Народният говор на Вардарска Македония да стане служебен език в

" Народният диалект на Вардарска Македония да стане длъжностен език в новоучредената Македонска страна. Решението да влезе в действие незабавно. " - 2 август 1944 година

Как един български акцент беше изопачен и провъзгласен за литературен език? Под чие управление се случи и кои бяха участниците? Защо години наред, а и през днешния ден, това не се учи от двете страни на границата сред Република България и Република Северна Македония?

Според вековната процедура на западните култури езикът не е наложителен признак на страната. Разбираеми ли са Балканите за другите в Европа? Допустимо ли е поради политически идеологеми да се крият исторически извори като Битолския надпис на Йоан Владислав, да се не разрешават именити песни за герои и да се лимитира допускът до музеи?

Разказът за това по какъв начин беше изработен формалният език в западната ни съседка, стартира в манастира " Св. Прохор Пчински ". Ето какво споделя журналистът от Българска национална телевизия и създател на кино лентата " Подмененият език " Весела Смилец за усещанията си в работата по тематиката:

За първи път видях манастира " Свети Прохор Пчински " през 1995 година в навечерието на подписването на Дейтънското съглашение, с което публично се сложи завършек на войната в Босна и Херцеговина. Югославия, към момента на Слободан Милошевич, към този момент беше наричана остатъчна, очакваше интернационалната общественост да я освободи от тежкото икономическо ембарго и искаше да покаже по какъв начин е съхранила производството си. Така група публицисти попаднахме в област Враня и пренощувахме в конаците на вековния православен манастир.

Тогава фактът, че тук някъде е заседавало едно заседание на антифашисти от територията на Македония, не беше обсъждан и остана на назад във времето пред любезността на сръбските духовни лица, които ни спираха пред изображението на сръбския крал Стефан Милутин и ни посочваха какъв мед и медовина създават. А за нас любопитно беше дали ще изкопчим от тях, че отшелникът Прохор от планината Козяк, в чест на който е издигната обителта, е българин.

Манастирът е в диоцеза на Сръбската православна черква, на 3 км от границата с днешна Република Северна Македония. И това партизанско заседание, влезнало в историята като Антифашистко заседание за освобождението на Македония се оказа основополагащо за македонската еднаквост, в случай че се позовем на постулата на Блаже Конески – нормотворецът на постановения македонски език: " Язикот е нашата родина ".

Върнах се в манастира край река Пчиня, с цел да намеря отговори на въпроси, които и през днешния ден ни вълнуват, и то освен нас, българите, а и целия Европейски съюз или най-малко тези, които визионерски градят бъдещето му.

Имах професионалния шанс да се срещна и беседвам с хора хем знаещи, хем, както се споделя, с петел на сърцето. Някои от тях към този момент не са сред живите. Някои от тях плакаха. Някои не споделиха всичко. Показаха ми преснимани истински документи от държавните архиви на Скопие, на Белград, на Централен комитет на Съюза на комунистите в Югославия, и най-важното – стенограми от съвещанията на антифашисткото съвещание, всичко това усърдно събрано и проучено от преподавателя по македонски език Стоян Ристески.

Прочетох в българската организация " Архиви " кореспонденции сред виновни лица в Коминтерна и в Българска комунистическа партия, в които се прецизира кой какво да направи и по какъв начин да протече дейната пропаганда за отделянето на македонските приказва от българския език.

Какво ли би споделил Яворов за всичко това – поетът, който възприема Гоце Делчев като " хайдушко провидение " и " праведник с кама в кръста " за поробените български краища. В трагичните месеци след гибелта на Гоце Делчев и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Пейо Яворов написа книга за новия деятел на националната гражданска война. " Той пъдеше кореспондентите на всякакви вестници, когато се явяваха при него, като им споделяше: Ще бъдете доста наивни, в случай че вярвате на думите ни – гледайте делата ни ".

Ето и част от това, което споделят героите на кино лентата " Подмененият език ":

Стоян Ристески, лингвист, учител по македонски език, родом от Охрид:

" Комисията бързо взема решение за основа на македонския книжовен език да се вземат централните македонски приказва, които още преди време показва Кръсте Петков Мисирков. Но във връзка с писмеността има дълги полемики и разправии. През март 1945 година Втората комисия с пропагандния отдел на Централен комитет на Югославската комунистическа партия и с братската помощ от север приема напълно Вуковата писменост, като се прибавя буквата S " дз ". " (Изхвърля се българският тон " Ъ ", така наречен Голям ер. Б.р.)

Филимена Марковска, брачна половинка и сподвижник на поета Венко Марковски, член и в трите езикови комисии за постановяване на литературен македонски език. И двамата с генезис от Велес.

" Ние като българи идваме в България, а от България отпътуваме за Македония, тъй като ни споделят в България, че би трябвало да създадем македонска нация. Това е най-страшното....И това Венко си го осъзна и това го написа и го споделяше на всички – че това е най-голямото злощастие, което го е сполетяло – да се откаже от българското си име. "

Любчо Гергиевски, лингвист, някогашен министър председател на Република Македония:

" След 1945 година македонският език безусловно попада под контрола на сръбския език. Днес не е противоречиво, че най-малко 10% от литературните думи в македонския са сръбски и още 10 % са македонски, сърбизирани в своята форма. Така че македонският език през последните 60 години е изцяло отворен за сърбизация и ние го отчитаме. "

Ким Мехмети, публицист, двуезичен публицист:

" Езиците като народите се раждат и умират. В този подтекст преглеждам и македонския език, даже и да се потвърди тезата, че неговите корени са от българския. Като публицист ви споделих: имам възприятието, че архаичният македонски език е доста по-близък до български от актуалния, че актуалният пък е доста сърбизиран. Чувства се, че е и принудително сърбизиран. Но за благополучие езиците са живи – те или одобряват, или не прихващат. "