Населението на България продължава да намалява и към 31 декември

Населението на България продължава да понижава и към 31 декември 2025 година възлиза на 6 423 207 души , сочат окончателните данни на Национален статистически институт. Спрямо 2024 година броят на жителите е намалял с 14 153 души, или с 0,22%.

Жените остават повече от мъжете - надлежно 51,9% против 48,1%, като на 1000 мъже се падат 1080 дами. С придвижване на възрастта делът на дамите нараства.

Застаряването на популацията се задълбочава - хората на възраст 65 и повече години към този момент са 24,3% от популацията, или над 1,55 млн. души. Най-висок е делът им във Видин, Смолян и Габрово , а най-нисък - в София и Варна. В същото време децата до 15 години са едвам 13,9% от популацията.

Средната възраст в страната доближава 45,4 години, като в селата тя е доста по-висока - 47,7 години, по отношение на 44,6 години в градовете.

Населението в трудоспособна възраст е 3,76 млн. души (58,6%), до момента в който над трудоспособна възраст са 26,5%, а под - 14,9% . Коефициентът на демографско заменяне остава неподходящ - 75 души, влизащи в трудоспособна възраст, заменят 100, които я напущат.

Демографските процеси не престават да са отрицателни. През 2025 година са родени 50 241 живи деца - с 6% по-малко по отношение на миналата година , а умрелите са 99 479. Така естественият приръст остава негативен - минус 49 238 души.

Външната миграция отчасти компенсира спада . В страната са се заселили 44 640 души, а 9 555 са емигрирали, което образува позитивен машинален приръст от 35 085 души. Най-голям дял от имигрантите идват от Турция (25,1%), Украйна (18,5%) и Германия (9,1%). Близо половината от тях са жители на страни отвън Европейски Съюз, а 38,9% са български жители, завърнали се в страната.

По отношение на брачността през 2025 година са регистрирани 20 594 брака - с 49 по-малко по отношение на 2024 година, като коефициентът на брачност е 3,2‰. Средната възраст при първи брак доближава 34 години за мъжете и 31,1 години за дамите.

Броят на разводите е 8 298, което е спад с 352 по отношение на миналата година. Най-честата причина за преустановяване на браковете е " взаимно единодушие " (67,2%), следвана от " несходство в характерите " (20,5%) и " фактическа разлъка " (11,7%). Средната дълготрайност на брака до бракоразвод е 14,9 години .

Териториалното систематизиране остава неравномерно. Близо 74% от популацията живее в градовете, а шестте най-големи града концентрират над една трета от популацията. Най-голяма по население е област София с над 1,3 млн. души , до момента в който най-малка остава област Видин с под 70 хиляди поданици.

Само пет области регистрират растеж на популацията през 2025 година, като най-голямо нарастване има в Кърджали, Варна и Бургас, до момента в който най-сериозен спад е регистриран в Смолян.

Данните на Национален статистически институт удостоверяват дълготрайната наклонност на демографски спад, застаряване на популацията и мощни районни несъответствия.