Народните представители приеха промените в Конституцията на второ четене. Основните

Народните представители одобриха измененията в Конституцията на второ четене. Основните промени касаят назначението на служебно държавно управление, ограничението на пълномощията на президента, както и опцията на лица с двойно поданство да заемат министерски постове и да стават депутати.

Приетите ремонти на второ четене се случват без присъединяване на парламентарните групи на Има Такъв Народ и “Възраждане ”, които напуснаха пленарната зала малко след старта на пленарното съвещание през днешния ден, тъй като са срещу препоръчаните от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи промени. В дебата участваха депутатите от ПГ на Българска социалистическа партия.

Депутатите одобриха, че за депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. В следствие беше признато, че същото предписание ще важи и за министрите.

Народните представители одобриха и че избори за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Освен това се одобри, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание. С тази смяна на процедура се реши, че Народно събрание няма да се разпуска и ще продължава да работи даже и в случай че няма постоянно държавно управление.

Народните представители одобриха корекция, която е директно обвързана с метода, по който се образува длъжностен кабинет. С признатите промени депутатите взеха решение, че в случай че не се реализира единодушие за формиране на държавно управление, президентът след съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател назначава служебно държавно управление.

За длъжностен министър-председател президентът назначава като има избор единствено всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. В листата беше включен и ръководителят на Върховен касационен съд, само че в пленарна зала неговата кандидатура беше отстраниха.

Според признатите промени, когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите като това евентуално се дължи на предизборната акция.

Освен това депутатите ограничиха президента и по още един метод - одобриха той да бъде избиран единствено в случай че е с българско поданство. Според измененията за президент може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната, напомня БГНЕС.

По отношение на регулаторите депутатите одобриха, че решенията за избор на регулатори би трябвало да се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители.

Народно събрание одобри окончателното делене на Висшия правосъден съвет на два обособени органа, като Висшият правосъден съвет се състои от 15 членове и включва ръководителя на Върховния касационен съд и ръководителя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани директно от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Висшият правосъден съвет ще остане административен и кадрови орган само за съдиите и се предлага и основаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

По отношение на Висшия правосъден съвет според препоръчаните промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – ръководителят на Върховен касационен съд и ръководителят на Върховен административен съд, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.

Според промените, които бяха признати прокурорският съвет ще бъде формиран от 10 членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани директно от прокурорите; един от следователите и един от основния прокурор като член по право. Предвижда се ограничаване в състава на органа - от квотата на Народното събрание да бъдат избирани прокурори и следователи, тъй като противното би довело до разбъркване на салдото сред квотите, очакван в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период.

Депутатите одобриха в главния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, само че единствено за противоконституционност на закон, използван по делото - няма да има опция да се желае пояснение на Конституцията.

Промените, касаещи фигурата на основния прокурор също минаха на второ четене. Депутатите одобриха основният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за период от пет години без право на наново избиране. Главният прокурор съставлява прокуратурата и управлява Върховната прокуратура.

Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред избран в закон. Кандидатури за основен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правораздаването.

Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение, гласят наредбите. За осъществено закононарушение от общ темперамент основният прокурор или негов заместител се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността арбитър във Върховния касационен съд от наказателната гилдия или с сан на арбитър във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища досега на назначението.