Правителството вече може да закрива частни ВУЗ-ове
Народното събрание одобри на второ четене промени в Закона за висшето обучение. С измененията се основава опция Министерският съвет да може да взима решение за закриване на частни ВУЗ-ове, които трайно не реализират образователен развой.
Според признатите текстове с „ трайно “ се значи период от шест месеца от годишния график на образователния развой. На първо четене бяха признати два законопроекта за промени в Закона за висшето обучение, с които се основава правна опция за закриване на университети, които трайно не реализират активност.
Прието бе наредбите да не се ползват за факултети, които са открити и действат на съображение подписани интернационалните контракти. Първоначално в текста бе записано междуправителствени спогодби. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС направи техническа корекция, която бе утвърдена от пленарната зала. Той изясни, че понятието интернационален контракт има легална формулировка, а междуправителствените спогодби са единствено тип интернационалните контракти. Ивайло Папов от " Възраждане " сподели, че с въпросния текст още веднъж се позволява казус. Той разяснява, че срокът от шест месеца също е къс. Това не значи, че ние сме за оставяне на битие на университети, които да имат фиктивна активност, уточни той.
В имитация Андрей Чорбанов от " ИТН " уточни, че няма университет по света, който може да си разреши шест месеца да не работи. Ако той не стартира образователната година, а образователната година е закрепена като интервал, това значи, че няма по какъв начин да влезе и в идващия учебен срок, изясни депутатът. По думите му от този аспект – шест месеца е минималният период, в който може да извърши каквато и да е активност, а интервал от над шест месеца по думите му удължава безпределно процедурите. Аз персонално считам, че в случай че един университет шест месеца не работи, той няма по какъв начин да продължи да извършва своята активност, съобщи Чорбанов.
