Населението на България е 6 437 360 души към 31

Населението на България е 6 437 360 души към 31 декември 2024 година, като спрямо 2023 година то понижава с 8121 души, или с 0.13%. Данните са на Националния статистически институт (НСИ). 

Всичките 28 области в страната имат негативен натурален приръст. С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.0‰), Сливен (-2.8‰) и Благоевград (-5.1‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 17.2‰, следвана от областите Перник - минус 14.8‰, и Габрово - минус 14.6‰.

В края на 2024 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 544 245, или 24.0% от популацията на страната. Най-много са пенсионерите във Видин (31.4%), Габрово (30.5%) и Смолян (30.0%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.6%, и Сливен – 22.5%.

Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14.0% от общия брой на популацията.

Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която нараства до 45.3 години в края на 2024 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.5 години, а в селата – 47.6 години.

Населението в трудоспособна възраст към декември предходната година е 3765 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1970 хиляди, а дамите – 1795 хиляди. Към края на 2024 година над трудоспособна възраст са 1701 хиляди души, или 26.4%, а под трудоспособна възраст – 971 хиляди души, или 15.1% от популацията на страната.

население

Към края на 2024 година половината от популацията на страната (51.7%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион – 655 хиляди души, или 10.2% от популацията на страната. През 2024 година в два статистически региона популацията понижава по отношение на 2023 година – в Северозападния с 1.3%, а в Северния централен регион с 1.0%. В останалите статистически региони популацията нараства.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 70 542 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) – с 1 295 931 души (20.1%). Четири са областите с население над 300 хиляди души – София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.

В съпоставяне с 2023 година шест области усилват популацията си, като най-голямо е това нарастване за областите Кърджали и Бургас, надлежно с 2.0 и 1.2%. При областите Видин и Смолян е регистрирано най-голямо понижение – с по 1.7%.

Най-малката община в страната е Трекляно, където живеят 522 души.

Раждаемост и гибел

През 2024 година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 3769, или с 6.6%.

Средната възраст на дамите при раждане на първо дете през 2024 година е 27.6 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.1 години за област Сливен до 30.9 години за област София (столица).

В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.5‰, и Ямбол – 10.0‰, най-ниска в областите Смолян – 5.2‰, и Перник – 6.1‰.

Броят на умрелите лица през 2024 година е 100 736, а коефициентът на обща смъртност – 15.6‰.

През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 – 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 – 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години – 9.6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

През 2024 година в страната са умряли 238 деца на възраст до една година.

Бракове и бракоразводи

През 2024 година са регистрирани 20 643 юридически брака - с 1 157 по-малко по отношение на миналата година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (15 210 ) са измежду популацията в градовете.

► През 2024 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.8 и 30.9 години.

► За 83.8% от дамите и 83.6% от мъжете подписаният цивилен брак през 2024 година е бил първи. Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) и Разград, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Видин.

► Броят на разводите през 2024 година е 8 650, или с 438 по-малко от записаните през 2023 година. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (67.0%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (20.2%) и „ фактическа разлъка “ (11.8%).

► Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.2 години.

Вътрешна миграция

► През 2024 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 96 833 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 44.6% са мъже и 55.4% - дами.

► Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 18.1%, лицата на възраст 15 - 64 години - 63.9%, а тези на 65 и повече години - 18.0% от мигриралите лица.

► Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (41.4%), последвано от направлението и „ село - град “ (26.1%), „ град - село “ (22.8%). Значително по-малък, по брой и условен дял, е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 9.7% от мигриралите лица.

Външна миграция

► През 2024 година 13 002 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 55.1% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 година са 7.7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82.7%, а на 65 и повече навършени години - 9.6% от всички емигранти.

► Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16.9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

► Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната.

• През 2024 година 52 189 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България, от тях 51.5% са жители на страни отвън Европейския съюз, 34.9% имат българско поданство, а 13.6% са жители на страни от Европейски Съюз. Относителният дял на мъжете е 55.9%, а на дамите - 44.1%.

• Сред пристигналите да живеят в страната 16.0% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72.9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11.1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21.8%), Украйна (16.6%) и Сирия (10.5%).