Насекомите имат свой собствен набор от приятелски микроби, които им

Насекомите имат собствен личен набор от другарски микроби, които им оказват помощ да бъдат здрави, тъкмо както и ние.
Но вместо просто да се уголемяват като нас, рационалните гръбначни, насекомите се подлагат на рискови деформации на тялото, с цел да преминат в по-старите стадии от живота си.

Както може да се чака, тези промени в живота усложняват изискванията на живот на микробите.
Този комплициран развой може изцяло да деформира и фрапантно да измести органите и другите тъкани, тъй че всички микроби, които пътуват, евентуално няма да оцелеят.

Еволюционният еколог Ребека Янке от Университета " Йоханес Гутенберг " в Майнц и нейните сътрудници разгледаха от близко този трансформационен развой при тъмния бръмбар Lagria villosa, с цел да схванат какво се случва с дребните им помощници по време на тези разтърсвания.

Макар че в микробиома на тъмносините бръмбари има доста симбиотични типове, те разчитат изключително доста на бактериите Burkholderia за сполучливото си размножаване.

Яйцата и ларвите на бръмбарите са уязвими към инфекции, само че Burkholderia, която женските бръмбари изпускат от жлези наоколо до яйчниците си върху яйцата, защищава потомството им, като създава поликетидни химикали, които имат антимикробни свойства.

В резултат на това един съответен вариант на Burkholderia, B. gladioli или Lv-StB, дотолкоз е привикнал да живее удобно в бръмбара, че е изгубил способността си да се движи по лична воля: Неговите гени и клетъчни структури за напредване са съвсем изцяло изгубени, тъй че той е подвластен от бръмбарите и за личното си оцеляване.

Янке и екипът наблюдават какво се е случило с микробите благодарение на флуоресцентни маркери и микроКТ-сканиране, както и на проби от ДНК на бактериите.

След като бръмбарите майки покрият яйцата си със съдържащата бактерии жлезиста слуз, микробите прекарват към шест дни, изложени на повърхността на яйцата, борейки се с паразитни бактерии и гладни гъбички.

След като дребните бръмбари се излюпят, бактериите се събират в три дълбоки долни гънки на гърба във външната кутикула на ларвата, сходно на задните джобове. Тези гънки освен обезпечават отбрана на симбиотите, само че и съдържат жлезисти кафези, които евентуално оказват помощ за подхранването на бактериите със тайни.

Но даже и тези джобове се набръчкват по време на рисковата трансформация. Все отново те разрешават на някои от бактериите да излязат на повърхността, този път върху какавидите, подготвени да се насочат към репродуктивните органи на възрастния бръмбар.
Изследователите не откриват никакви B. gladioli в червата на какавидите, тъй че напредването до жлезите на техните гостоприемници очевидно не става по вътрешни пътища.
Затова откривателите слагат върху разрастващите се какавиди дребни флуоресцентни топчета от полистирен с размерите на симбионт. Повечето мъниста се озовават към върха на коремчетата на бръмбарите, когато те се появяват като възрастни, откакто корпусите им инцидентно се разцепват тъкмо там, където са задните им джобове.

" Като модифицират неповторимите " джобове " на гърба си, бръмбарите от Лагрия съумяват да запазят защитните си симбионти и да улеснят преместването им по време на какавидирането в новоразвитите органи на възрастните ", споделя еволюционният еколог Лаура Флорес от Университета в Копенхаген.

Последният стадий от пътуването на бактериите до жлезите на възрастните към момента остава мистерия, а по-голямата част от този развой се случва единствено при женските бръмбари. Мъжките стартират да губят бактерии още от стадия на какавидата - задните им джобове са доста по-малки и плитки, а мъжките възрастни нямат симбионти.

" В стадия на възрастните главната цел на симбиотичните органи наподобява е да разрешат сполучливото им предаване върху стадия на яйцето и на идващото потомство ", изяснява Флорес. " Тъй като единствено женските снасят яйца, мъжките възрастни нямат потребност да носят тези евентуално скъпоструващи симбионти и са задънена улица за бактериите. "
При обществените инсекти като мравките, в случай че индивидите изгубят някои от микробните си спътници, те могат да бъдат заселени още веднъж от други в групата; новите резултати от проучването дават образец по какъв начин самотните инсекти заобикалят тази евентуална загуба по време на най-уязвимите си витални стадии.

" Тези открития демонстрират, че екологичното значение на симбионтите евентуално е довело до еволюцията на профилирани структури в гостоприемника, които да приютяват и поддържат бактериите по време на метаморфозата ", заключават в публикацията си Янке и нейните сътрудници. /БГНЕС