Нарушаването на ограничителна заповед не се преследва и наказва у нас
Нарушаването на ограничаващата заповед у нас не се преследва. А и в множеството случаи нарушителите се санкционират доста леко. Това сподели за news.bg ръководителят на Алианс за отбрана от принуждение, учредено на пола Геновева Тишева.
Според зам.-председателя на алианса Анна Николова проблемите при използването на закона за отбрана от домашното принуждение са доста. Един от тях е неналичието на наказателноправна отбрана на жертвите и действително има доста малко производства, които са формирани за нарушаване на ограничаваща заповед.
" И това е на фона на увеличаващия се брои нарушавания на заповед за отбрана ", посочи Николова.
Председателят на Алианса Геновева Тишева добави, че нарушаването на ограничаващата заповед, макар че от 2009 година съставлява закононарушение по Наказателен кодекс, не се преследва. " В множеството случаи не се санкционират или се санкционират доста леко, т.е няма ефикасни присъди, а има доста тежки нарушавания на заповедите ", акцентира Тишева.
Друг сериозен пропуск е и непълноценно използване на закона в региона на пълномощията на дирекцията " Социално подкрепяне ". По думите на Николова по този метод една огромен група от потърпевшите - деца, хората с увреждания, остават отвън периметъра на отбраната по този закон, защото пълномощия за това имат шефовете на " Социално подкрепяне ". Подобни производства по тяхна самодейност са извънредно малко.
Друг проблем е неразбирането на казуса и свръхфиксацията върху правата на причинителя, а не върху отбраната на жертвата. " Още един миг е свръхангажираността с това да не си навлечем неприятности - обществото, съседите, експерти, които работят по тези случаи. Как да стоим на отдалеченост или да прехвърлим отговорността, или да обезпечим всичко с една изрядна документи, само че на втори проект остават целите - запазване живота на потърпевшите лица ", уточни Николова.
Според нея това, което би трябвало да се промени в законодателството, е наказателноправната отбрана. Не може да има противопоставяне на насилието, учредено на пола, включително и на домашното принуждение, в случай че няма такава отбрана.
От Алианса упорстват незабавно да се ратифицира Истанбулската спогодба.
Тишева обясни, че конвенцията урежда ясно отговорностите на страната да криминализира всички форми на физическо принуждение над дамите, на домашно принуждение и тежките форми на психическо принуждение. По-строго наказване планува конвенцията за случаите, когато има осъществени закононарушения, изясни Тишева. От Алианса ще упорстват най-малко с 1/3 да бъдат по-тежки наказванията.
Тишева уточни и още една причина да се ратифицира конвенцията. " Конвенцията ясно изисква всички тези форми на принуждение, които са криминализирани, в тази ситуация касае телесните повреди - лека, междинна, тежка, да се преследват от страната ", посочи Тишева. Сега леките и междинните телесни повреди се преследват по просба на потърпевшия, а това има голямо значение, счита още тя.
Според ръководителят на Алианса конвенцията би трябвало да се ратифицира и поради това, че тя изисква неизпълнението на ограничаващата заповед освен да се криминализира, само че и да се преследва съгласно тежестта. " Ние бихме желали при нарушаване на ограничаващата заповед да се регистрира честотата, с която това се случва, интензитета, тъй като съставлява огромен риск. Да я наруши, значи, че за него няма закон ", сподели Тишева.
Тишева разгласи, че имат подготвеност да стачкуват, в случай че до 15 октомври не стартират дейностите за смяна на законодателството и Министерски съвет не стартира да приготвя решение за одобрение на Истанбулската спогодба.
Според зам.-председателя на алианса Анна Николова проблемите при използването на закона за отбрана от домашното принуждение са доста. Един от тях е неналичието на наказателноправна отбрана на жертвите и действително има доста малко производства, които са формирани за нарушаване на ограничаваща заповед.
" И това е на фона на увеличаващия се брои нарушавания на заповед за отбрана ", посочи Николова.
Председателят на Алианса Геновева Тишева добави, че нарушаването на ограничаващата заповед, макар че от 2009 година съставлява закононарушение по Наказателен кодекс, не се преследва. " В множеството случаи не се санкционират или се санкционират доста леко, т.е няма ефикасни присъди, а има доста тежки нарушавания на заповедите ", акцентира Тишева.
Друг сериозен пропуск е и непълноценно използване на закона в региона на пълномощията на дирекцията " Социално подкрепяне ". По думите на Николова по този метод една огромен група от потърпевшите - деца, хората с увреждания, остават отвън периметъра на отбраната по този закон, защото пълномощия за това имат шефовете на " Социално подкрепяне ". Подобни производства по тяхна самодейност са извънредно малко.
Друг проблем е неразбирането на казуса и свръхфиксацията върху правата на причинителя, а не върху отбраната на жертвата. " Още един миг е свръхангажираността с това да не си навлечем неприятности - обществото, съседите, експерти, които работят по тези случаи. Как да стоим на отдалеченост или да прехвърлим отговорността, или да обезпечим всичко с една изрядна документи, само че на втори проект остават целите - запазване живота на потърпевшите лица ", уточни Николова.
Според нея това, което би трябвало да се промени в законодателството, е наказателноправната отбрана. Не може да има противопоставяне на насилието, учредено на пола, включително и на домашното принуждение, в случай че няма такава отбрана.
От Алианса упорстват незабавно да се ратифицира Истанбулската спогодба.
Тишева обясни, че конвенцията урежда ясно отговорностите на страната да криминализира всички форми на физическо принуждение над дамите, на домашно принуждение и тежките форми на психическо принуждение. По-строго наказване планува конвенцията за случаите, когато има осъществени закононарушения, изясни Тишева. От Алианса ще упорстват най-малко с 1/3 да бъдат по-тежки наказванията.
Тишева уточни и още една причина да се ратифицира конвенцията. " Конвенцията ясно изисква всички тези форми на принуждение, които са криминализирани, в тази ситуация касае телесните повреди - лека, междинна, тежка, да се преследват от страната ", посочи Тишева. Сега леките и междинните телесни повреди се преследват по просба на потърпевшия, а това има голямо значение, счита още тя.
Според ръководителят на Алианса конвенцията би трябвало да се ратифицира и поради това, че тя изисква неизпълнението на ограничаващата заповед освен да се криминализира, само че и да се преследва съгласно тежестта. " Ние бихме желали при нарушаване на ограничаващата заповед да се регистрира честотата, с която това се случва, интензитета, тъй като съставлява огромен риск. Да я наруши, значи, че за него няма закон ", сподели Тишева.
Тишева разгласи, че имат подготвеност да стачкуват, в случай че до 15 октомври не стартират дейностите за смяна на законодателството и Министерски съвет не стартира да приготвя решение за одобрение на Истанбулската спогодба.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




