Народният представител Митрев кибичеше у тях и се чудеше дали

Народният представител Митрев кибичеше у тях и се чудеше дали в случай че се научи да пее, Слави ще го предложения в новата си партия, когато някой позвъни на вратата. Раздразнен, че би трябвало да се разкара чак до антрето (апартаментът му беше голям и, несъмнено, платен на занижени цени без спор на интереси), Митрев стана и се затътри. Когато отвори обаче, устата му увисна.

- Господин Митрев, депутат? – попита го човек в бял защитен костюм. - Вие ли сте?

- Я съм, да.

Освен всичко друго, Митрев беше и галфон.

- Страхотно! – зарадва се индивидът, след което се отдръпна и пусна около себе си в жилището още пет-шест индивида с защитни дрехи и маски.

- Ама какво става тука? – учудено зяпаше Митрев, до момента в който мъжете и дамите щъкаха из жилището му и взимаха проби.

- Имам неприятна вест, господин Митрев – подвигна вежди началникът на екипа. – Нали сте осведомен със болестта по свинете, която страната проспа?

- Наясно съм, да – кимна Митрев, - малко закъсняхме с дейностите, само че по тази причина пък в този момент избиваме всичкото прасе що намерим, но като превантивна мярка, за положително!

- Точно по този начин – усмихна се началникът на екипа, - нашата работа, моята и на сътрудниците ми тук, е същата, по тази причина се веселя, че срещам разбирането ви.

Митрев нещо се обърка.

- За какво срещате разбирането ми?

- Ами, за болестта по народните представители – сподели началникът, като че ли всичко се подразбираше. – Както е при свинете, по този начин е и при вас.

- В смисъл? – към този момент тотално се обърка Митрев.

Началникът на екипа въздъхна, очевидно се надяваше да приключат по-бързо.

- Вижте, всичко идва от Брюксел, нареждания, а-у, сещате се.

- Не, не – чу се да заеква Митрев, - не се сещам.

- Нали в този момент министър Танева отиде до Брюксел да хленчим за още пари около свинската чума? И от там, макар явно бавната реакция на страната ни по този проблем, са дали обещание финансова помощ, само че единствено при едно изискване – най-сетне да овладеем и болестта по националните ни представители.

Митрев единствено сбърчи чело, по тази причина началникът разясни:

- Крадливата чума, която е плъзнала измежду вас и един по един ви заразява.

Без да осъзнава, Митрев направи крачка обратно. После се огледа и видя по какъв начин мъжете и дамите в защитни дрехи разпъват найлони и запечатват прозорците и вратите на жилището му.

- Ама... аз не съм инфектиран – и самичък не си повярва Митрев.

- Да, да – кимна началникът, - някои сте инфектирани, други към момента не сте, само че ще действаме коренно като със свинската чума и ще ви трепем всички, за всеки случай. Но не се тормозете, жена ви ще получи 300 лева обезщетение.

Митрев се хвана за сърцето и се зачуди дали всички признаци на задаващ се инфаркт са налице.

- Само, апелирам ви – усмихна се началникът, - изберете с инжекция ли предпочитате да ви евтаназираме или... миг единствено... – и се обърна към един от екипа, - Жорка, донеси чука, брат.

- Чук? – преглътна Митрев, само че преди да осъзнае какво тъкмо се случва, нарисуваха на челото му хиксче, началникът на екипа сграбчи огромния чук, замахна и...

Митрев се разсъни с вик:

- Не съм свиня!

После стреснато се огледа. Беше задремал на следващото съвещание в Народното събрание, а парламентарната му лигичка се беше стекла по банката начело.

- Митрев – побутна го един от сътрудниците му, - тук всички спим, братче, но единствено ти си тоя, дето и сънува, евалата!

- Гласувахме ли нещо? – попрозя се Митрев.

- Не – сви устни сътрудника му, - и през днешния ден ще си мине ей по този начин.

- А там това за свинската чума?

- Тц, не остана време, но идват отпуски, едно-друго, наесен с ария! В последна сметка, какво толкоз може да се случи?