Народно читалище „Развитие“-Враца става на 85 години /снимки/
Народно читалище „ Развитие “-Враца става на 85 години през този месец, заяви Регионалния исторически музей в града под Околчица.
Сградата на врачанското читалище е една от емблемите на града. Началото на неговата история стартира през 1869 година в църквата „ Св. Вознесение “, а след Освобождението, то се снабдява със своя постройка през 1893 година и трайно се постанова като водеща културна институция във Враца.
За потребностите на читалището, през 30-те година на ХХ в. се разисква концепцията за изграждане на нова постройка. Важен фактор за това е дарението на сем. Балабанови от 1920 година, което разрешава да се обезпечи терен в центъра на Враца за изграждане на по-просторна постройка. За задачата са закупени близките парцели и стартира набиране на средства. Към всички врачани в града и вън от него, е насочен зов и донорите са вписани в Златната книга на д-во „ Развитие ". През 1937 година е признат планът, дело на архитектурно сдружение „ Цолов- Васильов “, със седалище в София, където са проектирани и всички значими монументални здания в столицата.
След извършен търг, градежът се поема от колектив в състав: арх. Петър Дограмаджиев и инженерите Константин Янакиев и Никола Новоселски от Враца.
На 10 ноември 1938 година, когато е празникът на читалище „ Развитие “, е положен главният камък на новата постройка. На събитието участват видни врачански общественици и членове на читалищното настоятелство.
Строежът продължава 3 година и през януари 1941 година в новата постройка се придвижват киното и всички служби на сдружението. Читалищните членове нарастват на 1666 души и макар тежките години на Втората международна война, активността не стопира. Тя е проведена на публични начала, изцяло непринудено. На 24 януари 1944 година Враца става жертва на англо-американски бомбардировки и върху постройката на читалището падат няколко бомби. Едната стига до котелното, само че не го взривява, другата унищожава фасадата, а трета бомба избухва в градинката до Девическата гимназия. Най-тежко са потърпевши библиотеката и музеят, вследствие на което са унищожени скъпи експонати и книги от затрупаната под руините библиотека. След Втората международна война читалището последователно се възвръща, възобновява активността си и продължава да съхранява културните обичаи на следосвобожденска Враца.
Сградата на врачанското читалище е една от емблемите на града. Началото на неговата история стартира през 1869 година в църквата „ Св. Вознесение “, а след Освобождението, то се снабдява със своя постройка през 1893 година и трайно се постанова като водеща културна институция във Враца.
За потребностите на читалището, през 30-те година на ХХ в. се разисква концепцията за изграждане на нова постройка. Важен фактор за това е дарението на сем. Балабанови от 1920 година, което разрешава да се обезпечи терен в центъра на Враца за изграждане на по-просторна постройка. За задачата са закупени близките парцели и стартира набиране на средства. Към всички врачани в града и вън от него, е насочен зов и донорите са вписани в Златната книга на д-во „ Развитие ". През 1937 година е признат планът, дело на архитектурно сдружение „ Цолов- Васильов “, със седалище в София, където са проектирани и всички значими монументални здания в столицата.
След извършен търг, градежът се поема от колектив в състав: арх. Петър Дограмаджиев и инженерите Константин Янакиев и Никола Новоселски от Враца.
На 10 ноември 1938 година, когато е празникът на читалище „ Развитие “, е положен главният камък на новата постройка. На събитието участват видни врачански общественици и членове на читалищното настоятелство.
Строежът продължава 3 година и през януари 1941 година в новата постройка се придвижват киното и всички служби на сдружението. Читалищните членове нарастват на 1666 души и макар тежките години на Втората международна война, активността не стопира. Тя е проведена на публични начала, изцяло непринудено. На 24 януари 1944 година Враца става жертва на англо-американски бомбардировки и върху постройката на читалището падат няколко бомби. Едната стига до котелното, само че не го взривява, другата унищожава фасадата, а трета бомба избухва в градинката до Девическата гимназия. Най-тежко са потърпевши библиотеката и музеят, вследствие на което са унищожени скъпи експонати и книги от затрупаната под руините библиотека. След Втората международна война читалището последователно се възвръща, възобновява активността си и продължава да съхранява културните обичаи на следосвобожденска Враца.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ