. И още помни народът – от въстанието, та до през днешния ден, и като ария пее клетвата на овчарите, копачите, занаятчиите пред Апостола Левски, над кръстосаните пищов и сабя: “Ако ме уловят, то очите ми да вадят, месата ми да режат, както щат да ме мъчат, няма да искажа нищо! ”, са казвали прадедите ни, вричали са се и са изпълнили клетвата си. А Стефан Пешев ги призовавал:
“Продай си равнищата – купи си пушка ”.
Ковачите вършат пушките и сабите, марангозчиите – черешовите топчета, учениците отпред с даскал Никола Дабев леят патрони.
Въстанието се трансформира в мярка за добродетелност за всички, които по-сетне остават в българската история като горди и непокорени балканджии, пролели кръвта си на Дебневския и Граднишкия боаз, под Марагидик, увиснали на бесилките в Севлиево и Търново, изгнивали в турските зандани и в Диарбекир.
Само девет глътки независимост е Новоселската република от 1876 година – има я единствено 9 дни, само че е със своя гражданска и военна власт. А в Северното Подбалкание не се случва нито едно изменничество. В буната в отбрана на републиката взе участие цялото население, убити са над 160 въстаници, 8 са обесени, 9 – заточени. Изгорени са 772 къщи и Ново село се трансформира в димящо пепелище…
Центърът за живота на българите е църквата, тя е знак за християнската принадлежност. А жителите на Априлци са имали безсънен дух и християнско старание и още в ранните години на непознатото господство и дружно с построяването на своите нови домове са построили и християнски храмове – център и опора на националния живот, гарантиращ съхраняването на българската еднаквост и просвета. Това християнско старание се трансформира в съществена линия на духовния живот в Новоселската долина.
В региона с труда на локалното население се издигат три манастирски комплекса: през 20-те години на ХIХ век се построява девическият манастир “Света Троица ” в Ново село, което процъфтява в културно-просветно и стопанско отношение. Занаятчийският еснафин, търговците и селяните поемат почин за издигането на редица публични здания. Към 1814 година е издигната църквата “Света Параскева ”, директно до нея – постройката на килийното учебно заведение.
С построяването на Девическия манастир е обвързвано името на един от видните новоселски първенци – Петър Йончев Балджи. За него историографът на Новоселското въстание Иван Марангозов написа:
“Петър Йончев бил високообразован и още по-високо религиозен. Всяка вечер ходел на вечерня, а след отпуск задържал свещениците за сказка, та тълкували всякакви места от Свещеното писание ”.
Като почитан и достоен българин Петър Йончев можел да разчита на поддръжката на новоселци и на селяните от прилежащите села Млечево, Бериево, Душево и Столът за родолюбивото му начинание – да се построи в котловината девически манастир. Не са известни майсторите-строители, нямаме визия по какъв начин е изглеждал Новоселският девически манастир преди изгарянето му, да се каже тъкмо по кое време е издигнат също е мъчно, тъй като свидетелстващият за дарителство мраморен камък, който е стоял, стои и в този момент на средата на черквата, с издялан двуглав орел, сходен на съветски герб с надпис: “Петръ Йончев 1848 ”, и втори надпис: “Петръ Балджиски, юний 17 ” демонстрира значимата роля на новоселския отличник в построяването на манастира. Негова е и самодейността за закупуването на най-старото печатно Евангелие в Ново село, издадено в Москва през 1829 година и купено от Рилския манастир през 1831. Затова множеството от създателите одобряват, че манастирът е приключен към 1830 година
Първата игуменка на манастира е Сусана Цочева Сомлева от Калоферския девически манастир, щерка на новоселския господар и дълготраен кмет на Ново село Цочо Сомлев – Московеца. При неговото кметуване е издигната черквата “Света Параскева ” през 1812-1814 година Заедно със Сусана Сомлева в Ново село идва и младата монахиня Серафима, щерка на Петър Йончев Балджи. За издръжката на манастира някои от по-заможните фамилии подаряват земи и съгласно Иван Пачников манастирът е разполагал с 96 дка земя.
Манастирът “Света Троица ” в Ново село, както и издигнатите по-късно манастири “Успение на Пресвета Богородица ” и “Въведение Богородично ” в с. Батошево, черквите и учебните заведения в селищата на Новоселската долина са за запазване на идентичността на българското население в Ново село, Батошево, Кръвеник, Скандалото и близките махали. Местните чорбаджии и интелигенцията – свещениците и даскалите търсят и нови способи за укрепването на българската просвета.
Активна народополезна активност развива и килийното учебно заведение, чието начало е сложено от съветския духовник Доротей, придружавал съветските войски във войната против Османската империя от 1806-1812. Дълъг е описът на учителите, множеството от които свещеници, дали принос в одобряването на българския език като белег за идентификация при острия конфликт с последователите на елинизма, както и в построяването на новото самочувствие на българския народ.
В кафенето на Драгню Стойчев на 2 май е взето решение за повдигането на въстание, по-късно той е наказан от Търновския ексклузивен съд на 15-годишна каторга на о. Кипър. Печатът си слага и Павли Венкув Табака – наказан на гибел и обесен на 2 юли 1876 година в Севлиево дружно със духовник Радион х. Попмихалев. Документът носи подписите и на братята Нанку Цонкув, също познал каторгата на о. Кипър, и на Кольо Цонкув (Пачников), в чиято къща напролет на 1872 година Левски основава комитета. Документът се пази в Историческия отдел на Музея на занаятите в Троян и е удостоверение за публичната атмосфера в Ново село в навечерието на въстанието.
Затова без доста старания отец Матей Преображенски възвръща революционния комитет в Ново село след обесването на Васил Левски и взетото от Гюргевския комитет решение за подготовка на въстание. Започва трескава работа в тясно взаимоотношение с революционните комитети в Кръвеник, Батошево, Севлиево, Габрово, Троян и Троянския манастир.
Преждевременното експлоадиране на въстание в Пловдивския революционен окръг, усилването на бдителността, подозрителността и обиските за оръжие от страна на турската власт предиздвикало уредниците на въстанието в Търновски революционен окръг да вземат решение за оповестяване на въстание.
На 1 май 1876 година на връх Бабан е даден сигнал за най-масовото въстание в Северна България – въстанието в Ново село, Кръвеник и Батошево. На 2 май по обяд пред дюкяна на Иванчо Габровчето, в наличието на голям брой новоселци, даскал Никола Дабев тържествено афишира Новоселската република
Знаело се е, че въстание в околните огромни селища Севлиево, Габрово, Троян няма, само че Ново село въпреки всичко се вдига…
На 2 май от Габрово по посока на въстаналите села се насочва четата на Цанко Дюстабанов. На 5 май в Ново село идва писарят на четата Георги Бочаров и разказва в своя дневник “Габровското въстание 1876 година – априлий 30-тий и посрещането на четниците в Ново село ” по този начин:
“От края на селото до пазарния площад, от двете страни на пътя, имаше мъже, дами, деца. Щом стигнахме площада, засвириха гайди и гъдулки. Изви се огромно и буйно хоро. Забравихме отмалялост, забравихме, че сме тръгнали на пердах за независимост. Тук беше свободата. ”
Междувременно турската власт разпорежда съсредоточаването на нередовна армия в Севлиевско и към региона се насочва с абази и черкези плевенският каймакамин Дели Неджиб ага, по генезис също черкезин. Той е назначен от търновския мютесариф за главнокомандващ на нередовните войски, настоящи против Ново село. Числеността на тази войска е почти към 7000 души.
В стратегическия проект на въстанието се планува да се сътвори свободна територия да се уточнят местата, където ще се провежда защитата, и там да се съсредоточат въстаническите сили. Поради обстоятелството, че Новоселската долина е естествено предпазена и в нея може да се влезе единствено през Дебневския и Граднишкия боаз, те стават главните въстанически позиции. След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците завладяват Граднишкия боаз. Кръвеник е високомерен и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, от към м. Чуката, се появили многочислените пълчища на башибозука и с това заплашвали да ударят в тил и да обкръжат въстаниците и беззащитното население от дами, деца и остарели хора.
Намиращият се по това време в манастира духовник Георги Христов, с цел да отвлече вниманието и да забави колкото може по-дълго прииждащия башибозук, се залостил в горния етаж на манастирската постройка за посетители, въоръжен с пушки, револвер и муниции. Той разкрил честа пушечна пукотевица и с това си жертвено дело духовник Георги Христов съумял за известно време да задържи жестокия зложелател, само че когато нападателите разбрали, че се стреля от едно място, незабавно нахлули в манастирската обител и поп Георги бил погубен и грубо насечен от турците. Така безчовечен са убити и монахините Сусана Ц. Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Хр. Злийска, Ефросиния Хр. Мофтиева, Христина Христова, Сусана П. Чорбаджиева, Калестина и Катерина, а останалите живи са подложени на ужасни гаври и поругаване. След това манастирът е разпален и опожарен, а башибозукът се спуска из селото да граби, пали и убива.
Стотици са жертвите на ислямския фанатизъм и свирепост, мнозина претърпяват мъченическа гибел, измежду които са и остарелият духовник Никола Барбулов, на който скубали брадата косъм по косъм, оръжейникът Кольо Тодоров Матеев, на който отрязали ушите, носа и ръцете, майката на въстаническия пощальон Марин Сяров, заклана откъм врата, Стефаница Пицова, изнасилвана неведнъж, до момента в който умряла….
Черквата била осквернена: иконите изпосечени, в олтара под престола вързали кучка с дребни кученца, а в черквата на пода били разхвърляни шкембета от добитък.
През май 1876 година в съветския и европейския щемпел проникват първите, въпреки и непълни, сведения за ужасните кланета в България, за пласиране в иго на дами, девойки и деца. Влиятелният лондонски вестник “Таймс ” оповестява на 18/30 май 1876 година, че в България са избити 25 000 души и повече от 1000 български деца са отвлечени и продадени като плебеи.
Английското държавно управление дава компетенции на втория секретар на посолството си в Цариград Уолтър Беринг за собствен анкетьор, съветското упълномощава княз Церетелев, а американската комисия се оглавява от Юджийн Скайлър.
Но до момента в който Скайлър и княз Церетелев се стремят да разкрият същността на робския режим на Портата в българските земи и размерите на кръвопролитията, Уолтър Беринг получава предписание от британското държавно управление да оневини или минимум да понижи виновността на Портата. Въпреки устрема на Беринг да показа въстанието като “изпълнение на плановете на някои лица от Москва ”, той не може да скрие жестокостта, която показали турците при потушаването на въстанието.
На 8 август в Ново село идват членовете на Европейската комисия- княз Церетелев, Ю. Скайлър, Ед. Калвет и българинът Петър Димитров – преводач. Намират жителите му в извънредно оскъдно и окаяно положение. Калвет с мъка установи: “Ново село с колибите и хиляда и четиристотин къщи – всичко седемстотин седемдесет и две изгорени ”. В резултат от съдействието сред княз Церетелев и Ю. Скайлър е направено общото публично изказване, което те назовават “process verbal ” (протокол). Документът е формиран в Пловдив на 10 август 1876 година и показва първите усещания от жестокостите, с които се сблъскват анкетьорите по местата на Априлското въстание. От позиция на навременност този отчет провокира максимален публичен отзив, принудил европейските държавни управления да търсят решение на българския въпрос. На 20 ноември е формиран и цялостният отчет на генералния консул и секретар на легацията на Съединени американски щати в Истанбул Ю. Скайлър.
Само с първите епохи от съществуването на християнството могат да се сравнят гоненията, на които е било подложено и до момента се подлага духовенството в България, е сравнението, изказано от княз Церетелев преди повече от 120 години, и е един от главните причини в поддръжка на предлагането за канонизация на страдалчески починалите при потушаване на Новоселското въстание монахини, свещеници и миряни.
На 3 април 2011 година с решение на Светия синод бяха канонизирани мъчениците за религия и жанр починали при потушаването на Новоселското въстание: монахините – Сусана Сомлева – игуменка, София Павкова, Елисавета Злийска, Ефросиния Мофтиева, Христина Христова, Калиста и Екатерина, мирянката Сусана Чорбаджиева, свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов. И други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа гибел по време на Новоселското въстание – за религия и род…
apriltsi.net
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ