Могат ли олигарсите да спрат войната
Населението на Русия все по-осезаемо усеща на своя тил съкрушителния резултат от широкомащабните наказания, наложени на страната им поради войната й против Украйна. Целта на западните страни обаче е да обиден тези, които биха могли да повлияят на съветския президент Владимир Путин – олигарсите.
Западните страни конфискуват активи и яхти на олигарси, не разрешават им достъпа до територията си, слагат бариери пред бизнеса им с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Въпросът обаче е – дали те действително биха могли да окажат подобен напън върху Путин, че да спре войната в Украйна?
Още от идването на власт на Путин в Русия през 2000 година олигарсите изгубиха част от позициите си и в този момент надалеч не разполагат с властта и въздействието, които имаха в миналото. До момента ограниченията на Запада провокираха само полугласни мнения за Украйна измежду някои от тях, главно основани отвън Русия.
Идеята, че обособени олигарси биха могли да повлияят на Путин, демонстрира
недоумение на съвременна Русия,
разяснява английският публицист и член на от Атлантическия съвет Бен Джуда. " Така функционираше Русия преди 15 или 20 години, само че не и в този момент ", безапелационен е той.
Обуздаването на олигарсите бе едно от обещанията на Путин преди първото му кандидатиране за президент. Скоро откакто влезе в Кремъл, той се зае с това – през 2003-а бе задържан Михаил Ходорковски, най-богатият човек в Русия, собственик на нефтената компания " Юкос ". Обвинен във финансови закононарушения, той прекара в пандиза идващите 10 години. Посланието към олигарсите бе ясно: те схванаха, че ще имат благосъстоянието единствено до момента в който Путин няма нищо срещу това. И това ги стимулира да се отдалечат от политиката, а и от Русия – доколкото е допустимо.
Междувременно се образува различен вид ръководеща прослойка – по този начин наречените силоваци. Това са предприемачи, свързани с Федералната работа за сигурност, с полицията, с армията. Силоваците изиграват основна роля в консолидирането на властта на Путин и натрупват големи благосъстояния с помощта на близостта си с президента. Така се образува
класата на " силоварсите "
– по определението на политолога Даниъл Трейсман от Калифорнийския университет – които са даже още по-зависими от Путин в съпоставяне със забогателите през 90-те години олигарси.
Властта и благосъстоянията на всички съветски олигарси надалеч не са им обезпечени и всички те са наясно с това. Затова и малцината измежду тях, които до момента се изрекоха във връзка войната, го направиха внимателно, без да осъждат дейностите на Путин.
Яхтата на Алишер Усманов, най-голямата в света, в този момент е иззета
Алуминиевият магнат Олег Дерипаска, чиито активи съгласно " Форбс " възлизат на 2 милиарда $, съобщи, че мирът е " доста значим ". " Целият свят ще бъде друг след тези събития и Русия ще бъде друга ", написа той в акаунта си в " Телеграм ". Дерипаска бе глобен от държавното управление на Съединени американски щати през 2018-а поради връзките си с Путин и намесата в американските президентски избори през 2016-а, само че колкото и необичайно да е, той не бе включен в последните наказания на Европейски Съюз поради войната в Украйна. За сметка на това ядосани проукраински деятели щурмуваха и
окупираха двореца на милиардера
на лондонския площад " Белгрейв ", откъдето се наложи да бъдат изведени с полиция.
Михаил Фридман, съоснователят на Алфа Банк, на конференция дефинира нашествието като покруса. На въпроса дали би могъл да употребява въздействието си, с цел да повлияе на Кремъл, Фридман обаче отговори по този начин: " Трябва да разберете, че това е прекомерно сензитивен въпрос ", и изясни, че не би могъл да сложи сътрудниците и екипа си под риск с мнения за Путин. Фридман е в санкционния лист на Европейски Съюз, разгласен на 28 февруари.
Евгений Лебедев, който е притежател на английските вестници " Индипендънт " и " Ивнинг Стандард ", в свое изказване, отпечатано в " Ивнинг Стандард ", умолява Путин да спре войната. Лебедев има съветско и английско поданство и е титулуван като доживотен английски пер. Той също не е бил глобен.
Според специалисти в тези прекомерно деликатни изказвания на олигарсите няма нищо изненадващо, защото директната рецензия против Путин би могла да е прекомерно рискована. Решението за офанзивата против Украйна е взето персонално от Путин – който през последните години
от ден на ден се дистанцира
от своя по този начин наименуван вътрешен кръг и от съветския хайлайф като цяло, считат осведомени с процесите в Русия.
Показателен образец за това по какъв начин действа упражняването на властта в Русия бе срещата на Съвета за сигурност към съветския президент на 21 февруари – в навечерието на нашествието в Украйна. Сергей Наришкин, шефът на съветското външно разузнаване, взе да заеква, когато Путин го попита дали поддържа признаването на независимостта на Донецката и Луганската " национални републики ". Начинът, по който Путин говореше с него, дотам го изплаши, че той напряко не помни какво го питат. И в случай че могъщият
началник на външното разузнаване се запъва и пелтечи,
вместо стимулирано да излага съображенията си, надали може да се разчита на други фигури да застанат на пътя на съветския президент.
Ако войната в действителност е персонално решение на Путин – а наподобява, че е тъкмо по този начин – това значи, че той по едно и също време управлява всичко, само че е и в изолираност. Притискането на олигарсите му няма да го накара да се откаже от войната, за която към този момент е посочил, че е подготвен да пожертва доста. Това обаче не значи, че отражението от натиска няма да пристигна по-късно. Санкциите ще имат последствия – в случай че не друго, те ще покажат на съветските олигарси границите на могъществото им и доколко добруването им е обвързано с водач, който от ден на ден ги откъсва от света в гонене на политическите си цели. А по какъв начин ще реагират на това, е обособен въпрос.
Западните страни конфискуват активи и яхти на олигарси, не разрешават им достъпа до територията си, слагат бариери пред бизнеса им с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Въпросът обаче е – дали те действително биха могли да окажат подобен напън върху Путин, че да спре войната в Украйна?
Още от идването на власт на Путин в Русия през 2000 година олигарсите изгубиха част от позициите си и в този момент надалеч не разполагат с властта и въздействието, които имаха в миналото. До момента ограниченията на Запада провокираха само полугласни мнения за Украйна измежду някои от тях, главно основани отвън Русия.
Идеята, че обособени олигарси биха могли да повлияят на Путин, демонстрира
недоумение на съвременна Русия,
разяснява английският публицист и член на от Атлантическия съвет Бен Джуда. " Така функционираше Русия преди 15 или 20 години, само че не и в този момент ", безапелационен е той.
Обуздаването на олигарсите бе едно от обещанията на Путин преди първото му кандидатиране за президент. Скоро откакто влезе в Кремъл, той се зае с това – през 2003-а бе задържан Михаил Ходорковски, най-богатият човек в Русия, собственик на нефтената компания " Юкос ". Обвинен във финансови закононарушения, той прекара в пандиза идващите 10 години. Посланието към олигарсите бе ясно: те схванаха, че ще имат благосъстоянието единствено до момента в който Путин няма нищо срещу това. И това ги стимулира да се отдалечат от политиката, а и от Русия – доколкото е допустимо.
Междувременно се образува различен вид ръководеща прослойка – по този начин наречените силоваци. Това са предприемачи, свързани с Федералната работа за сигурност, с полицията, с армията. Силоваците изиграват основна роля в консолидирането на властта на Путин и натрупват големи благосъстояния с помощта на близостта си с президента. Така се образува
класата на " силоварсите "
– по определението на политолога Даниъл Трейсман от Калифорнийския университет – които са даже още по-зависими от Путин в съпоставяне със забогателите през 90-те години олигарси.
Властта и благосъстоянията на всички съветски олигарси надалеч не са им обезпечени и всички те са наясно с това. Затова и малцината измежду тях, които до момента се изрекоха във връзка войната, го направиха внимателно, без да осъждат дейностите на Путин.
Яхтата на Алишер Усманов, най-голямата в света, в този момент е иззета
Алуминиевият магнат Олег Дерипаска, чиито активи съгласно " Форбс " възлизат на 2 милиарда $, съобщи, че мирът е " доста значим ". " Целият свят ще бъде друг след тези събития и Русия ще бъде друга ", написа той в акаунта си в " Телеграм ". Дерипаска бе глобен от държавното управление на Съединени американски щати през 2018-а поради връзките си с Путин и намесата в американските президентски избори през 2016-а, само че колкото и необичайно да е, той не бе включен в последните наказания на Европейски Съюз поради войната в Украйна. За сметка на това ядосани проукраински деятели щурмуваха и
окупираха двореца на милиардера
на лондонския площад " Белгрейв ", откъдето се наложи да бъдат изведени с полиция.
Михаил Фридман, съоснователят на Алфа Банк, на конференция дефинира нашествието като покруса. На въпроса дали би могъл да употребява въздействието си, с цел да повлияе на Кремъл, Фридман обаче отговори по този начин: " Трябва да разберете, че това е прекомерно сензитивен въпрос ", и изясни, че не би могъл да сложи сътрудниците и екипа си под риск с мнения за Путин. Фридман е в санкционния лист на Европейски Съюз, разгласен на 28 февруари.
Евгений Лебедев, който е притежател на английските вестници " Индипендънт " и " Ивнинг Стандард ", в свое изказване, отпечатано в " Ивнинг Стандард ", умолява Путин да спре войната. Лебедев има съветско и английско поданство и е титулуван като доживотен английски пер. Той също не е бил глобен.
Според специалисти в тези прекомерно деликатни изказвания на олигарсите няма нищо изненадващо, защото директната рецензия против Путин би могла да е прекомерно рискована. Решението за офанзивата против Украйна е взето персонално от Путин – който през последните години
от ден на ден се дистанцира
от своя по този начин наименуван вътрешен кръг и от съветския хайлайф като цяло, считат осведомени с процесите в Русия.
Показателен образец за това по какъв начин действа упражняването на властта в Русия бе срещата на Съвета за сигурност към съветския президент на 21 февруари – в навечерието на нашествието в Украйна. Сергей Наришкин, шефът на съветското външно разузнаване, взе да заеква, когато Путин го попита дали поддържа признаването на независимостта на Донецката и Луганската " национални републики ". Начинът, по който Путин говореше с него, дотам го изплаши, че той напряко не помни какво го питат. И в случай че могъщият
началник на външното разузнаване се запъва и пелтечи,
вместо стимулирано да излага съображенията си, надали може да се разчита на други фигури да застанат на пътя на съветския президент.
Ако войната в действителност е персонално решение на Путин – а наподобява, че е тъкмо по този начин – това значи, че той по едно и също време управлява всичко, само че е и в изолираност. Притискането на олигарсите му няма да го накара да се откаже от войната, за която към този момент е посочил, че е подготвен да пожертва доста. Това обаче не значи, че отражението от натиска няма да пристигна по-късно. Санкциите ще имат последствия – в случай че не друго, те ще покажат на съветските олигарси границите на могъществото им и доколко добруването им е обвързано с водач, който от ден на ден ги откъсва от света в гонене на политическите си цели. А по какъв начин ще реагират на това, е обособен въпрос.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ