Народните представители приеха на второ четене промени в Закона за

Народните представители одобриха на второ четене промени в Закона за концесиите, съгласно които срокът за концесия за строителство и за услуги не може да бъде по-дълъг от 35 години, а за концесия за прилагане - по-дълъг от 25 години, в случай че със специфичен закон е очакван различен период, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “.

С измененията срокът на концесията може да се удължава при изискване, че не е по-дълъг от една трета от този, избран в концесионния контракт. В него се показва оптимален период, както и всички възможни удължавания.

Депутатите взеха решение срокът на концесия за строителство и услуги да не може да е по-дълъг от времето, належащо на концесионера за възвръщане на направените вложения и на разноските по употреба на градежа. А срокът на концесия за прилагане се преценява с типа и техническите особености на обекта, както и с времето за поддържане на обекта в експлоатационна валидност.

На 2 февруари президентът Румен Радев наложи несъгласие върху Закона за концесиите с претекст, че е бил признат в последните часове на 43-тото Народно заседание с минимално болшинство. Според него той съдържа разпореждания, които слагат под въпрос правилата на правовата страна и локалното самоуправление, и вкарва необятни граници на субективизъм и благоприятни условия за корупционни практики.

По думите му законът планува промени в 29 други закона, с което навлиза надълбоко в икономическите връзки. Президентът смята още, че сходни основни промени следва да се правят след необятен публичен спор и с грижа за публичния интерес и националната сигурност. Според президента вероятните наказания от необнародването на закона са неизмерими с евентуалните опасности и вреди от неговото използване.

Ветото на президента обаче предизвика Европейска комисия да стартира наказателна процедура против България, защото със законопроекта се вкарва европейска инструкция. На 8 юни депутатите одобриха на първо четене Закона на концесиите с гласовете на ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и Движение за права и свободи. „ Воля “ и Българска социалистическа партия гласоподаваха „ срещу “.