Наруши ли Радев конституцията с отказа да назначи кабинета „Кожарева“
Наруши ли президентът Румен Радев Конституцията, откакто през днешния ден отхвърли да подпише декрет за назначение на служебно държавно управление с министър председател Горица Грънчарова-Кожарева. Държавният глава сложи изискване да бъде заменен вътрешният министър Калин Стоянов. Кожарева обаче мигновено отхвърли. Това докара и до оповестеното решение от страна на Радев да не назначи длъжностен кабинет и да разгласи отсрочване на датата на изборите.
" Президентът има право да откаже да издаде декрет за назначението на служебно държавно управление, не е нарушил Конституцията ". Това уточни в коментар за Българска телеграфна агенция професорът по конституционно право и длъжностен министър-председател през 2014 година Георги Близнашки.
Според него може да се съжалява, че Грънчарова-Кожарева и Румен Радев авансово не са съгласували възможните имена в кабинета, а се стигна до „ открит обществен скандал, до разминаване на позициите, което прави невъзможна по-нататъшната взаимна активност сред тях “.
„ Това е държавно управление, което ще работи от негово име, той ги назначава. В този смисъл има право да изрази запаси, да се опълчи на една или друга кандидатура, само че всичко това можеше да се направи по различен метод, а не да докара до една такава обществена развръзка, което не дава опция на нито една от двете страни да направи крачка обратно “, разяснява още проф. Близнашки.
Професорът уточни, че президентът би трябвало да направи всичко допустимо да уточни подобаващия претендент за длъжностен министър председател, което дефинира като задача с нараснала компликация. Близнашки означи, че период за провеждането на съвещания с евентуалните претенденти няма, само че разбирането е, че би трябвало да бъде релативно къс, тъй като Народното събрание е явно привършен и некадърен да излъчи държавно управление. Той добави, че Радев може да предложения още веднъж за министър председател Димитър Главчев, само че в случай че той се съгласи, би трябвало да предложи нов състав на кабинет.
Според проф. Близнашки президентът се е „ хванал “ на „ внушенията на ПП-ДБ “, които имат запаси по отношение на Калин Стоянов, само че „ не по този начин мисли професионалният състав на Министерство на вътрешните работи, който изрази поддръжка за него “.
Президентът не можа да откри правилния метод към образуването на държавно управление при една усложнена обстановка, заключи професорът.
Според преподавателя по конституционно право гл. помощник доктор Орлин Колев от Софийския университет " Св. Климент Охридски " президентът не би следвало да откаже да издаде декрет да назначи длъжностен кабинет на основанието, посочено по отношение на Калин Стоянов.
„ По смисъла на сегашната наредба той е длъжен да издаде декрет, откакто му е препоръчан състав на кабинет от служебния министър-председател. Президентът може да каже своето мнение тогава, когато да речем активността на някой министър е ориентирана към разпалване на етническа, расова или верска омраза сред хората, когато има данни, че активността им е ориентирана против териториалната целокупност, суверенитета на страната и така нататък Дотук държанието на Калин Стоянов не дава каквото и да е съображение за сходно изказване, а аргументът, че това е политическа фигура е неплатежоспособен “, сподели Колев.
По думите му президентът следва да назначи служебно държавно управление по предложение на служебния министър-председател.
„ Преценката за министрите е предоставена на него, а не на президента, както беше в предходната наредба “, добави той.
Според доктор Орлин Колев президентът директно е нарушил Конституцията и добави, че „ не може президентът еднолично да основава конституционна рецесия, това е неуместно, неприемливо е “.
Той дефинира като неточност на президента, че е обвързал служебното държавно управление с провеждането на парламентарни избори.
„ Това са две обособени процедури, които би трябвало да вървят редом “, изясни преподавателят.
Ако президентът не подпише декрет, какъвто случай очевидно в този момент ще се случи, нямаме сполучливо осъществяване на процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Това остана контролният механизъм на президента да назначи или да не назначи държавно управление, разяснява тематиката и доцент доктор Христо Орманджиев, учител по конституционно право във Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий.
Той изясни, че актовете, с които би трябвало да се реализира прекосяването през конституционната процедура за длъжностен кабинет, са два – единият е назначение на държавно управление, другият е установяване на дата за избори.
Доц. Орманджиев добави, че логиката в този момент е да продължат консултациите на президента с другите лица, изброени в член 99 от Конституцията, от така наречен „ домова книга “. Той също по този начин сподели, че Димитър Главчев може още веднъж да се съгласи да бъде длъжностен министър председател в ново служебно държавно управление с нов състав.
Преподавателят означи, че съгласно една догадка, най-вероятно, ще се изместят парламентарните избори, защото би трябвало да има определен нов длъжностен кабинет.
Текущо настоящият длъжностен кабинет продължава да работи, държавното управление продължава да си работи, добави още доцент Орманджиев.
Няма период, до който може да се отсрочва провеждането на предварителните парламентарни избори. Това пък съобщи пред БНР проф. Екатерина Михайлова - учител по конституционно право в Нов български университет.
Тя е безапелационна обаче, че страната не може да бъде хвърлена в безпорядък:
" Мисля, че разсъдъкът и политическата отговорност ще излязат преди всичко. Говоря за всички представители на институциите. Президентът и Народното събрание - това са политическите институции на страната, са тези, които би трябвало да вземат решение ".
Според нея може би е обикновено да се създадат отначало съвещания сред президента и парламентарните групи, с цел да се търсят вероятни решения.
По думите на проф. Михайлова дотук няма нарушаване на Конституцията. Все отново би трябвало да се откри излаз от тази задънена улица, добави тя.
Екатерина Михайлова счита, че безпрецедентната обстановка е в резултат на резултатите от изменението в Конституцията.
Президентът прикани 50-ото Народно събрание да се събере и да попълни свободните позиции, с цел да може той да има по-голям избор от така наречен " домова книга " при избора на идващ длъжностен министър председател. Проф. Михайлова посочи, че тези свободни позиции са две - едната е на омбудсман, а другата - зам.-омбудсман. Според нея това гледище на президента обаче не може да е съображение за искане на импийчмънт на Румен Радев:
" Парламентът не е попълнил много позиции - едните са с изтекли мандати, другите по друга причина - в тази ситуация с омбудсмана подадена оставка, които стоят незаети. Кой ли не е заявявал, че това би трябвало да стане от болшинството в Народно събрание. Крайно време е! Този парламент към този момент си е отишъл и надали може да събере болшинство, няма и време да направи сходни неща. Но един идващ парламент, в случай че имаме болшинство, което да излъчи ръководство, наложително би трябвало да започва процедури за възобновяване на състава на толкоз доста органи в страната. Тя буксува, не се ръководи добре и затова - неустановеност, неустойчивост съпътства всяка една от тези институции ".
Топката се е върнала в полето на Народното събрание. Каквито и дейности оттук насетне да бъдат подхванати, те са единствено и само в компетентността на Народното събрание, защото президентът има право да откаже, няма по какъв начин да назначи служебно държавно управление без министър на вътрешните работи. Това сподели пред публицисти в президентството през днешния ден и Наталия Киселова, лекар по конституционно право, заяви Българска телеграфна агенция.
Киселова коментира, че не става въпрос за конституционна, а за политическа рецесия, поради неспособността на Народното събрание да попълни листата, който беше очакван в конституционния текст, от който президентът да избира за длъжностен министър-председател.
На въпрос какво следва оттук насетне Наталия Киселова каза, че президентът дава опция на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместител, защото първата стъпка е да бъде назначено служебно държавно управление, а втората е да бъдат планувани избори. Всъщност дали желаят да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат съвещание на Народното събрание, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, заяви Киселова.
Попитана дали Главчев може да откаже поста длъжностен министър-председател, доцентът по конституционно право отговори, че не може, тъй като той няма да провежда изборите и знае, че е на поста досега, в който не бъде определено държавно управление. Дали това ще стане бързо зависи от парламентарните групи, подчерта Киселова.
За изхода от тази обстановка тя сподели, че президентът не желае да организира диалози с тези, които са евентуални претенденти. Той желае попълване на списъчния състав. Съгласно разпоредбите, планувани в правилника за организация и активност на Народното събрание, омбудсманът се избира, откакто бъде открита процедура и има най-малко 14-дневен период, който може да тече и по време на парламентарната почивка, обясни Киселова. Според нея е реалистично да се приказва за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца по-късно да има избори. Процедурата се удължава, само че Конституцията не е планувала период, в който би трябвало да бъде наложително извършен изборът, първо би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление, изясни специалистът.
Наталия Киселова напомни, че би трябвало да се попълни съставът на Сметната палата, да бъдат определени двамата заместници, тъй като те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде обвързване на Димитър Главчев още през предходната година по това време като в двуседмичен период, той трябваше да предложи претенденти, които да бъдат определени от Народното събрание, каза Киселова. Според нея, откакто Главчев е прекъснал осъществяването на отговорностите си, до момента в който е длъжностен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право уточни, че е допустима и смяна в Закона за сметната палата за нов правилник за избор на ръководител на Сметната палата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Президентът има право да откаже да издаде декрет за назначението на служебно държавно управление, не е нарушил Конституцията ". Това уточни в коментар за Българска телеграфна агенция професорът по конституционно право и длъжностен министър-председател през 2014 година Георги Близнашки.
Според него може да се съжалява, че Грънчарова-Кожарева и Румен Радев авансово не са съгласували възможните имена в кабинета, а се стигна до „ открит обществен скандал, до разминаване на позициите, което прави невъзможна по-нататъшната взаимна активност сред тях “.
„ Това е държавно управление, което ще работи от негово име, той ги назначава. В този смисъл има право да изрази запаси, да се опълчи на една или друга кандидатура, само че всичко това можеше да се направи по различен метод, а не да докара до една такава обществена развръзка, което не дава опция на нито една от двете страни да направи крачка обратно “, разяснява още проф. Близнашки.
Професорът уточни, че президентът би трябвало да направи всичко допустимо да уточни подобаващия претендент за длъжностен министър председател, което дефинира като задача с нараснала компликация. Близнашки означи, че период за провеждането на съвещания с евентуалните претенденти няма, само че разбирането е, че би трябвало да бъде релативно къс, тъй като Народното събрание е явно привършен и некадърен да излъчи държавно управление. Той добави, че Радев може да предложения още веднъж за министър председател Димитър Главчев, само че в случай че той се съгласи, би трябвало да предложи нов състав на кабинет.
Според проф. Близнашки президентът се е „ хванал “ на „ внушенията на ПП-ДБ “, които имат запаси по отношение на Калин Стоянов, само че „ не по този начин мисли професионалният състав на Министерство на вътрешните работи, който изрази поддръжка за него “.
Президентът не можа да откри правилния метод към образуването на държавно управление при една усложнена обстановка, заключи професорът.
Според преподавателя по конституционно право гл. помощник доктор Орлин Колев от Софийския университет " Св. Климент Охридски " президентът не би следвало да откаже да издаде декрет да назначи длъжностен кабинет на основанието, посочено по отношение на Калин Стоянов.
„ По смисъла на сегашната наредба той е длъжен да издаде декрет, откакто му е препоръчан състав на кабинет от служебния министър-председател. Президентът може да каже своето мнение тогава, когато да речем активността на някой министър е ориентирана към разпалване на етническа, расова или верска омраза сред хората, когато има данни, че активността им е ориентирана против териториалната целокупност, суверенитета на страната и така нататък Дотук държанието на Калин Стоянов не дава каквото и да е съображение за сходно изказване, а аргументът, че това е политическа фигура е неплатежоспособен “, сподели Колев.
По думите му президентът следва да назначи служебно държавно управление по предложение на служебния министър-председател.
„ Преценката за министрите е предоставена на него, а не на президента, както беше в предходната наредба “, добави той.
Според доктор Орлин Колев президентът директно е нарушил Конституцията и добави, че „ не може президентът еднолично да основава конституционна рецесия, това е неуместно, неприемливо е “.
Той дефинира като неточност на президента, че е обвързал служебното държавно управление с провеждането на парламентарни избори.
„ Това са две обособени процедури, които би трябвало да вървят редом “, изясни преподавателят.
Ако президентът не подпише декрет, какъвто случай очевидно в този момент ще се случи, нямаме сполучливо осъществяване на процедурата по сформиране на длъжностен кабинет. Това остана контролният механизъм на президента да назначи или да не назначи държавно управление, разяснява тематиката и доцент доктор Христо Орманджиев, учител по конституционно право във Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий.
Той изясни, че актовете, с които би трябвало да се реализира прекосяването през конституционната процедура за длъжностен кабинет, са два – единият е назначение на държавно управление, другият е установяване на дата за избори.
Доц. Орманджиев добави, че логиката в този момент е да продължат консултациите на президента с другите лица, изброени в член 99 от Конституцията, от така наречен „ домова книга “. Той също по този начин сподели, че Димитър Главчев може още веднъж да се съгласи да бъде длъжностен министър председател в ново служебно държавно управление с нов състав.
Преподавателят означи, че съгласно една догадка, най-вероятно, ще се изместят парламентарните избори, защото би трябвало да има определен нов длъжностен кабинет.
Текущо настоящият длъжностен кабинет продължава да работи, държавното управление продължава да си работи, добави още доцент Орманджиев.
Няма период, до който може да се отсрочва провеждането на предварителните парламентарни избори. Това пък съобщи пред БНР проф. Екатерина Михайлова - учител по конституционно право в Нов български университет.
Тя е безапелационна обаче, че страната не може да бъде хвърлена в безпорядък:
" Мисля, че разсъдъкът и политическата отговорност ще излязат преди всичко. Говоря за всички представители на институциите. Президентът и Народното събрание - това са политическите институции на страната, са тези, които би трябвало да вземат решение ".
Според нея може би е обикновено да се създадат отначало съвещания сред президента и парламентарните групи, с цел да се търсят вероятни решения.
По думите на проф. Михайлова дотук няма нарушаване на Конституцията. Все отново би трябвало да се откри излаз от тази задънена улица, добави тя.
Екатерина Михайлова счита, че безпрецедентната обстановка е в резултат на резултатите от изменението в Конституцията.
Президентът прикани 50-ото Народно събрание да се събере и да попълни свободните позиции, с цел да може той да има по-голям избор от така наречен " домова книга " при избора на идващ длъжностен министър председател. Проф. Михайлова посочи, че тези свободни позиции са две - едната е на омбудсман, а другата - зам.-омбудсман. Според нея това гледище на президента обаче не може да е съображение за искане на импийчмънт на Румен Радев:
" Парламентът не е попълнил много позиции - едните са с изтекли мандати, другите по друга причина - в тази ситуация с омбудсмана подадена оставка, които стоят незаети. Кой ли не е заявявал, че това би трябвало да стане от болшинството в Народно събрание. Крайно време е! Този парламент към този момент си е отишъл и надали може да събере болшинство, няма и време да направи сходни неща. Но един идващ парламент, в случай че имаме болшинство, което да излъчи ръководство, наложително би трябвало да започва процедури за възобновяване на състава на толкоз доста органи в страната. Тя буксува, не се ръководи добре и затова - неустановеност, неустойчивост съпътства всяка една от тези институции ".
Топката се е върнала в полето на Народното събрание. Каквито и дейности оттук насетне да бъдат подхванати, те са единствено и само в компетентността на Народното събрание, защото президентът има право да откаже, няма по какъв начин да назначи служебно държавно управление без министър на вътрешните работи. Това сподели пред публицисти в президентството през днешния ден и Наталия Киселова, лекар по конституционно право, заяви Българска телеграфна агенция.
Киселова коментира, че не става въпрос за конституционна, а за политическа рецесия, поради неспособността на Народното събрание да попълни листата, който беше очакван в конституционния текст, от който президентът да избира за длъжностен министър-председател.
На въпрос какво следва оттук насетне Наталия Киселова каза, че президентът дава опция на Народното събрание да избере омбудсман и негов заместител, защото първата стъпка е да бъде назначено служебно държавно управление, а втората е да бъдат планувани избори. Всъщност дали желаят да отидат на избори парламентарните групи, ще разберем от това дали те ще свикат съвещание на Народното събрание, на което да насрочат процедура за избор на нов омбудсман, заяви Киселова.
Попитана дали Главчев може да откаже поста длъжностен министър-председател, доцентът по конституционно право отговори, че не може, тъй като той няма да провежда изборите и знае, че е на поста досега, в който не бъде определено държавно управление. Дали това ще стане бързо зависи от парламентарните групи, подчерта Киселова.
За изхода от тази обстановка тя сподели, че президентът не желае да организира диалози с тези, които са евентуални претенденти. Той желае попълване на списъчния състав. Съгласно разпоредбите, планувани в правилника за организация и активност на Народното събрание, омбудсманът се избира, откакто бъде открита процедура и има най-малко 14-дневен период, който може да тече и по време на парламентарната почивка, обясни Киселова. Според нея е реалистично да се приказва за избор на омбудсман към края на септември, началото на октомври и два месеца по-късно да има избори. Процедурата се удължава, само че Конституцията не е планувала период, в който би трябвало да бъде наложително извършен изборът, първо би трябвало да бъде назначено служебно държавно управление, изясни специалистът.
Наталия Киселова напомни, че би трябвало да се попълни съставът на Сметната палата, да бъдат определени двамата заместници, тъй като те са с изтекли мандати. Това трябваше да бъде обвързване на Димитър Главчев още през предходната година по това време като в двуседмичен период, той трябваше да предложи претенденти, които да бъдат определени от Народното събрание, каза Киселова. Според нея, откакто Главчев е прекъснал осъществяването на отговорностите си, до момента в който е длъжностен министър-председател, той не може да предложи свои заместници в Сметната палата. Експертът по конституционно право уточни, че е допустима и смяна в Закона за сметната палата за нов правилник за избор на ръководител на Сметната палата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ