Народното събрание отхвърли създаването на временна комисия за казуса „Осемте джуджета“

Народното събрание на Република България отхвърли на 20 май 2026 година предложение за създаване на временна анкетна комисия, която да разследва обстоятелствата около нашумелия казус „Осемте джуджета“. По време на пленарното си заседание, депутатите не подкрепиха и искането за изслушване на бившия служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев относно твърдения за „украинска мафия“ във Варна. Двете предложения, внесени от опозиционни парламентарни групи, не получиха достатъчна подкрепа от управляващото мнозинство.

Контекст на казуса „Осемте джуджета“

Предложението за създаване на временна анкетна комисия беше мотивирано от необходимостта за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с разследването, известно като „Осемте джуджета“. Този казус е свързан с твърдения за корупция, злоупотреба с власт и влияние в съдебната система, както и за предполагаеми схеми за изземване на бизнеси. Общественият интерес към случая е висок, а вносителите на предложението настояваха, че парламентарен контрол е необходим за гарантиране на прозрачност и отчетност на институциите. Според тях, съществуващите държавни органи не са успели да дадат изчерпателни отговори на повдигнатите въпроси.

Резултати от гласуването за комисията

Предложението за създаване на временна анкетна комисия беше подложено на гласуване в пленарната зала. След дебати, то не успя да събере необходимия брой гласове. Общо 68 народни представители гласуваха „за“, 102 бяха „против“, а 11 се въздържаха. Резултатът от гласуването показа, че управляващото мнозинство не подкрепя идеята за парламентарно разследване на казуса. Опозиционните партии, които внесоха предложението, изразиха разочарование от решението, подчертавайки важността на темата за върховенството на закона и доверието в правосъдието.

Аргументи на вносителите

Вносителите на предложението за временна комисия акцентираха върху сериозността на обвиненията, свързани с казуса „Осемте джуджета“. Те посочиха, че обществеността очаква пълно разкриване на истината и че Народното събрание има конституционното право и задължение да осъществява контрол върху изпълнителната власт и правораздавателните органи. Според тях, създаването на такава комисия би допринесло за изясняване на ролята на различни държавни служители и институции, както и за предприемане на мерки за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще. Беше изтъкнато, че парламентарната трибуна е подходящо място за публично обсъждане на тези въпроси.

Позиция на мнозинството

От своя страна, представители на управляващото мнозинство аргументираха отказа си да подкрепят създаването на комисия. Основните им доводи включваха твърдението, че казусът вече е предмет на разследване от компетентните органи на прокуратурата и съда, и че парламентарна комисия би дублирала техните функции или би могла да попречи на хода на текущите процеси. Някои депутати изразиха мнение, че предложението има по-скоро политически, отколкото фактически мотиви, и че целта му е да се използва за предизборни или партийни цели. Беше подчертано, че институциите трябва да работят без политическа намеса.

Отхвърляне на изслушването на Иван Демерджиев

Паралелно с гласуването за временната комисия, Народното събрание отхвърли и предложението за изслушване на бившия служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. Искането беше внесено от парламентарната група на партия „Възраждане“ и касаеше твърдения за наличие на „украинска мафия“ във Варна. Депутатите от „Възраждане“ настояваха за информация относно тези твърдения и предприетите действия от страна на МВР. Въпреки това, мнозинството не подкрепи искането, като 105 народни представители гласуваха „против“, 66 „за“, а 10 се въздържаха. Отхвърлянето на това предложение също предизвика критики от страна на вносителите, които настояваха за публичност и отчетност по въпроси, засягащи националната сигурност и обществения ред. Решенията на Народното събрание от 20 май 2026 година отразяват позицията на управляващото мнозинство по отношение на парламентарния контрол върху чувствителни теми, свързани с правосъдието и вътрешния ред. Отхвърлянето на двете предложения – за временна комисия и за изслушване на бивш министър – показва разминаване в разбиранията между управляващи и опозиция относно обхвата и формата на парламентарното разследване и контрол.