Писателката Анна Карùма първа стъпва в Народния театър след Иван

Писателката Анна Карùма първа стъпва в Народния спектакъл след Иван Вазов с три свои пиеси, освен това без всевъзможни рекомендации от престижи. Пиесата ù „ Подхлъзна се “ е играна там още през 1900 година През сезона 1903-1904 година е показана „ Загубен живот “, а единадесет години по-късно „ На зида “. По това време името ù е към този момент известно в литературните и публични среди. За драмите ù дават мнения на страниците на сп. „ Мисъл “ Божан Ангелов и Андрей Протич. Появяват се положителни думи и за разказите ù от Никола Атанасов, Владимир Василев, Алберт Гечев и други Пише още романи, повести, детски пиеси, усещания от чужбина, мемоари. Редактира първото издание на съчиненията на А. П. Чехов в България. Творчеството ù е белязано от сантименталността и визира феминистки въпроси.

Анна Тодорова Велкова е родена в Бердяск (Украйна) през 1870 година В доста източници показва 1971 година След време, когато я попитали за какво е скрила една година и се е показала по-млада, тя шеговито дала отговор: „ Е, щом Евгения Марс скри две години, за какво пък аз да не скрия една? “

Дъщеря е на войводата Тодор Велков, участник в Кримската война, сражавал се с обособена чета против турците. Майка ù е украинка. След Освобождението Анна учи в Шумен и Варна. Гимназия приключва в София едвам 15 годишна и се прибира в бащиния роден град Шумен. Тъкмо в ученическите си години взима доста книги от богатата гимназиална библиотека. Чете стиховете на Пушкин и Лермонтов, мечтае да написа като тях и да се трансформира в българската Жорж Санд.

В Шумен работи като учителка и е дейна членка на тамошното женско сдружение „ Родолюбие “. На едно учителско заседание среща бъдещия си брачен партньор Янко Сакъзов – политик, държавник, журналист, един от водачите на БРСДП, партията на така наречен необятни социалисти. Той е 10 година по-възрастен от нея. „ Беше най-хубав от всички, говореше най-добре и мощно влияеше на другите “, споделя тя в мемоари. Анна Карима е във екстаз от неговите знания, възхищава се от активността му, изпълва се с горделивост от подобен повдигнат мъж. Вярва, че тъкмо той ще може да разбере дълбините на душата ù и ще я упъти в живота.

Една вечер му изповядала тъгите, подозренията и отчаянието си. „ Нали ще можем да бъдем една от тухлите в кулата на напредъка на човечеството? “, споделила му тя. Той я слушал и най-после снизходително ù се усмихнал като на благо и беззащитно дете. „ Ще бъде, ще бъде… “, отвърнал той.

През 1888 година Анна се омъжва за Янко Сакъзов. Още на другата заран той ù заръчва да слуша майка му, която ще я учи на домакинство. Свекървата е груба и неблакосклонна към нея. Имала дързостта да съобщи на снаха си, че гласяла сина си да го дами, само че за богата шуменска мома. Свекървата е взискателна, обича реда и чистотата, а снахата има напълно други желания. На всичкото от горната страна мъжа ù ревнувал неоснователно и се поддавал на майчините злостни думи против нея. „ И в никакъв случай по-сетне Янко Сакъзов не се заинтересува от духовния ми живот “, споделя тя.

През 1891 година Янко Сакъзов се захваща да редактира месечното списание „ Ден “, даже се снабдява с печатница. То излиза в продължение на четири години. Анна Карима чете и прави оценка кои получени разкази да се печатат на страниците му. Тя също дава свои разкази. Янко Сакъзов ги прочитал и множеството хвърлял в коша за отпадък. Без да обръща внимание на това неуважение, тя продължава да написа.

В един миг изпратила анонимно описа „ Али Беговица “ за щемпел в сп. „ Мисъл “. Д-р Кръстев не го отпечатал, тъй като разказът бил „ с прелестен сюжет, само че неумела разработка “. Но Анна Карима го занесла на Димитър Благоев, който го поместил на страниците на „ Ново време “. Платил ù 15 лв. – първият получен хонорар. Този роман се харесал на публиката, а Пенчо Славейков похвалил авторката във вестник „ Знаме “.

Това повлияло и на Петко Ю. Тодоров – отказал се да написа обществени разкази и предпочел разкази по национални претекстове. Анна Карима упорствала, че първа тя използвала думата „ идилии “, само че Петко Тодоров побързал и я изпреварил. Това не попречило да останат положителни другари.
Писателката е увлечена по националните песни и основава разкази по техни претекстове изпълнени с обичай, легендарност и романтика. Впечатлява я песента за занаятчия Манол и написа по сюжета ù роман. Славейковата поема „ Изворът на Белоногата “ пък я притегля за описа ù „ Янин извор “, който по-късно драматизира. Използва националните песни освен за разкази, само че и за драми.

Сакъзови се реалокират да живеят в София. От брака се раждат три деца Евелина, Надежда и Иван. Но съпрузите се развеждат. Това поставя тежък отпечатък и върху творчеството на писателката – тематиките и облиците. В творбите си визира проблемите на дамата и обществото. Впуска се в женската самотност, страха от житейски неуспех, сивото ù битие в рутината, застиването в навика, невъзможността да промени живота си. Както и прикриващата своя женска природа, с цел да наподобява мощна. Пише и за дамата със студено сърце, неспособна на същински усеща. С перото си рисува фамилии, които са в рецесия.

В София Анна Карима е измежду нови хора, пробва се да заеме видно място в сдружение „ Майка “. Намеренията ù са да го направи средище на бъдещия женски съюз и да поведе битка за пълноправие на дамите. Основателка е на женското просветително сдружение „ Съзнание “, което внася петиция до Народното събрание за допускане на дамите до университетското обучение.

През 1901 година тя е основател за основаване на Българския женски съюз и негова първа председателка. Редактира печатния му орган „ Женски глас “. Но също списанията „ Почивка “, „ Нова бликам “ и „ Път “. По-късно е редактор и на вестник „ Българка “.

През 1908 година основава новия съюз „ Равноправие “, който е с просветно-феминистична устременост. Анна Карима обикаля всякакви места в България и показва сказки по въпроси свързани с дамата и нейните права.
През войните (1912-1918) се занимава с щедрост. По време на Балканската война е самарянка на фронта.

Именно тя открива в София Първото девическо комерсиално учебно заведение през 1916 година Съдейства за основаването на интернат за сираци и сдружение на инвалидите. След Септемврийското въстание през 1923 година и Априлските събития през 1925 година е подведена под правосъдна отговорност по Закон за отбрана на страната от държавното управление на Александър Цанков.

След атентата в храма „ Св. Неделя “ емигрира във Франция. Дава материали на френския болшевик Анри Барбюс, с които разобличава държавния гнет. Той употребява данните в книгата си „ Палачите “, която Карима превежда по-късно на български език.

В края на 1926 година отпътува за Съюз на съветските социалистически републики, а след завръщането си издава книгата „ В днешна Русия “.
Писателката прекарва огромна част от живота си в мизерия и безконечна борба с немотията, по този начин както в по-младите си години се бори за пълноправие на дамите. Мизерията изтезава неспокойния ù дух. Често сменя квартирите си. Страда, че не може да работи умерено, да излее върху белия лист творбите, чиито сюжети съзряват в мислите ù. От живота си отива щерка ù Надя и майката е покрусена.

По едно време за по-евтино Анна Карима се настанява да живее в Шумен, а по време на бомбардировките над София – в Пиродоп.
За да внесе малко наслада в сложните си дни тя се принудила да празнува 30 – годишната си литературна и социална активност напълно непретенциозно. Събитието се случило през 1921 година в Народния спектакъл. Министърът на Народното просвещение Стоян Омарчевски изпратил приветствен адрес до писателката, в който било изписано: „ За да се съди за културата на един народ, би трябвало на първо място да се види равнището на развиване, до което е пристигнала дамата в тая страна “. Министърът акцентира трудолюбието, жизнеността и енергиччността на писателката Анна Карима.

Честването се свързва и с дребен юбилеен алманах, където могат да се прочетат телеграми от женски организации от цялата страна. Те демонстрират известността на Анна Карима в женските среди. Известни поетеси ù посвещават стихове – Дора Габе, Мара Белчева, Санда Йовчева и други Всичко това не донася облекчение на страданията ù. Мизерията я преследва на всяка крачка и не ù дава покой. Писателят Никола Данчов, създател на разкази и пиеси, споделя, че я заварил да обядва самун и ряпа.
През това време Министерството на просвещението от време на време ù дава помощи за остарели и заболели заслужили писатели. Това за малко облекчава живота ù, само че сумите са незначителни. Често тя желае помощ, с цел да не почине от апетит.

Моли за позволение да преподава частни уроци. Прави опити да се играе пиесата ù „ Янин извор “, пробва се да преиздаде автобиографичната си повест „ За свободата “. Надява се на пенсия от Писателския съюз, който в последна сметка я отпуска, само че е мизерна. Лишенията и компликациите не я напущат до края на дните.

След 1944 година работи и написа мемоари, само че е зле с очите. Иска да замине за чужбина, с цел да ги лекува при известния проф. Филатов. Но не съумява. Тъгува, че още веднъж няма комфортна стая, с цел да написа. Скита от квартира на квартира за малко до момента в който я подслони някой различен прочут. Накрая се придвижва в хотел „ Славянска сказка “. В стая №124. Там прекарва последните си дни. Умира в София на 6 март 1949 година

Въпреки тъжната ù орис Чудомир я рисува в своите дневници с типичния си комизъм: „ Много съм надебеляла, Чудомире, доста съм затлъстяла. Препоръчаха ми да върша гимнастика. Сутрин, като се събудя, да почна да си дигам краката нагоре – първо левия, след това десния. Добре, само че нали са дебели пущините, нали не мога да ги дигам. Мъчих се, мъчих, па се сетих да ги вържа за палците с една шнур и да ги дърпам. Вързах ги и… Боже, боже, какво разправям и на кого разправям тия работи! Че ти ще ме опишеш в някой роман, бе! Хубаво се подредих сама! “ И той я разказва.

Тази невероятна жена за времето си, с „ напредничави хрумвания “ и късо подстригана коса, нещо извънредно за дамите при започване на ХХ век, оставя дълбока диря за извоюване цивилен и политически права на дамите.