Какво представляват космическите ангели?
НАСА първа снима незнаен феномен, който бе наименуван галактически ангели.
А учени по целия свят спорят дали това са следствия от извънземна активност, или е необяснимо към този момент земно събитие, написа
Начало
Всичко стартира през октомври 1989 година, когато към момента работи галактическата стратегия със совалките. Една от тях - „ Атлантис “, има за цел да снима мълнии в атмосферата на планетата ни. Но астронавтите виждат светкавици там, където никой не ги е очаквал – над облаците високо в атмосферата. Кръщават феномена галактически ангели или галактически елфи. От Земята няма метод тези светкавици в алено да бъдат видени, още повече че те, вместо да падат надолу към планетата, отиват нагоре. Забелязват се единствено от космоса, включително и от други планети. Всъщност изначало никой не обръща внимание на ангелите, до момента в който не ги преглежда метеорологът на НАСА Скийт Вон, който се чуди какви са тези великански червени медузи там, където не би трябвало да има светкавици.
Активност
Астронавтът Хут Гибсън пръв изрича съмнение, че това може да е интензивност, обвързвана с НЛО. Той разяснява, че съгласно него това са електрически освободени заряди над облаците, които доближават 56 км в диаметър. След публикуването на фотосите в интернет те се трансформират във феномен в обществените мрежи. Някои считат, че са най-неоспоримото доказателство за НЛО до момента.
Ядреният физик Стентън Фридман разсъждава още по въпроса и счита, че това могат да бъдат маяци за галактически пътешественици, с които казваш на кораба майка къде си. Изпращаш гръмотевица над атмосферата, където няма да я видят от планетата долу.
Контра
Проф. Нинголю Лю, метеоролог на галактическата организация, декларира пред „ Дискавъри ченъл “: „ Това са огромни електрически полета над гръмоносните облаци. Зарядът става прекомерно мощен и се освобождава над облака. Засега не знаем какво ги поражда. Те са мистерия, само че за мен са безусловно земно събитие “.
Физиците на НАСА настояват, че по незнайни аргументи всяка десета гръмотевица носи позитивен вместо негативен заряд. Те считат, че точно позитивните мълнии пораждат галактическите ангели. Но и това въобще не е несъмнено. Още повече, че феноменът не се следи толкоз постоянно – при всяка десета гръмотевица, даже не е и при всяка стотна или хилядна.
Уфолозите обаче си упорстват, че тези мълнии са резултат от излитането на великански галактически кораби на извънземни.
Аполо
Тук някои напомнят случая с „ Аполо 8 “, който снима „ нещо с пипала “, обикаляйки за пръв път Луната. На 21 декември 1968 година „ Аполо “ излетява от Флорида и се трансформира в първия пилотиран галактически транспортен съд, напуснал земната орбита и достигнал Луната. Целта му е да обиколи спътника и да снима места, където би могъл вероятно да кацне пилотиран галактически транспортен съд. Но също и да се завърне в орбита към Земята и да навлезе в атмосферата, като сполучливо приводни астронавтите. За първи път хора минават границата на радиациония пояс на Земята и, достигайки Луната, навлизат в орбита към друго галактическо тяло. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Лавъл и Уилям Андърс са първите хора, видели с очите си противоположната страна на Луната. Но откакто се връщат на 27 декември и са проявени фотосите, се вижда нещо доста необичайно на някои от тях.
Сепия
Феноменът е наименуван галактическа сепия поради приликата с океанското животно. В поредност от фотоси се вижда към Луната необичайно пипалообразно отклонение, което доста прилича на сниманите десетилетия по-късно галактически ангели. Астробиологът на НАСА Крис Маккей обаче счита, че това не е живо създание. Ако на фотосите има същински обект, то по-скоро става въпрос за галактически транспортен съд, счита биологът. Пилата са или другоземен за нас мотор, или по-вероятно са отблясък от неговата сила – някакви електронни лъчи вместо лазерни.
Мнозина учени обаче считат, че тази галактическа сепия в действителност е проблем с кино лентата, който употребяват по това време астронавтите. Казват, че това е резултат от електростатични натрупвания на лентата и нарушена емулсия на кино лентата. По това време фотосите не са цифрови, а се вършат с фотографска лента, която, въпреки и да е в предпазен за магнитни, електростатични натрупвания и всевъзможни предавания уред и да е най-хубавата на света, въпреки всичко може да даде сходни проблеми.
Сега
Съвременните фотоси обаче опровергават теорията за проблеми с камерите и учените към този момент настояват че така наречен ангели, на които някои викат дяволи, в действителност съществуват. Но те са доста мъчно уловими за снимане. Международната галактическа станция е място, откъдето този феномен може да се следи и то доста над него. През 2011 година на аеронавтите им са били нужни две седмици, с цел да филмират този феномен, макар че всеки ден са снимали хиляди елементарни светкавици. Но за тези светлини, които отиват в космоса е трябвало особено съоръжение, което тогава е било обезпечено от Япония, както и много шанс. Сегашната доктрина е, че това са мълнии, които обратно на известните ни правила не са в посока към Земята, а изхвърчат нагоре към космоса. Но към момента тази доктрина няма допустимото пояснение за всички учени.
А учени по целия свят спорят дали това са следствия от извънземна активност, или е необяснимо към този момент земно събитие, написа
Начало
Всичко стартира през октомври 1989 година, когато към момента работи галактическата стратегия със совалките. Една от тях - „ Атлантис “, има за цел да снима мълнии в атмосферата на планетата ни. Но астронавтите виждат светкавици там, където никой не ги е очаквал – над облаците високо в атмосферата. Кръщават феномена галактически ангели или галактически елфи. От Земята няма метод тези светкавици в алено да бъдат видени, още повече че те, вместо да падат надолу към планетата, отиват нагоре. Забелязват се единствено от космоса, включително и от други планети. Всъщност изначало никой не обръща внимание на ангелите, до момента в който не ги преглежда метеорологът на НАСА Скийт Вон, който се чуди какви са тези великански червени медузи там, където не би трябвало да има светкавици.
Активност
Астронавтът Хут Гибсън пръв изрича съмнение, че това може да е интензивност, обвързвана с НЛО. Той разяснява, че съгласно него това са електрически освободени заряди над облаците, които доближават 56 км в диаметър. След публикуването на фотосите в интернет те се трансформират във феномен в обществените мрежи. Някои считат, че са най-неоспоримото доказателство за НЛО до момента.
Ядреният физик Стентън Фридман разсъждава още по въпроса и счита, че това могат да бъдат маяци за галактически пътешественици, с които казваш на кораба майка къде си. Изпращаш гръмотевица над атмосферата, където няма да я видят от планетата долу.
Контра
Проф. Нинголю Лю, метеоролог на галактическата организация, декларира пред „ Дискавъри ченъл “: „ Това са огромни електрически полета над гръмоносните облаци. Зарядът става прекомерно мощен и се освобождава над облака. Засега не знаем какво ги поражда. Те са мистерия, само че за мен са безусловно земно събитие “.
Физиците на НАСА настояват, че по незнайни аргументи всяка десета гръмотевица носи позитивен вместо негативен заряд. Те считат, че точно позитивните мълнии пораждат галактическите ангели. Но и това въобще не е несъмнено. Още повече, че феноменът не се следи толкоз постоянно – при всяка десета гръмотевица, даже не е и при всяка стотна или хилядна.
Уфолозите обаче си упорстват, че тези мълнии са резултат от излитането на великански галактически кораби на извънземни.
Аполо
Тук някои напомнят случая с „ Аполо 8 “, който снима „ нещо с пипала “, обикаляйки за пръв път Луната. На 21 декември 1968 година „ Аполо “ излетява от Флорида и се трансформира в първия пилотиран галактически транспортен съд, напуснал земната орбита и достигнал Луната. Целта му е да обиколи спътника и да снима места, където би могъл вероятно да кацне пилотиран галактически транспортен съд. Но също и да се завърне в орбита към Земята и да навлезе в атмосферата, като сполучливо приводни астронавтите. За първи път хора минават границата на радиациония пояс на Земята и, достигайки Луната, навлизат в орбита към друго галактическо тяло. Астронавтите Франк Борман, Джеймс Лавъл и Уилям Андърс са първите хора, видели с очите си противоположната страна на Луната. Но откакто се връщат на 27 декември и са проявени фотосите, се вижда нещо доста необичайно на някои от тях.
Сепия
Феноменът е наименуван галактическа сепия поради приликата с океанското животно. В поредност от фотоси се вижда към Луната необичайно пипалообразно отклонение, което доста прилича на сниманите десетилетия по-късно галактически ангели. Астробиологът на НАСА Крис Маккей обаче счита, че това не е живо създание. Ако на фотосите има същински обект, то по-скоро става въпрос за галактически транспортен съд, счита биологът. Пилата са или другоземен за нас мотор, или по-вероятно са отблясък от неговата сила – някакви електронни лъчи вместо лазерни.
Мнозина учени обаче считат, че тази галактическа сепия в действителност е проблем с кино лентата, който употребяват по това време астронавтите. Казват, че това е резултат от електростатични натрупвания на лентата и нарушена емулсия на кино лентата. По това време фотосите не са цифрови, а се вършат с фотографска лента, която, въпреки и да е в предпазен за магнитни, електростатични натрупвания и всевъзможни предавания уред и да е най-хубавата на света, въпреки всичко може да даде сходни проблеми.
Сега
Съвременните фотоси обаче опровергават теорията за проблеми с камерите и учените към този момент настояват че така наречен ангели, на които някои викат дяволи, в действителност съществуват. Но те са доста мъчно уловими за снимане. Международната галактическа станция е място, откъдето този феномен може да се следи и то доста над него. През 2011 година на аеронавтите им са били нужни две седмици, с цел да филмират този феномен, макар че всеки ден са снимали хиляди елементарни светкавици. Но за тези светлини, които отиват в космоса е трябвало особено съоръжение, което тогава е било обезпечено от Япония, както и много шанс. Сегашната доктрина е, че това са мълнии, които обратно на известните ни правила не са в посока към Земята, а изхвърчат нагоре към космоса. Но към момента тази доктрина няма допустимото пояснение за всички учени.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ