Населението на България е сред най-бързо намаляващите в света. От

Населението на България е измежду най-бързо намаляващите в света. От 1990 година насам тя към този момент изгуби 1/5 от него. Но какво значи това за тези, които остават в страната, пита се кореспондентката на Би Би Си Рут Алегзандър в репортаж от страната ни.

Дълбоко в българската провинция, в област Перник, направих рядко изобретение, споделя тя. Но не ризата с обичайната българска шевица е изненадала журналистката, а фактът, че 30-ина годишен човек живее на село.

„ Всичките ми другари, с които израснах тук, заминаха”, споделя той. Заминали са и доста други млади българи – в търсене на работа в по-големите градове.

Стоян признава, че има шанса да работи в планинското село Пещера като началник на фолклорна група и уредник на годишен фестивал в района. Въпреки това обаче той намира, че животът в селото не може да се развива.

„ Невъзможно е да намериш човек в селото или окръга, с който да създадеш семейство, тъй като няма младежи. Единственият метод да си намеря някого е, в случай че съм в града”, споделя Евтимов.

„ Ще ми бъде доста мъчно и мъчително да оставя селото си, само че в някакъв миг ще би трябвало да го направя”, споделя той.

От десетилетия насам селата в България стават все по-пусти.

След като комунистите вземат властта след Втората международна война, бяха направени ТКЗС-тата, а доста аграрни служащи откриха работа в новите фабрики. След рухването на комунизма през 1989 година ТКЗС-тата стопират работа, наклонността към преселване в градовете се изостря. А и доста хора не стопират дотук и си търсят работа в чужбина.

През 1989 година популацията на България беше съвсем 9 млн. Сега е малко над 7. До 2050 година този брой евентуално ще падне под 5,5 млн. До края на века пък ще е на половина от сегашните равнища.

Този отлив на хора способства за различен фактор за демографската рецесия в България – защото доста от младежите са емигрирали, в страната раждаемостта е ниска.

„ Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди 10 години”, споделя Стефка – собственичка на магазин. „ Сега дребното момиче и майка ѝ живеят в Кипър”, прибавя тя. Жителите на селото ѝ са на възраст от към 60 години. Стефка се тормози, че ще би трябвало да затвори магазина, тъй като няма други клиенти.

Високо в планината, магазините към този момент за затворени, дружно с учебните заведения, а публичен превоз няма.

„ В това село живееха повече от 600 души”, споделя 70-годишният Боян от Калотинци. „ Някои починаха, други се реалокираха в градовете и в този момент сме 13 души”.

В с. Смиров дол баба Станка е седнала на скамейка край пътя, търпеливо чакайки преносимия магазин, който обслужва региона. „ Аз съм родена в това село и го помня като беше цялостно с хора”, споделя тя. „ На нашата улица, да вземем за пример, в предишното живееха доста хора. Сега единствено аз пребивавам тук.”

Чувства ли се самотна? „ Разбира се, че съм самотна. Много е тежко”, споделя старата жена през сълзи.

Хората в Калотинци и близките села пазарят от мобилен магазин, който идва тук три пъти в седмицата. Обслужва ги семейство Атанас и Лили Борисови. Техният ван е добре зареден със стока – от самун и кисело мляко до цигари и бира, продават се даже и медикаменти. За 10 години не са пропуснали да дойдат в селото нито един път, дори и през зимата, когато планинските пътища са покрити със сняг.

„ Тъй като са малко хора, ние се отнасяме другарски с всеки един от тях, и се опитваме да им помогнем с каквото можем”, споделя Лили.

Очевидно всички хора от селото ги познават, само че Лили споделя, че клиентите и продажбите им понижават. „ Започваме да се тормозим, в случай че някой не се появи на нормалното място, където се срещаме, изключително в случай че това е през зимата. Всъщност сме имали случай, в който намерихме един човек починал”, прибавя Лили.

Българското държавно управление вкарва ограничения, целящи да спрат понижаването на популацията посредством поощряване на раждаемостта. То се стреми и да окуражи етническите българи да се завърнат в страната, само че без триумф.

Имигрантската рецесия – решение на демографската рецесия в България?

„ България няма потребност от необразовани бежанци”, споделя зам.-министърът по демографската политика Валери Симеонов, един от водачите на обединението „ Обединени патриоти”.

„ Те имат друга просвета, друга вяра, даже разнообразни ежедневни навици”, прибавя още той. „ Благодарение на Бог България е измежду най-добре отбраняваните страни от имигрантското настъпление в Европа”, споделя Симеонов, имайки поради оградата с дължина 260 км по границата с Турция, която би трябвало да спре навлизането на бежанци в страната.

Според инспекция на Европейска комисия България е приютила единствено 50 от бежанците, които дойдоха в Европа от Северна Африка и Близкия Изток сред 2015 и 2017 година

Ясно е, че българското държавно управление не вижда решение на казуса с популацията в имиграцията. Въпреки това ръководещите имат доста хрумвания по какъв начин да се усили броят на жителите, в страната обаче хората имат чувството, че политиците приказват повече, в сравнение с работят.

Преди да напусне България, Рут Алегзандър се среща още веднъж с Боян от Калотинци.

„ Ние сме забравени”, споделя той.

„ Забравени от политиците и от Бог. Управляващите няма да създадат нищо за нас. Грижа ги е единствено за своите лични ползи. Те не се интересуват от хората – изключително от старите хора в селските региони. Не се интересуват от младежите, тъй като те са зад граница. Политиците като цяло не се интересуват и българската страна изчезва”, споделя той.