Народно читалище „Миньор 2005“ в Перник представи първата самостоятелна изложба

Народно читалище „ Миньор 2005 “ в Перник показа първата независима галерия на локалната авторка Росица Димитрова. Тя демонстрира направени от нея произведения - играчки за елха, плетени цветя и разнообразни декоративни аксесоари за празничната софра и интериора. Посланието на експозицията е, че ръчно основаните дребни неща могат да носят огромна наслада.

Авторката, която по специалност е шивачка, дефинира плетенето като свое главно креативно занятие. Пред Българска телеграфна агенция тя описа, че заниманията ѝ не си пречат, а се допълват.

„ От доста години оплитам, а в последно време най-вече ме влече правенето на цветя. Обичам да създавам и намирам време за всичко, което ми носи наслада “, споделя Димитрова.

Изложбата е първата ѝ независима изява. „ Много съм признателна, че ми беше дадена опция да покажа нещата си. За мен най-голямото наслаждение е, когато подаря нещо и видя насладата в очите на индивида насреща “, добавя тя.

Идеята за изявата се ражда след диалог със секретаря на пернишкото читалище Изабела Будинова, с която се познават от години.

Освен с плетивата си, Димитрова посрещна гостите и със собственоръчно приготвени соленки и сладки. „ В рецептите постоянно би трябвало да има и щипка обич, без значение какъв брой нормално е яденето “, счита перничанката.

Изабела Будинова акцентира, че читалище „ Миньор 2005 “ към този момент шестнадесета поредна година развива плана „ Ръкотворие “, който показва локални създатели в областта на приложното изкуство.

„ Росица Димитрова е човек от поколението, което умееше да прави всичко единствено - от ремонта вкъщи до основаването на хубост с ръцете си. Баща ѝ споделя за нея „ Щерка ми, каквото види с очите, го прави с ръцете “, описа Будинова.

Тя сподели и вестникарска отрезка от несъществуващия в наши дни пернишки вестник „ Димитровско знаме “ с етюд, отдаден на авторката, в който журналистът Венко Евтимов написа: „ Тя старателно работеше и не вдигаше очи от земята. Повиках я по име. Росица подвигна сините си очи и ми се стори, че от тях стартира небето на Перник - дълбокото и синьо небе на новия град. “.

Будинова си напомни и първата си среща с Димитрова - по времето, когато е ученичка в десети клас. Още тогава тя се отличавала с отговорност и усърдие - качества, които, по думите ѝ, през днешния ден все по-рядко се срещат.