НАСА планира ядрена мисия до Марс до 2028 г.
НАСА разгласи проекти за първата си по рода си задача до Марс с нуклеарно задвижване, която би трябвало да бъде изстреляна до края на 2028 година Проектът, наречен Space Reactor-1 Freedom, има за цел да показва опциите на напреднало ядрено-електрическо задвижване в дълбокия космос.
От организацията дефинират задачата като първия космичен уред, задвижван от нуклеарна сила. Основната цел е да се тества технология, която от десетилетия се преглежда като обещаваща, само че остава сложна за реализация на процедура.
" Ядреното електрическо задвижване дава изключителна опция за ефикасен превоз на маса в дълбокия космос и разрешава задачи с висока мощ оттатък Юпитер, където слънчевите панели не са ефикасни ", показват от НАСА.
След постигане на Марс, апаратът ще разгърне три хеликоптера с размери, сходни с тези на Ingenuity, които ще продължат проучването на повърхността на планетата.
Мисията има и по-широки цели - да сътвори софтуерна база за бъдещи нуклеарни системи, да сложи регулаторни стандарти и да подтиква индустриалното развиване в региона на нуклеарните галактически технологии.
Интересен детайл е, че планът ще употребява съставни елементи от програмата " Гейтуей " - планувана орбитална станция към Луната, която все още е краткотрайно замразена.
Концепцията за потребление на нуклеарно разделяне за галактически полети датира още от 50-те години на предишния век. На процедура обаче реализирането ѝ е обвързвано със съществени провокации, в това число обезпечаването на обогатен уран за реакторите.
Разработват се два съществени вида нуклеарно задвижване. При така наречен ядрено-термично задвижване реактор нагрява гориво като водород, което се изхвърля през дюза и основава двигателна сила. Ядрено-електрическите системи, каквато ще употребява задачата SR-1 Freedom, генерират електричество от разделяне на атоми и го употребяват за зареждане на йонни мотори.
И двата метода оферират по-висока успеваемост по отношение на обичайните химически ракети и разрешават задачи на по-големи дистанции от Слънцето.
Въпреки капацитета, развиването на нуклеарните технологии в космоса среща и компликации. През 2025 година DARPA приключи плана DRACO, разработван взаимно с Lockheed Martin, откакто разбори демонстрираха по-ограничени изгоди от предстоящото.
Според представители на организацията, намаляващите разноски за изстрелване - значително с помощта на SpaceX - също трансформират икономическата логичност на сходни планове.
Въпреки това, НАСА залага на нуклеарното задвижване като основна технология за бъдещи дълготрайни задачи и по-бързо постигане до Марс.
От организацията дефинират задачата като първия космичен уред, задвижван от нуклеарна сила. Основната цел е да се тества технология, която от десетилетия се преглежда като обещаваща, само че остава сложна за реализация на процедура.
" Ядреното електрическо задвижване дава изключителна опция за ефикасен превоз на маса в дълбокия космос и разрешава задачи с висока мощ оттатък Юпитер, където слънчевите панели не са ефикасни ", показват от НАСА.
След постигане на Марс, апаратът ще разгърне три хеликоптера с размери, сходни с тези на Ingenuity, които ще продължат проучването на повърхността на планетата.
Мисията има и по-широки цели - да сътвори софтуерна база за бъдещи нуклеарни системи, да сложи регулаторни стандарти и да подтиква индустриалното развиване в региона на нуклеарните галактически технологии.
Интересен детайл е, че планът ще употребява съставни елементи от програмата " Гейтуей " - планувана орбитална станция към Луната, която все още е краткотрайно замразена.
Концепцията за потребление на нуклеарно разделяне за галактически полети датира още от 50-те години на предишния век. На процедура обаче реализирането ѝ е обвързвано със съществени провокации, в това число обезпечаването на обогатен уран за реакторите.
Разработват се два съществени вида нуклеарно задвижване. При така наречен ядрено-термично задвижване реактор нагрява гориво като водород, което се изхвърля през дюза и основава двигателна сила. Ядрено-електрическите системи, каквато ще употребява задачата SR-1 Freedom, генерират електричество от разделяне на атоми и го употребяват за зареждане на йонни мотори.
И двата метода оферират по-висока успеваемост по отношение на обичайните химически ракети и разрешават задачи на по-големи дистанции от Слънцето.
Въпреки капацитета, развиването на нуклеарните технологии в космоса среща и компликации. През 2025 година DARPA приключи плана DRACO, разработван взаимно с Lockheed Martin, откакто разбори демонстрираха по-ограничени изгоди от предстоящото.
Според представители на организацията, намаляващите разноски за изстрелване - значително с помощта на SpaceX - също трансформират икономическата логичност на сходни планове.
Въпреки това, НАСА залага на нуклеарното задвижване като основна технология за бъдещи дълготрайни задачи и по-бързо постигане до Марс.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ