МБАЛ „Христо Ботев“-Враца е приела по-малко пациенти през 2025 г.
Общо 14 687 пациенти са минали през МБАЛ „ Христо Ботев “-Враца през миналата година. Данните демонстрират спад по отношение на интервала 2023-2024 година, като хората са с към 500-700 по-малко.
Въпреки това, от 2018 година насам броят на хоспитализациите остава релативно постоянен – към 14 500 годишно, което образува приложимост на леглата сред 50 и 60%.
Директорът на лечебното заведение доктор Кети Ценова показва, че има съществени разлики в натовареността на отделенията. По думите ѝ, в детско поделение и АГО използваемостта е ниска, като една от аргументите е фрапантно намалелият брой раждания през последните години. За сметка на това, реанимацията е все по-натоварена, като все по-често потенциалът се запълва и се постанова институциите да бъдат уведомявани, че няма свободни места. Това, съгласно управлението, е явен сигнал за нарастване на тежките случаи.
Друг обезпокоителен проблем е закъснялото търсене на здравна помощ. Директорът изяснява, че доста хора пропущат извънболничната помощ и идват напряко в болничното заведение, което в допълнение натоварва системата. Тя акцентира и наклонност, която на практика е всекидневие за Спешното поделение – потърпевши при произшествия постъпват съвсем всеки ден.
В болничното заведение припомнят, че тежките случаи изискват доста повече запаси, в сравнение с покриват клиничните пътеки. Според доктор Ценова моделът е изключително неподходящ за регионалните лечебни заведения, тъй като те би трябвало да поддържат 24-часова подготвеност по всички специалности, а клиничната пътека заплаща активност, само че не и подготвеност. Тя дава образец с АГО – макар че за годината има към 200 раждания, болничното заведение е длъжна да обезпечава непрестанно екипи, условия и разноски, без опция да „ затвори нерентабилни структури “, както частните лечебни заведения.
За последните две години лечебното заведение регистрира финансова непоклатимост, въпреки и нежна. Д-р Ценова декларира, че в границите на мандата си е съумяла да резервира отделенията и лекарските екипи, макар кадровата рецесия. Медицински сестри има, защото във Враца работи филиал на Медицинския университет – София, а болничното заведение е съществена база за образование.
По-сложно стои въпросът с лекарите – има отделения, в които работят главно пенсионери, а няма задоволително специализанти. Допълнително напрежение основава новата частна болница наоколо, която към този момент е привлякла лекари от МБАЛ „ Христо Ботев “. Директорът признава, че е имало обстановки с по едно и също време овакантяване на по няколко души, което в изискванията на обща кадрова рецесия е сериозен риск. Въпреки това, все още няма затворени отделения и не е намаляван размерът на активността.
МБАЛ „ Христо Ботев “ работи по 23 специалности, като 14 са отделенията с кревати. В момента 14 лекари специализират в болничното заведение, а 19 места за специализанти остават свободни. Заплащането е над минималното условие, като спомагателни приходи могат да се получат от наряди в Спешно поделение – 300 лв. за 12 часа. При избрани специалности има и доплащане по линия на Министерството на здравеопазването, което води до обстановка някои млади лекари да получават повече от част от одобрените експерти.
Сред основните задания за управлението остава обезпечаването на постоянно и почтено възнаграждение на личния състав, тъй като без хора една съвременна болница е просто постройка с кревати и техника. Следват замяна на инсталация и ремонтни действия, които също изискват голям запас. През последните години болничното заведение е обновявала съоръжение благодарение на Министерството на здравеопазването и дарения от АЕЦ „ Козлодуй “, както и със лични средства за ежедневна инсталация.
Най-сериозното предизвикателство в инфраструктурен проект остава ремонтът – по оценка на шефа на практика цялата болница има потребност от възобновяване. Детското поделение и АГО са ремонтирани с дарителски средства, хирургията е в положително положение от предишни поправки, а реанимацията се поддържа със лични бюджети. В края на предходната година Министерството е превело средства за ремонт на покрива, който ще стартира при подобаващи метеорологични условия.
Болницата има опция да кандидатства по европейски планове, само че достъпът до финансиране е усложнен поради обвързване към Община Враца, насъбрано от 2013 година за локални налози и такси. При кандидатстване по план за възстановяване на изискванията на труд е поискано отлагане, само че такова не е било позволено и лечебното заведение не е съумяло да показа дължим документ, че няма обществени отговорности, което е спряло присъединяване по плана.
Въпреки това, от 2018 година насам броят на хоспитализациите остава релативно постоянен – към 14 500 годишно, което образува приложимост на леглата сред 50 и 60%.
Директорът на лечебното заведение доктор Кети Ценова показва, че има съществени разлики в натовареността на отделенията. По думите ѝ, в детско поделение и АГО използваемостта е ниска, като една от аргументите е фрапантно намалелият брой раждания през последните години. За сметка на това, реанимацията е все по-натоварена, като все по-често потенциалът се запълва и се постанова институциите да бъдат уведомявани, че няма свободни места. Това, съгласно управлението, е явен сигнал за нарастване на тежките случаи.
Друг обезпокоителен проблем е закъснялото търсене на здравна помощ. Директорът изяснява, че доста хора пропущат извънболничната помощ и идват напряко в болничното заведение, което в допълнение натоварва системата. Тя акцентира и наклонност, която на практика е всекидневие за Спешното поделение – потърпевши при произшествия постъпват съвсем всеки ден.
В болничното заведение припомнят, че тежките случаи изискват доста повече запаси, в сравнение с покриват клиничните пътеки. Според доктор Ценова моделът е изключително неподходящ за регионалните лечебни заведения, тъй като те би трябвало да поддържат 24-часова подготвеност по всички специалности, а клиничната пътека заплаща активност, само че не и подготвеност. Тя дава образец с АГО – макар че за годината има към 200 раждания, болничното заведение е длъжна да обезпечава непрестанно екипи, условия и разноски, без опция да „ затвори нерентабилни структури “, както частните лечебни заведения.
За последните две години лечебното заведение регистрира финансова непоклатимост, въпреки и нежна. Д-р Ценова декларира, че в границите на мандата си е съумяла да резервира отделенията и лекарските екипи, макар кадровата рецесия. Медицински сестри има, защото във Враца работи филиал на Медицинския университет – София, а болничното заведение е съществена база за образование.
По-сложно стои въпросът с лекарите – има отделения, в които работят главно пенсионери, а няма задоволително специализанти. Допълнително напрежение основава новата частна болница наоколо, която към този момент е привлякла лекари от МБАЛ „ Христо Ботев “. Директорът признава, че е имало обстановки с по едно и също време овакантяване на по няколко души, което в изискванията на обща кадрова рецесия е сериозен риск. Въпреки това, все още няма затворени отделения и не е намаляван размерът на активността.
МБАЛ „ Христо Ботев “ работи по 23 специалности, като 14 са отделенията с кревати. В момента 14 лекари специализират в болничното заведение, а 19 места за специализанти остават свободни. Заплащането е над минималното условие, като спомагателни приходи могат да се получат от наряди в Спешно поделение – 300 лв. за 12 часа. При избрани специалности има и доплащане по линия на Министерството на здравеопазването, което води до обстановка някои млади лекари да получават повече от част от одобрените експерти.
Сред основните задания за управлението остава обезпечаването на постоянно и почтено възнаграждение на личния състав, тъй като без хора една съвременна болница е просто постройка с кревати и техника. Следват замяна на инсталация и ремонтни действия, които също изискват голям запас. През последните години болничното заведение е обновявала съоръжение благодарение на Министерството на здравеопазването и дарения от АЕЦ „ Козлодуй “, както и със лични средства за ежедневна инсталация.
Най-сериозното предизвикателство в инфраструктурен проект остава ремонтът – по оценка на шефа на практика цялата болница има потребност от възобновяване. Детското поделение и АГО са ремонтирани с дарителски средства, хирургията е в положително положение от предишни поправки, а реанимацията се поддържа със лични бюджети. В края на предходната година Министерството е превело средства за ремонт на покрива, който ще стартира при подобаващи метеорологични условия.
Болницата има опция да кандидатства по европейски планове, само че достъпът до финансиране е усложнен поради обвързване към Община Враца, насъбрано от 2013 година за локални налози и такси. При кандидатстване по план за възстановяване на изискванията на труд е поискано отлагане, само че такова не е било позволено и лечебното заведение не е съумяло да показа дължим документ, че няма обществени отговорности, което е спряло присъединяване по плана.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ