Димитровден Е! Честито На Именниците!
Народният фетиш към Св.Димитър го показва като по-голям брат-близнак на Св.Георги. Широко публикувана е поговорката " Св.Георги лято носи, а Св.Димитър - зима ".
В националния календар празникът на Св.Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св.Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
Светецът се възприема като настойник на зимата, студа и снега.
На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св.Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма.
Загинал страдалчески през 306 година - прободен с копие. Той подвига дясната си ръка – по този начин се изобразява на иконите. Той подвига дясната си ръка, с цел да бъде прободен в ребрата, както е бил прободен Христос на Кръста и с цел да може и по този метод – и със самата си гибел да изповяда Христа.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Св.Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Св.Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Св.Димитрий от Солун ".
Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Св.Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Св.Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Св.Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
В националния календар празникът на Св.Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Св.Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
Светецът се възприема като настойник на зимата, студа и снега.
На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Св.Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма.
Загинал страдалчески през 306 година - прободен с копие. Той подвига дясната си ръка – по този начин се изобразява на иконите. Той подвига дясната си ръка, с цел да бъде прободен в ребрата, както е бил прободен Христос на Кръста и с цел да може и по този метод – и със самата си гибел да изповяда Христа.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Св.Димитър в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Св.Димитрий доста пъти спасявал Солун от противников набези. Той бил уважаван още от тези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци почнали разпалено да си оспорват " покровителството на небесния пълководец Св.Димитрий от Солун ".
Заради славянския му генезис от антични времена всички славянски нации празнуват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.
Днес мощите на Св.Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
Името на Св.Димитър е обвързвано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско иго, братята-боляри Асен и Петър оповестили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на издигнатата от тях черква, наречена на Св.Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели битката за самостоятелност и възобновяване на българската държавност до сполучлив край.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ