В приказния свят на творчеството
Народно читалище " Пенчо Славейков 1921 " е едно от най-дълголетните и витални културни средища в София. През 1921 година в началото читалището се основава в къщата на първия ръководител, преподавател и музиколог - Иван Радев. Оттогава до през днешния ден доста добродетели вършат по този начин, че то да съществува, да уголемява активността си и да бъде остров на просвета и нематериалност в квартал " Лозенец ".
Школата по изобразяване в него е основана през 1973 година Първият учител, който слага началото, е Стефан Шешев. Той стартира да води курсове по изобразяване и дърворезба в централната постройка на бул. " Черни връх ". Скоро по-късно школата е преместена на ул. " Любата " 24. Оттогава в едната половина на къщата, предоставена от общината, на два етажа се обитават някои от школите на НЧ " Пенчо Славейков 1921 ". Там и през днешния ден възпитаници на друга възраст, с друг обществен, публичен или етнически статус, са обединени от ползите, потребността и обичта към изкуствата. В тази постройка и до през днешния ден има школи по изобразяване, пиано и китара.
През 1998 година школата по изобразително изкуство е поета от Мария Крумовска. В дребната къща, скрита измежду огромните блокове, година след година идват нови деца. Много от тях са напълно дребни - на възраст към три-четири години. Започвайки да посещават школата, те бързо навлизат в приказния свят, построен там, добиват съществени и значими привички, учат се от по-големите и незабелязано привикват с реда и възпитанието. Множество възпитаници, получили подготовка в тази школа, приключват сполучливо влиятелни художествени гимназии в София. Част от тях не престават своето образование в Националната художествена академия, както и в художествени академии и университети в други страни. Някои от първите възпитаници на Мария Крумовска, към този момент млади художници, се утвърждават със независими изложения и награди в интернационалните състезания.
Школата по изобразително изкуство не е единствено място, където деца учат изобразяване за час или два. За миналите години тя се е трансформирала общественост, която с помощта на обичта към изкуството остава обвързвана. Ученици, родители, посетители не престават да се срещат на изложения, четения и концерти. Някои най-всекидневни и даже битови действия също са изключително значими за това. В летните почивни дни, през ваканцията, " Госпожата ", както я назовават учениците, прави главно разчистване, пребоядисва стените, окачва картини, стихове на Валери Петров, изписани на ръка от татко й Петър Крумовски - един от ръководителите на читалището, и се приготвя да посрещне новите деца през есента.
В уютните стаи няма нищо скъпо, няма разкош и улеснения, няма финансиране, само че пък има положителни, възпитани и работливи хора. Ценни за тях са рисунките по стените, книгите и най-много приятелите. Там, без оглед на финансовите благоприятни условия, деца от най-различен генезис са обединени от рисуването. Някои от тях посещават школата дълго, не престават да идват, с цел да рисуват на ул. " Любата ", даже откакто към този момент са признати в влиятелни художествени гимназии и профилирани художествени висши образователни заведения. Всяка година преподавателката прави конферанс в централната постройка на читалището. Коментира определени работи на всеки от учениците, посещавали школата през миналата година, показани в галерия.
Учениците от школата се учат, с изключение на на изобразяване, и на отношение към природата и нашия град. Мария Крумовска, на тип слаба и елегантна, в действителност изключително мощна и борбена, през тези години се грижи за градината под прозорците и пред входа на школата. Всяка година възобновява огражденията и цветята. С непримиримост заменя постоянно откраднатите цветя и шубраци, прекопава, подстригва, почиства и полива. Благодарение на съдействието на районната община съумява да се отърве от постоянно захвърляните повърхностно остарели мебели и други огромни боклуци, които не се побират в контейнерите и се озовават върху грижливо поддържаната градина. Въпреки това, посадените от нея три дръвчета офика порастват година след година, красивите им дребни оранжеви плодове обезпечават храна за птиците, които зимуват в квартала. Учениците следят и рисуват цветята, птиците, насекомите. Така, с образец, незабелязано децата, рисувайки, се възпитават в усърдие и непримиримост, споделя Мария Крумовска.
Школата по изобразяване в него е основана през 1973 година Първият учител, който слага началото, е Стефан Шешев. Той стартира да води курсове по изобразяване и дърворезба в централната постройка на бул. " Черни връх ". Скоро по-късно школата е преместена на ул. " Любата " 24. Оттогава в едната половина на къщата, предоставена от общината, на два етажа се обитават някои от школите на НЧ " Пенчо Славейков 1921 ". Там и през днешния ден възпитаници на друга възраст, с друг обществен, публичен или етнически статус, са обединени от ползите, потребността и обичта към изкуствата. В тази постройка и до през днешния ден има школи по изобразяване, пиано и китара.
През 1998 година школата по изобразително изкуство е поета от Мария Крумовска. В дребната къща, скрита измежду огромните блокове, година след година идват нови деца. Много от тях са напълно дребни - на възраст към три-четири години. Започвайки да посещават школата, те бързо навлизат в приказния свят, построен там, добиват съществени и значими привички, учат се от по-големите и незабелязано привикват с реда и възпитанието. Множество възпитаници, получили подготовка в тази школа, приключват сполучливо влиятелни художествени гимназии в София. Част от тях не престават своето образование в Националната художествена академия, както и в художествени академии и университети в други страни. Някои от първите възпитаници на Мария Крумовска, към този момент млади художници, се утвърждават със независими изложения и награди в интернационалните състезания.
Школата по изобразително изкуство не е единствено място, където деца учат изобразяване за час или два. За миналите години тя се е трансформирала общественост, която с помощта на обичта към изкуството остава обвързвана. Ученици, родители, посетители не престават да се срещат на изложения, четения и концерти. Някои най-всекидневни и даже битови действия също са изключително значими за това. В летните почивни дни, през ваканцията, " Госпожата ", както я назовават учениците, прави главно разчистване, пребоядисва стените, окачва картини, стихове на Валери Петров, изписани на ръка от татко й Петър Крумовски - един от ръководителите на читалището, и се приготвя да посрещне новите деца през есента.
В уютните стаи няма нищо скъпо, няма разкош и улеснения, няма финансиране, само че пък има положителни, възпитани и работливи хора. Ценни за тях са рисунките по стените, книгите и най-много приятелите. Там, без оглед на финансовите благоприятни условия, деца от най-различен генезис са обединени от рисуването. Някои от тях посещават школата дълго, не престават да идват, с цел да рисуват на ул. " Любата ", даже откакто към този момент са признати в влиятелни художествени гимназии и профилирани художествени висши образователни заведения. Всяка година преподавателката прави конферанс в централната постройка на читалището. Коментира определени работи на всеки от учениците, посещавали школата през миналата година, показани в галерия.
Учениците от школата се учат, с изключение на на изобразяване, и на отношение към природата и нашия град. Мария Крумовска, на тип слаба и елегантна, в действителност изключително мощна и борбена, през тези години се грижи за градината под прозорците и пред входа на школата. Всяка година възобновява огражденията и цветята. С непримиримост заменя постоянно откраднатите цветя и шубраци, прекопава, подстригва, почиства и полива. Благодарение на съдействието на районната община съумява да се отърве от постоянно захвърляните повърхностно остарели мебели и други огромни боклуци, които не се побират в контейнерите и се озовават върху грижливо поддържаната градина. Въпреки това, посадените от нея три дръвчета офика порастват година след година, красивите им дребни оранжеви плодове обезпечават храна за птиците, които зимуват в квартала. Учениците следят и рисуват цветята, птиците, насекомите. Така, с образец, незабелязано децата, рисувайки, се възпитават в усърдие и непримиримост, споделя Мария Крумовска.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ