НАСА изследва космоса от 65 години
НАСА - Националното ръководство за аеронавтика и галактически проучвания на Съединени американски щати, навърши 65 години. Като своя активност организацията показва на уеб страницата си, че " изследва непознатото във въздуха и космоса, прави нововъведения в интерес на човечеството и въодушевява света посредством открития ".
В НАСА работят 18 000 държавни чиновници, има хиляди реализатори и годишен бюджет от 23 милиарда $.
Космическата организацията има 20 проучвателен центъра и уреди в Съединени американски щати, измежду които за климата на Земята, за Слънцето, Слънчевата система и изследвания и разработки в региона на аеронавтиката.
Сред огромните планове с хора в космоса са Международната галактическа станция и програмата " Артемида " ( " Артемис " ), която има за цел да изпрати хора на Луната още през сегашното десетилетие.
НАСА е учредена посредством Закон за националното въздухоплаване и проучване на космоса, подписан от президента Айзенхауер на 29 юли 1958 година, с цел да развива " действия в космоса, които да бъдат отдадени на мирни цели в интерес на цялото човечество. "
Голяма част от проучванията, чиновниците и стратегиите на организацията са наследени от Националния съвещателен комитет за аеронавтика, който е образуван през 1915 година в разгара на Първата международна война, когато са нужни напреднали технологии за самолети.
Други подразделения са включени в НАСА след нейното основаване на 1 октомври 1958 година, като Лабораторията за реактивни мотори на армията, която по-късно изследва Слънчевата система, и Арсенала " Редстоун " в Хънтсвил, Алабама (който в този момент е Център за галактически полети " Маршал " ). Днес дейностите с астронавти са съсредоточени в Космическия център " Джонсън " на НАСА в Хюстън, а науката за Слънчевата система - в Центъра за галактически полети " Годард " покрай Балтимор.
Причините за основаването на НАСА са комплицирани, една от тях е Студена война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Тя подтиква ракетната технология. НАСА изяснява, че е основана заради " софтуерния прогрес в други страни ", като споделя, че изоставането по галактическите въпроси " би сложило Америка освен в механически неподходящо състояние, само че и в икономическо и може би даже военно състояние ".
През 1957 година Съветският съюз изстрелва първия галактически сателит. НАСА също работи по подобен уред и след няколко несполучливи опита първият - " Експлорър-1 ", доближава орбита на 31 януари 1958 година
Сред главните пилотирани галактически стратегии на НАСА са планът " Меркурий " за изпращане на човек в космоса. Първият астронавт Алън Шепард излетява на 25 май 1961 година, шест седмици след Юрий Гагарин. Следва планът " Джемини ", в който задачите са от двама астронавти. Те тестват технологии и процедури преди лунната стратегия.
Кулминация на лунната стратегия " Аполо " е спускането на 12 астронавти на Луната. Началото слага " Аполо 11 " - на 20 юли 1969 година спускаемият уред " Ийгъл " каца на Луната, а на 21 юли 1969 Нийл Армстронг стъпва на повърхността й, последван от Едуин Олдрин. Трима астронавти обаче умират и това постанова дълготрайно следствие и механически промени.
Първата американска галактическа станция е " Скайлаб ", само че тя е развалена при проучването през 1973 година и това постанова няколко пилотирани полета за поправянето й в открит космос. Тя приема три екипажа. Работата й завършва през 1981 година
Полетите на галактическите совалки стартират през април 1981 година и приключват през 2011 година след общо 135 задачи. Загиват обаче два екипажа от по седмина астронавти. Совалката има основна роля за развиването на Международната галактическа станция и поддържането на телескопа " Хъбъл ".
Международна галактическа станция (МКС), чието създаване стартира през 1998 година, посреща непрекъснати екипажи от 2000 година Нейната цел е да служи като тестова площадка за просвета и за проучване на човешкото здраве при дълготрайни задачи. След извеждането от приложимост на совалките американски астронавти летят само че МКС с съветските кораби " Союз " до 2020 година, когато е изстрелян първият пилотиран транспортен съд " Дракон " на " Спейс Екс ".
Междувременно НАСА финансира създаването на пилотираните кораби " Дракон " на компанията " Спейс Екс " и " Старлайнър " на " Боинг ".
Програма " Артемида " ( " Артемис " ) на НАСА има за цел да върне хората на Луната. " Артемида 1 " без екипаж прелетя сполучливо към Луната през 2021 година, а задачата с екипаж " Артемида 2 ", се чака да последва към 2024 година Мисията за кацане " Артемида 3 " е планувана най-рано за 2025 година или 2026 година
Редица галактически апарати на НАСА изследват Слънчевата система. Сред най-забележителните от тях са програмата " Пионер " от зората на галактическото инженерство, когато има доста провали, само че НАСА съумява да изпрати сонди до Луната, Венера, Юпитер и Сатурн.
По програмата " Маринър " от 1962 година до 1973 година са изпратени галактически апарати до Меркурий, Венера и Марс. Мисията " Маринър 9 " е първият уред на орбита към Марс. Той открива каньони и вулкани, до момента в който експертите на земята още мислят, че повърхността на планетата е като лунната.
Космическите апарати " Викинг 1 " и " Викинг 2 " кацат на Марс през 1976 година и работят там с години.
" Вояджър 1 " и " Вояджър 2 " са изстреляни през 1977 година " Вояджър 2 " прелита край Уран през 1986 година и " Нептун " през 1989 година И двата апарата изследват Юпитер, Сатурн и десетилетия по-късно междузвездното пространство, откъдето още изпращат информация. В апаратите е сложена позлатена плоча със записи на звуци и фотоси, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Сред тях е песента " Излел е Делю бунтовник " на Валя Балканска.
Космически телескоп " Хъбъл " е изстрелян през 1990 година, с цел да изследва Вселената. Той още е деен и е най-известен с това, че удостоверява ускоряването на Вселената, наред с доста други открития.
Наследникът на " Хъбъл " - галактическият телескоп " Джеймс Уеб ", беше изстрелян през 2021 година, с цел да изследва най-ранните галактики и историята на Вселената.
" Лунар рикънисънс орбитър " е изстрелян през 2009 година, с цел да картографира повърхността на Луната. Данните от апарата в този момент се употребяват за обмисляне на програмата " Артемида ".
По програмата за проучване на Марс НАСА изпраща няколко орбитални и спускаеми апарати. Първият е марсоходът " Съджърнър ", който каца благодарение на " Патфайндър " през 1996 година Следват роувърите " Спирит " и " Опортюнити " през 2004 година, " Кюриосити " през 2012 година и по-авангардният " Пърсивиърънс " през 2021 година " Кюриосити " и " Пърсивиърънс " още работят на Червената планета. През 30-те години е планувана задача за връщане на взети проби от Марс взаимно с Европейската галактическа организация (ЕКА).
Едновременно с космоса, НАСА изследва и Земята от десетилетия - следи измененията в климата, пожари, водни басейни, рискови метеорологични феномени и прави прогнози. За задачата са изстреляни десетки спътници. Сред тях е серията " Ландсат ", поддържана взаимно с Геоложкия институт на Съединени американски щати, серията на геостационарна орбита (GOES), поддържана взаимно с Националното ръководство по проучване на океаните и атмосферата, самостоятелни спътници като " Аква " и Тера ".
Други галактически апарати на НАСА, изследвали Слънчевата система, са " Магелан " до Венера, " Марс рикънисънс орбитър " до Марс, " Галилео " (с ЕКА) и " Джуно " (Юнона) до Юпитер, задачата " Касини-Хюйгенс " (с ЕКА) до Сатурн, задачата " Нови хоризонти " до Плутон и пояса на Койпер и няколко галактически апарата до комети и метеорити.
Основен акцент в програмата на НАСА са задачите " Артемида " и завръщането на човек на Луната. Освен тях галактическата организация е възнамерявала и пилотиран полет до Марс в средата на 30-те години.
В НАСА работят 18 000 държавни чиновници, има хиляди реализатори и годишен бюджет от 23 милиарда $.
Космическата организацията има 20 проучвателен центъра и уреди в Съединени американски щати, измежду които за климата на Земята, за Слънцето, Слънчевата система и изследвания и разработки в региона на аеронавтиката.
Сред огромните планове с хора в космоса са Международната галактическа станция и програмата " Артемида " ( " Артемис " ), която има за цел да изпрати хора на Луната още през сегашното десетилетие.
НАСА е учредена посредством Закон за националното въздухоплаване и проучване на космоса, подписан от президента Айзенхауер на 29 юли 1958 година, с цел да развива " действия в космоса, които да бъдат отдадени на мирни цели в интерес на цялото човечество. "
Голяма част от проучванията, чиновниците и стратегиите на организацията са наследени от Националния съвещателен комитет за аеронавтика, който е образуван през 1915 година в разгара на Първата международна война, когато са нужни напреднали технологии за самолети.
Други подразделения са включени в НАСА след нейното основаване на 1 октомври 1958 година, като Лабораторията за реактивни мотори на армията, която по-късно изследва Слънчевата система, и Арсенала " Редстоун " в Хънтсвил, Алабама (който в този момент е Център за галактически полети " Маршал " ). Днес дейностите с астронавти са съсредоточени в Космическия център " Джонсън " на НАСА в Хюстън, а науката за Слънчевата система - в Центъра за галактически полети " Годард " покрай Балтимор.
Причините за основаването на НАСА са комплицирани, една от тях е Студена война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. Тя подтиква ракетната технология. НАСА изяснява, че е основана заради " софтуерния прогрес в други страни ", като споделя, че изоставането по галактическите въпроси " би сложило Америка освен в механически неподходящо състояние, само че и в икономическо и може би даже военно състояние ".
През 1957 година Съветският съюз изстрелва първия галактически сателит. НАСА също работи по подобен уред и след няколко несполучливи опита първият - " Експлорър-1 ", доближава орбита на 31 януари 1958 година
Сред главните пилотирани галактически стратегии на НАСА са планът " Меркурий " за изпращане на човек в космоса. Първият астронавт Алън Шепард излетява на 25 май 1961 година, шест седмици след Юрий Гагарин. Следва планът " Джемини ", в който задачите са от двама астронавти. Те тестват технологии и процедури преди лунната стратегия.
Кулминация на лунната стратегия " Аполо " е спускането на 12 астронавти на Луната. Началото слага " Аполо 11 " - на 20 юли 1969 година спускаемият уред " Ийгъл " каца на Луната, а на 21 юли 1969 Нийл Армстронг стъпва на повърхността й, последван от Едуин Олдрин. Трима астронавти обаче умират и това постанова дълготрайно следствие и механически промени.
Първата американска галактическа станция е " Скайлаб ", само че тя е развалена при проучването през 1973 година и това постанова няколко пилотирани полета за поправянето й в открит космос. Тя приема три екипажа. Работата й завършва през 1981 година
Полетите на галактическите совалки стартират през април 1981 година и приключват през 2011 година след общо 135 задачи. Загиват обаче два екипажа от по седмина астронавти. Совалката има основна роля за развиването на Международната галактическа станция и поддържането на телескопа " Хъбъл ".
Международна галактическа станция (МКС), чието създаване стартира през 1998 година, посреща непрекъснати екипажи от 2000 година Нейната цел е да служи като тестова площадка за просвета и за проучване на човешкото здраве при дълготрайни задачи. След извеждането от приложимост на совалките американски астронавти летят само че МКС с съветските кораби " Союз " до 2020 година, когато е изстрелян първият пилотиран транспортен съд " Дракон " на " Спейс Екс ".
Междувременно НАСА финансира създаването на пилотираните кораби " Дракон " на компанията " Спейс Екс " и " Старлайнър " на " Боинг ".
Програма " Артемида " ( " Артемис " ) на НАСА има за цел да върне хората на Луната. " Артемида 1 " без екипаж прелетя сполучливо към Луната през 2021 година, а задачата с екипаж " Артемида 2 ", се чака да последва към 2024 година Мисията за кацане " Артемида 3 " е планувана най-рано за 2025 година или 2026 година
Редица галактически апарати на НАСА изследват Слънчевата система. Сред най-забележителните от тях са програмата " Пионер " от зората на галактическото инженерство, когато има доста провали, само че НАСА съумява да изпрати сонди до Луната, Венера, Юпитер и Сатурн.
По програмата " Маринър " от 1962 година до 1973 година са изпратени галактически апарати до Меркурий, Венера и Марс. Мисията " Маринър 9 " е първият уред на орбита към Марс. Той открива каньони и вулкани, до момента в който експертите на земята още мислят, че повърхността на планетата е като лунната.
Космическите апарати " Викинг 1 " и " Викинг 2 " кацат на Марс през 1976 година и работят там с години.
" Вояджър 1 " и " Вояджър 2 " са изстреляни през 1977 година " Вояджър 2 " прелита край Уран през 1986 година и " Нептун " през 1989 година И двата апарата изследват Юпитер, Сатурн и десетилетия по-късно междузвездното пространство, откъдето още изпращат информация. В апаратите е сложена позлатена плоча със записи на звуци и фотоси, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Сред тях е песента " Излел е Делю бунтовник " на Валя Балканска.
Космически телескоп " Хъбъл " е изстрелян през 1990 година, с цел да изследва Вселената. Той още е деен и е най-известен с това, че удостоверява ускоряването на Вселената, наред с доста други открития.
Наследникът на " Хъбъл " - галактическият телескоп " Джеймс Уеб ", беше изстрелян през 2021 година, с цел да изследва най-ранните галактики и историята на Вселената.
" Лунар рикънисънс орбитър " е изстрелян през 2009 година, с цел да картографира повърхността на Луната. Данните от апарата в този момент се употребяват за обмисляне на програмата " Артемида ".
По програмата за проучване на Марс НАСА изпраща няколко орбитални и спускаеми апарати. Първият е марсоходът " Съджърнър ", който каца благодарение на " Патфайндър " през 1996 година Следват роувърите " Спирит " и " Опортюнити " през 2004 година, " Кюриосити " през 2012 година и по-авангардният " Пърсивиърънс " през 2021 година " Кюриосити " и " Пърсивиърънс " още работят на Червената планета. През 30-те години е планувана задача за връщане на взети проби от Марс взаимно с Европейската галактическа организация (ЕКА).
Едновременно с космоса, НАСА изследва и Земята от десетилетия - следи измененията в климата, пожари, водни басейни, рискови метеорологични феномени и прави прогнози. За задачата са изстреляни десетки спътници. Сред тях е серията " Ландсат ", поддържана взаимно с Геоложкия институт на Съединени американски щати, серията на геостационарна орбита (GOES), поддържана взаимно с Националното ръководство по проучване на океаните и атмосферата, самостоятелни спътници като " Аква " и Тера ".
Други галактически апарати на НАСА, изследвали Слънчевата система, са " Магелан " до Венера, " Марс рикънисънс орбитър " до Марс, " Галилео " (с ЕКА) и " Джуно " (Юнона) до Юпитер, задачата " Касини-Хюйгенс " (с ЕКА) до Сатурн, задачата " Нови хоризонти " до Плутон и пояса на Койпер и няколко галактически апарата до комети и метеорити.
Основен акцент в програмата на НАСА са задачите " Артемида " и завръщането на човек на Луната. Освен тях галактическата организация е възнамерявала и пилотиран полет до Марс в средата на 30-те години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ