Народните представители почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака

...
Народните представители почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака
Коментари Харесай

Партиите в НС с декларации в памет на жертвите от арменското масово изтребление

Н ародните представители уважиха с едноминутно безмълвие и ставане на крайници паметта на жертвите от всеобщото изтребване на арменския народ в Османската империя.

Предложението за минута безмълвие направи Атанас Зафиров от левицата след поредност от заявления по тематиката от парламентарните групи на „ Продължаваме промяната-Демократична България “, на „ Българска социалистическа партия за България “ и на „ Възраждане “.  

Председателят на Народното събрание Росен Желязков разяснява, че тази процедура не е била позволена за днешното съвещание на председателски съвет, само че Зафиров, както и предходната година, се изкушил да наруши разпоредбите. Отбелязват се годишнини, а не се означават прищевки на народни представители, изясни Желязков.  

След едноминутното безмълвие прозвуча и декларация от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в памет на жертвите от всеобщото изтребване на арменците в Османската империя.

„ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) излязоха с декларация в памет на жертвите от арменското всеобщо изтребване. Тя беше прочетена от Христо Даскалов от името на парламентарната група. 

В декларацията се показва, че през днешния ден се навършват 109 година от печално събитие, случило се при започване на предишното столетие – арменското всеобщо изтребване. Двата най-големи християнски народа – българският и арменският, имат най-злощастната орис, обвързвана с всеобщи репресии и изтребления, сподели Даскалов. Той описа, че нашите два народа имат дългогодишни и обичайни връзки и добави, че майката на нашия паметен цар Самуил и неговите три братя е арменска принцеса.

По думите му  арменското всеобщо изтребване е вторият по- всеобщ акт на изтребване и пропъждане от родните места на народ, населявал хилядолетия дадени територии, след разорението на тракийските българи от лятото на 1913 година

Кланетата на арменското население в Османската империя през първата международна война се назовава арменското всеобщо изтребване, се показва още в декларацията. Даскалов посочи, че тези кланета са осъществени от държавното управление на младотурците в разнообразни области на Османската империя.

Депутатът означи, че първият отзив на тези събития е взаимната декларация на Франция, Русия и Англия от 24.05.1915 година, в която насилията над арменския народ се дефинират като закононарушенията против човечеството и цивилизацията. 

Той посочи още, че началото на първия стадий на арменското изтребване се поставя малко след почналите на 24 април 1915 година арести на стотици арменски интелектуалци и тяхното изтребване. Впоследствие разпръснатите по света арменци стартират да означават 24 април като ден на възпламеняване на паметта на жертвите на арменското изтребване, добави Даскалов. По думите му вторият стадий е обвързван с мобилизацията на близо 60 000 арменци в турската войска, които по-късно са избити от своите турски сътрудници, а третият стадий е белязан от убийствата на дами, деца и старци и от депортирането им към Сирийската пустиня. Последният стадий е отричането от страна на турското държавно управление на всеобщите депортации, унищожавали арменския народ в личната му татковина, се споделя още в декларацията. 

Загубата даже на един човешки живот е закононарушение, всеки има правото на благополучие, живот и осъществени фантазии, съобщи Даскалов.

От  „ Българска социалистическа партия за България “ също излязоха с декларация по отношение на годишнината.

Нека през днешния ден, когато светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида на арменците в Османската империя, да отдадем своята респект към жертвите, прикани Атанас Зафиров.

Нека да си напомним Яворовия вопъл и болежка, вплетени в една от най-прекрасните елегии – „ Арменци “, и да си обещаем да не позволяваме да се повтарят сходни трагични страници, да не демонстрираме толерантност към сходни злодеяния и да се противопоставяме на всяко принуждение, моли той. В името на мира, справедливостта и хуманността дано не забравяме историческата истина и като цивилизовани хора да я отстояваме, добави Зафиров. Историята помни, ние помним, съобщи депутатът.

Атанас Зафиров напомни, че на 24 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е оповестена за интернационален ден за взаимност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 година поради ужасните събития, станали през 1915 година в Османската империя, уточни той. Зафиров означи, че в интервала сред 1895 година и 1921 година са избити 1 543 271 мъже, дами и деца, прокудени отвън границите са над един милион души. Това е една неописуема покруса за арменския народ, за която сигнализират тогавашни дипломати и интелектуалци от международния хайлайф, разяснява той. Част от тези „ нещастници клети “, както ги назовава Яворов, намират своя втори дом в България, уточни Атанас Зафиров. Той означи, че българският и арменският народ са тясно свързани в своята историческа орис.  

През 2015 година в навечерието на стогодишната от геноцида над арменците българското Народно заседание одобри декларация, в която призна осъщественото закононарушение. Така страната ни вписа своето име измежду тези над 35 страни по света, които признаха осъщественото незаконно действие, означи още депутатът от левицата.

* Във видеото:

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР