Народното събрание днес прие позиция по проекта на програма на

Народното събрание през днешния ден одобри позиция по плана на стратегия на България за Председателството на Съвета на Европейския съюз. Тя бе призната със 154 гласа " за ", 15 гласоподаваха " въздържал се ". В позицията се показва, че Народното събрание възприема председателството на Съвета на Европейски Съюз като значима национална задача, която може да показа България в позитивна светлина като квалифициран, градивен и правилен медиатор в идните основни европейски диспути. 

Депутатите регистрират засилената роля на националните парламенти след Договора от Лисабон във образуването и реализирането на водещите цели от европейския дневен ред и акцентират смисъла на парламентарното измерение на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз за неговото сполучливо осъществяване и декларира подготвеност да взаимодейства с държавното управление по всички значими тематики и планувани начинания.

В позицията си Народното събрание показва кардинална поддръжка за оповестените цели в плана на стратегия на България за председателството на Съвета на Европейски Съюз, като споделя главните послания за консенсус, конкурентоспособност и кохезия, както и девиза " Съединението прави силата ".

Приоритетите на позицията са обединени в няколко сфери- европейски бюджет, кохезионна политика, обща селскостопанска политика; защита, сигурност и миграция; европейският обществен модел, обучение, юноша и просвета, както и разширение и районно съдействие.

В сферата на европейския бюджет, кохезионна политика и обща селскостопанска политика в позицията на Народно събрание са изведени три целта.

Първият е многогодишната финансова рамка на Европейски Съюз за интервала след 2020 година да подсигурява опазване на сполучливите политики на Европейски Съюз, водещи до реализиране на стратегическите цели на Съюза за доближаване, нараснала конкурентоспособност, стопански напредък и основаване на качествени работни места, обществен прогрес и битка с бедността; конкурентоспособна стопанска система, дигитален пазар. 

Вторият е опазване на кохезионната политика като един от главните принадлежности за реализиране на икономическа и обществена конвергенция при заслужено систематизиране на средствата сред държавите-членки; градивен метод към районната политика посредством диференцирано допълнение на безвъзмездната финансова помощ за изоставащите райони с финансови принадлежности.

И третият е за одобряване на общата селскостопанска политика като мощна и съответно финансирана общностна политика, като се резервира единната скица за заплащане на повърхност и подкрепяне, обвързано с производството за гарантиране на
устойчивото развиване на този основен бранш на европейската стопанска система.

Три са целите и за бранш защита, сигурност и миграция.

Постигане на единодушие за завършване на промяната на общата европейска система за леговище, включително с приемането на ревизиран Дъблински правилник, като се сложи фокус върху използването на целенасочени ограничения за попречване на противозаконната миграция и трафика на хора, е първият.

Вторият е извеждане на напред във времето на битката с проведената престъпност и тероризма посредством обезпечаване на по-добро взаимоотношение и продан на информация и данни сред националните служби за сигурност на държавите-членки и приемане на нова правна рамка за действието на Шенгенската осведомителна система;

Третият приоритет е за дейна роля на България в напъните за задълбочаване на съдействието и развиване на ефикасна обща политика в региона на защитата за повишение на сигурността на Европейски Съюз и неговите граждани; непрекъснат ангажимент за солидарна поддръжка по отношение на държавите-членки по външните граници на Европейски Съюз включително за подсилване на граничния контрол; поддръжка за приемането на Европейска стратегия за промишлено развиване в региона на защитата и поощряване на присъединяване в планове по Европейския фонд за защита.

Последният приоритет в позицията на Народното събрание е разширение и районно съдействие.

В него се моли за основаване на нов подтик в процеса на разширение на Европейския съюз към страните от Западните Балкани като гаранция за стабилността, икономическото развиване и обществения напредък както в Югоизточна Европа, по този начин и на европейския континент като цяло, посредством предприемане на съответни стъпки и начинания: поддръжка за промените в страните-кандидатки, с цел да реализират по-бързо критериите за членство; по-силно приобщаване на страните от района към постигането на стратегическите цели на ЕС; мощен фокус върху свързаността както сред страните-кандидатки, по този начин и сред тях и държавите-членки от района във всичките нейни измерения - транспортна, енергийна, икономическа, информационна, цифрова, улеснение на контактите сред хората.

Призовава се за приемане на заключителен документ от срещата на върха в София за Западните Балкани, който да удостовери политическата воля на Европейския съюз да приобщи Западните Балкани и бъдат положени старания той да бъде съпроводен от Пътна карта с съответни начинания, задължения и ориентировъчни периоди за реализацията им.

Освен това позицията приканва към усилване на видимостта на Черноморския район, в това число посредством повишение на свързаността с Дунавския район и при пълноценно потребление на капацитета и инструментариума на макрорегионалните тактики на Европейски Съюз, както и използване на резултатите от Петата среща на високо ниво по Източното партньорство, ориентирани към построяването на демократично, устойчиво, проспериращо и стабилно пространство в страните от Източното партньорство като един от целите на Европейски Съюз и на Триото ръководи – Естония, България, Австрия.

Не на последно място позицията на Народно събрание предизвиква българското държавно управление да работи за приемането на уравновесени решения за опазване на единството сред държавите-членки на Европейски Съюз и осъществяване на стратегическите цели на Европейския съюз, като дружно с това насочи своите старания към реализиране на съответни резултати в границите на 6-месечния интервал на председателството.

Депутатите упорстват още министрите да осведомят постоянно отрасловите парламентарни комисии за напредъка по реализацията на целите на Българското председателство, а резултатите от съвещанията на Европейския съвет да бъдат представяни в Народното събрание.

Последният апел е Програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейски Съюз да бъде показана в Народното събрание след нейното приемане от Министерския съвет.