68 години зад решетките: Как изглежда светът за човек, пропуснал почти седем десетилетия
Мъж, прекарал 68 години в пандиза, описа какъв брой друг е бил светът, когато още веднъж излязъл на независимост.
88-годишният Джо Лигън е бил малолетен, когато през 1953 година дружно с още четирима младежи почнал да ограбва хора, с цел да си купуват алкохол. При нападенията двама души - Чарлс Питс и Джаксън Хам - били намушкани смъртоносно, а още шестима били ранени.
Лигън признава, че е намушкал в гърдите мъж на име Кларънс Белви, само че отхвърля да е виновен за двете убийства. Въпреки че е бил малолетен, е наказан на пожизнен затвор без право на условно предварително освобождение.
През 70-те години му било препоръчано опрощение. Останалите наказани приели, само че Лигън отказал, тъй като не желал до края на живота си да бъде под контрол. Така той остава зад решетките до 2021 година
През 2012 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява, че присъди пожизнен затвор без право на предварително освобождение за малолетни са противоконституционни. Четири години по-късно съдът взема решение, че това предписание важи и със задна дата, което се отнася и за случая на Лигън. През 2017 година присъдата му е понижена на 35 години, а няколко години по-късно той е дефинитивно освободен без конвенционален контрол.
След излизането си на независимост Лигън споделя пред CBS, че едвам не се разплакал, когато напуснал пандиза, само че в последна сметка „ се разплакал с голяма усмивка на лицето “.
„ Свободен човек. Най-накрая свободен “, споделя той.
Докато се разхождал с екипа на малкия екран, показал рейсовете и отбелязал, че когато бил задържан, те не съществували, тъй като тогава градският превоз бил с трамваи.
Някои промени обаче не го изненадали.
„ Видях всички тези високи здания, само че чаках да ги видя “, споделя той.
„ Заключиха мен, само че не и мозъка ми. “
Макар да предполагал, че градовете ще са цялостни с небостъргачи, други промени били доста по-трудни за разбиране от хора, прекарали десетилетия зад решетките.
Такъв е казусът и с Отис Джонсън, който влиза в пандиза през 1970 година и прекарва там 44 години. След освобождението си той в началото решил, че хората, които вървят по улиците със слушалки, са сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, тъй като десетилетията софтуерен прогрес били минали без него и нямал визия какво съставляват тези устройства.
Той останал учуден и от рекламните екрани по витрините.
„ На прозорците?! Никога не съм виждал сходно нещо! Погледнете! На прозорците? Преди виждахме единствено хора да минават около тях, не и видеоклипове “, споделя той със смях.
Първоначално Джонсън не схванал и за какво „ множеството хора си приказват сами “, до момента в който не осъзнал, че всички беседват по своите iPhone-и. Той се възхитил и на способността им да вървят и по едно и също време да приказват, без съвсем да гледат накъде се движат.
Джонсън се зарадвал, че някои от обичаните му храни към момента съществуват, въпреки че не всичко от света, който помнел, било останало непроменено.
Превод: GlasNews.bg
88-годишният Джо Лигън е бил малолетен, когато през 1953 година дружно с още четирима младежи почнал да ограбва хора, с цел да си купуват алкохол. При нападенията двама души - Чарлс Питс и Джаксън Хам - били намушкани смъртоносно, а още шестима били ранени.
Лигън признава, че е намушкал в гърдите мъж на име Кларънс Белви, само че отхвърля да е виновен за двете убийства. Въпреки че е бил малолетен, е наказан на пожизнен затвор без право на условно предварително освобождение.
През 70-те години му било препоръчано опрощение. Останалите наказани приели, само че Лигън отказал, тъй като не желал до края на живота си да бъде под контрол. Така той остава зад решетките до 2021 година
През 2012 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява, че присъди пожизнен затвор без право на предварително освобождение за малолетни са противоконституционни. Четири години по-късно съдът взема решение, че това предписание важи и със задна дата, което се отнася и за случая на Лигън. През 2017 година присъдата му е понижена на 35 години, а няколко години по-късно той е дефинитивно освободен без конвенционален контрол.
След излизането си на независимост Лигън споделя пред CBS, че едвам не се разплакал, когато напуснал пандиза, само че в последна сметка „ се разплакал с голяма усмивка на лицето “.
„ Свободен човек. Най-накрая свободен “, споделя той.
Докато се разхождал с екипа на малкия екран, показал рейсовете и отбелязал, че когато бил задържан, те не съществували, тъй като тогава градският превоз бил с трамваи.
Някои промени обаче не го изненадали.
„ Видях всички тези високи здания, само че чаках да ги видя “, споделя той.
„ Заключиха мен, само че не и мозъка ми. “
Макар да предполагал, че градовете ще са цялостни с небостъргачи, други промени били доста по-трудни за разбиране от хора, прекарали десетилетия зад решетките.
Такъв е казусът и с Отис Джонсън, който влиза в пандиза през 1970 година и прекарва там 44 години. След освобождението си той в началото решил, че хората, които вървят по улиците със слушалки, са сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, тъй като десетилетията софтуерен прогрес били минали без него и нямал визия какво съставляват тези устройства.
Той останал учуден и от рекламните екрани по витрините.
„ На прозорците?! Никога не съм виждал сходно нещо! Погледнете! На прозорците? Преди виждахме единствено хора да минават около тях, не и видеоклипове “, споделя той със смях.
Първоначално Джонсън не схванал и за какво „ множеството хора си приказват сами “, до момента в който не осъзнал, че всички беседват по своите iPhone-и. Той се възхитил и на способността им да вървят и по едно и също време да приказват, без съвсем да гледат накъде се движат.
Джонсън се зарадвал, че някои от обичаните му храни към момента съществуват, въпреки че не всичко от света, който помнел, било останало непроменено.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ