Парламентът въведе мултифондов модел във втория пенсионен стълб
Народното събрание одобри на второ четене промени в Кодекса за обществено обезпечаване, с които се в спомагателното наложително пенсионно обезпечаване, известно като втория пенсионен дирек. Реформата цели по-гъвкаво ръководство на пенсионните спестявания и по-добра рентабилност за обезпечените лица в дълготраен проект.
Според претекстовете на вносителя - Министерския съвет - новият модел ще разреши пенсионните спестявания да се влагат в разнообразни подфондове с друг капиталов профил, съгласуван с възрастта и толерантността към риск на обезпечените лица. Това следва логиката на така наречен тактика на виталния цикъл, при която по-младите участници могат да поемат по-висок капиталов риск, а с приближаването на пенсионирането средствата последователно се насочват към по-консервативни активи.
Промените плануват основаването на три типа подфондове - динамичен, уравновесен и закостенял. Осигурените до 50-годишна възраст ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, който позволява по-активна капиталова тактика. При навършване на 50 години средствата ще се трансферират към уравновесен подфонд, а три години преди постигане на пенсионна възраст - към закостенял фонд, чиято съществена цел е опазване на насъбраните средства.
Управителните органи на пенсионноосигурителните сдружения би трябвало да вземат решения за основаването на съответните подфондове до 30 ноември тази година.
С промените Народното събрание заменя и досегашния механизъм за гарантиране на минимална рентабилност при ръководството на средствата с пазарен индикатор - бенчмарк. Според вносителите тази смяна ще разреши по-реалистично съпоставяне на резултатите от ръководството на фондовете по отношение на пазарната среда.
Новите текстове вкарват и правила за таксите, които пенсионноосигурителните сдружения могат да събират - удръжка от всяка осигурителна вноска, както и капиталова такса върху цената на чистите активи и осъществения приход от ръководството на средствата.
Законодателните промени включват и спомагателни условия за финансовата адекватност на пенсионноосигурителните сдружения. Те ще би трябвало когато и да е да разполагат с финансова база в размер на 2% от чистите активи на ръководените фондове, само че не по-малко от минимално изискуемия капитал.
Парламентът одобри също да бъде уголемен кръгът на наследниците, които могат да получат средства от самостоятелните партиди на умряли обезпечени лица или пенсионери, за да се решат открити в практиката проблеми при изплащането.
Въведени са и по-строги условия към управлението на пенсионноосигурителните сдружения. Членове на управителните органи или прокуристи могат да бъдат единствено лица, на които през последните пет години не са налагани административни санкции за систематични нарушавания в небанковия финансов бранш.
Очакванията на специалистите са, че мултифондовият модел ще разреши по-ефективно вложение на пенсионните средства, което може да докара до по-висока рентабилност на спестяванията и по-големи бъдещи пенсии. Освен резултата върху обезпечените, промяната се преглежда и като евентуален тласък за развиването на финансовия пазар и финансирането на инфраструктурни планове в страната.
Според претекстовете на вносителя - Министерския съвет - новият модел ще разреши пенсионните спестявания да се влагат в разнообразни подфондове с друг капиталов профил, съгласуван с възрастта и толерантността към риск на обезпечените лица. Това следва логиката на така наречен тактика на виталния цикъл, при която по-младите участници могат да поемат по-висок капиталов риск, а с приближаването на пенсионирането средствата последователно се насочват към по-консервативни активи.
Промените плануват основаването на три типа подфондове - динамичен, уравновесен и закостенял. Осигурените до 50-годишна възраст ще бъдат насочвани към динамичен подфонд, който позволява по-активна капиталова тактика. При навършване на 50 години средствата ще се трансферират към уравновесен подфонд, а три години преди постигане на пенсионна възраст - към закостенял фонд, чиято съществена цел е опазване на насъбраните средства.
Управителните органи на пенсионноосигурителните сдружения би трябвало да вземат решения за основаването на съответните подфондове до 30 ноември тази година.
С промените Народното събрание заменя и досегашния механизъм за гарантиране на минимална рентабилност при ръководството на средствата с пазарен индикатор - бенчмарк. Според вносителите тази смяна ще разреши по-реалистично съпоставяне на резултатите от ръководството на фондовете по отношение на пазарната среда.
Новите текстове вкарват и правила за таксите, които пенсионноосигурителните сдружения могат да събират - удръжка от всяка осигурителна вноска, както и капиталова такса върху цената на чистите активи и осъществения приход от ръководството на средствата.
Законодателните промени включват и спомагателни условия за финансовата адекватност на пенсионноосигурителните сдружения. Те ще би трябвало когато и да е да разполагат с финансова база в размер на 2% от чистите активи на ръководените фондове, само че не по-малко от минимално изискуемия капитал.
Парламентът одобри също да бъде уголемен кръгът на наследниците, които могат да получат средства от самостоятелните партиди на умряли обезпечени лица или пенсионери, за да се решат открити в практиката проблеми при изплащането.
Въведени са и по-строги условия към управлението на пенсионноосигурителните сдружения. Членове на управителните органи или прокуристи могат да бъдат единствено лица, на които през последните пет години не са налагани административни санкции за систематични нарушавания в небанковия финансов бранш.
Очакванията на специалистите са, че мултифондовият модел ще разреши по-ефективно вложение на пенсионните средства, което може да докара до по-висока рентабилност на спестяванията и по-големи бъдещи пенсии. Освен резултата върху обезпечените, промяната се преглежда и като евентуален тласък за развиването на финансовия пазар и финансирането на инфраструктурни планове в страната.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ