Диференцираните ставки за ДДС не са ефективна социална мярка
Народни представители от Българска социалистическа партия предложиха понижени ставки за облагането с Данък добавена стойност - 5% за определени хранителни артикули и 9% за медикаменти, заплащани от НЗОК, медицински произведения и диетични храни за медицински цели. Вносителите оферират и повишение на прага за наложителна регистрация от 50 на 100 хиляди лв.. Макар планът да е съпроводен с претекстове и оценка на въздействието, текстовете са къси и по-скоро декларативни. Не са дефинирани ясни цели и не е направен социално-икономически разбор, аргументиращ връзката сред препоръчаните промени и постигането на задачите.
Заявените претекстове, а и изявления на политици, подкрепящи концепцията, са ориентирани към повишение на покупателната мощ на семействата, хипотетично - на тези с по-ниски приходи. Има очакване и за поощряване на вътрешното ползване като цяло. Мярката се показва като вероятен и мечтан инструмент за обществена политика. Допускането за понижение на крайните цени в следствие от измененията в данъчните ставки е основна догадка за реализирането на посочените цели.
При оценка на резултатите от съответния законопроект, както и общо по философията на сходна посока на промяна на данъчната система, би трябвало да се имат поради най-малко следните стопански закономерности, показани в резюме тук.
Данъчната система би трябвало да се преглежда в целокупност и да се регистрира въздействието на структурата на облагане върху икономическото развиване. Решението за смяна на относителната тежест на един налог за сметка на различен влияе върху тласъците на бизнеса и семействата, трансформира държанието, предизвиква едни житейски и стопански избори и обезсърчава други. Данъчната система на една страна следва да е съобразена с дълготрайните провокациите пред факторите за повишаване на продуктивността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната стопанска система, както и данъчните политики на страни, които са районен или интернационален съперник за привличане на вложения. България и страните от Централна и Източна Европа се стремят към догонване на по-богатите стопански системи в съюза и по тази причина се пробват да изградят и ползват данъчна политика, която да предизвиква спестявания, предприемачество, вложения, труд, и в по-малка степен - настоящо ползване. Допълнително следва да се регистрира, че сходна конструкция на данъчното облагане е по-адекватна за дребни отворени стопански системи, в които интернационалната замяна на артикули и услуги има забележителна роля.
С увеличението на сложността и въвеждането на разнородни данъчни изключения и специфични режими нараства и опцията за отбягване на облагането, а политическата динамичност разумно основава непрекъснат напън за нови и нови преференции. От друга страна, би трябвало да се имат поради и разноските на самата приходна администрация по използване на закона и попречване на измами. Не е учудващо, че десетилетия на проучвания и разбори от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и МВФ удостоверяват, че Данък добавена стойност е ефикасен там, където основата е оптимално необятна и се ползва единна ставка.
Намаление на данъчната тежест постоянно би трябвало да е в политическия дневен ред, само че икономическата логичност диктува то да стартира от тези налози, които влияят в най-голяма степен на вложения, ползване, труд и въобще, на стопанските решения. Идеите за преференциално отнасяне на потреблението на избрани артикули би трябвало да се сравнят (поне) с понижение на осигурителните вноски, облагане на корпоративните облаги и дивиденти, а също и с понижаване на общоприетата ставка на налога върху добавената стойност.
За следващ път се дават откъслечни образци с други страни с понижени ставки, без разбор на резултатите и за обществените финанси в тези страни и даже без да се упоменат основни характерности на данъчната тежест там. От страните в Централна и Източна Европа, които ползват диференцирана ставка за някои храни и/или медикаменти, единствено една има по-ниска общоприета ставка и една - същата като България. Всички останали таксуват с по-висока тежест както невключените в групата за понижена ставка хранителни артикули, по този начин и всички останали артикули и услуги.
Има сякаш цялостна убеденост, че по-ниската ставка ще се придвижи автоматизирано в по-ниска цена на стоките за потребителите. Очакваната смяна на цената на една стока при понижение на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната конструкция, съществуването на конкуренция и разтегливост на предлагането, от друга. Може да се твърди с огромна доза убеденост, че резултатът ще бъде " споделен " сред консуматори, търговци и снабдители, като крайната цена няма да спадне с целия размер на понижения налог. Следва да се означи също, че в Словакия през 2016 година и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни артикули. Задълбочен разбор на резултатите към момента не е изработен, само че незабавните резултати, измерени през смяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни - цените спадат с сред 25 и 50% от понижението в данъчната ставка.
Използването на ограничения за влияние върху цените, без значение дали става въпрос за административно управление или посредством смяна в Данък добавена стойност, не може да реализира резултат единствено за избрани обществени групи. По-ниските цени са за всички консуматори, без значение от размера на прихода - от сходни ограничения се възползват както най-бедните, по този начин и най-богатите. Хората с високи приходи използват повече в безусловно изражение. Така да вземем за пример, в десетте % семейства с най-високи приходи разноските за ползване на хранителни артикули са 3,4 пъти по-високи от тези в десетте % с най-ниски доходи; при медикаментите и здравните услуги разликата е 3,3 пъти, по данни на Национален статистически институт. Ако разгледаме приходите и потреблението на двадесетте % най-бедни, то общият резултат от предстоящите по-ниски цени е най-малък. Отчитайки потреблението на главните хранителни артикули приблизително на разположение в тези подоходни групи, мярката ще " спести " към 3 до 3,50 лв. на човек на месец. Това значи, че при доста по-нисък общ фискален резултат може да се насочват по-високи обществени прехвърляния към съответни уязвими групи. Така се ползва общия принцип във фискалната политика за осъществяване на обществено подкрепяне през бюджетните разноски, а не през данъчната система.
По отношение на лекарствените артикули следва да се означи, че смяната има безпристрастен чист резултат върху обществените финанси във връзка с разноските, финансирани от НЗОК. Доколкото и сега ценообразуването за тези медикаменти е контролирано и непазарно, няма причина да се смята, че другата данъчна ставка ще промени опцията на министерството или касата да въздействат на цените.
В умозаключение, предлагането ще промени данъчната система по метод, който не е благоприятства икономическия напредък, вложенията и заетостта в дълготраен проект. Същевременно, евентуалният обществен резултат за семействата с ниски приходи е най-малък, като би могъл да се реализира доста по-ефективно посредством ориентирани обществени прехвърляния и други ограничения за икономическо и обществено включване. /money.bg
Заявените претекстове, а и изявления на политици, подкрепящи концепцията, са ориентирани към повишение на покупателната мощ на семействата, хипотетично - на тези с по-ниски приходи. Има очакване и за поощряване на вътрешното ползване като цяло. Мярката се показва като вероятен и мечтан инструмент за обществена политика. Допускането за понижение на крайните цени в следствие от измененията в данъчните ставки е основна догадка за реализирането на посочените цели.
При оценка на резултатите от съответния законопроект, както и общо по философията на сходна посока на промяна на данъчната система, би трябвало да се имат поради най-малко следните стопански закономерности, показани в резюме тук.
Данъчната система би трябвало да се преглежда в целокупност и да се регистрира въздействието на структурата на облагане върху икономическото развиване. Решението за смяна на относителната тежест на един налог за сметка на различен влияе върху тласъците на бизнеса и семействата, трансформира държанието, предизвиква едни житейски и стопански избори и обезсърчава други. Данъчната система на една страна следва да е съобразена с дълготрайните провокациите пред факторите за повишаване на продуктивността и качеството на човешкия капитал, спецификите и структурата на нейната стопанска система, както и данъчните политики на страни, които са районен или интернационален съперник за привличане на вложения. България и страните от Централна и Източна Европа се стремят към догонване на по-богатите стопански системи в съюза и по тази причина се пробват да изградят и ползват данъчна политика, която да предизвиква спестявания, предприемачество, вложения, труд, и в по-малка степен - настоящо ползване. Допълнително следва да се регистрира, че сходна конструкция на данъчното облагане е по-адекватна за дребни отворени стопански системи, в които интернационалната замяна на артикули и услуги има забележителна роля.
С увеличението на сложността и въвеждането на разнородни данъчни изключения и специфични режими нараства и опцията за отбягване на облагането, а политическата динамичност разумно основава непрекъснат напън за нови и нови преференции. От друга страна, би трябвало да се имат поради и разноските на самата приходна администрация по използване на закона и попречване на измами. Не е учудващо, че десетилетия на проучвания и разбори от Организацията за икономическо сътрудничество и раз и МВФ удостоверяват, че Данък добавена стойност е ефикасен там, където основата е оптимално необятна и се ползва единна ставка.
Намаление на данъчната тежест постоянно би трябвало да е в политическия дневен ред, само че икономическата логичност диктува то да стартира от тези налози, които влияят в най-голяма степен на вложения, ползване, труд и въобще, на стопанските решения. Идеите за преференциално отнасяне на потреблението на избрани артикули би трябвало да се сравнят (поне) с понижение на осигурителните вноски, облагане на корпоративните облаги и дивиденти, а също и с понижаване на общоприетата ставка на налога върху добавената стойност.
За следващ път се дават откъслечни образци с други страни с понижени ставки, без разбор на резултатите и за обществените финанси в тези страни и даже без да се упоменат основни характерности на данъчната тежест там. От страните в Централна и Източна Европа, които ползват диференцирана ставка за някои храни и/или медикаменти, единствено една има по-ниска общоприета ставка и една - същата като България. Всички останали таксуват с по-висока тежест както невключените в групата за понижена ставка хранителни артикули, по този начин и всички останали артикули и услуги.
Има сякаш цялостна убеденост, че по-ниската ставка ще се придвижи автоматизирано в по-ниска цена на стоките за потребителите. Очакваната смяна на цената на една стока при понижение на данъчната ставка зависи най-общо от два фактора: еластичността на търсенето, от една страна, и пазарната конструкция, съществуването на конкуренция и разтегливост на предлагането, от друга. Може да се твърди с огромна доза убеденост, че резултатът ще бъде " споделен " сред консуматори, търговци и снабдители, като крайната цена няма да спадне с целия размер на понижения налог. Следва да се означи също, че в Словакия през 2016 година и в Румъния (през 2013 и 2015 г.) са въведени по-ниски ставки за някои хранителни артикули. Задълбочен разбор на резултатите към момента не е изработен, само че незабавните резултати, измерени през смяна в цените в месеците след данъчните промени, са показателни - цените спадат с сред 25 и 50% от понижението в данъчната ставка.
Използването на ограничения за влияние върху цените, без значение дали става въпрос за административно управление или посредством смяна в Данък добавена стойност, не може да реализира резултат единствено за избрани обществени групи. По-ниските цени са за всички консуматори, без значение от размера на прихода - от сходни ограничения се възползват както най-бедните, по този начин и най-богатите. Хората с високи приходи използват повече в безусловно изражение. Така да вземем за пример, в десетте % семейства с най-високи приходи разноските за ползване на хранителни артикули са 3,4 пъти по-високи от тези в десетте % с най-ниски доходи; при медикаментите и здравните услуги разликата е 3,3 пъти, по данни на Национален статистически институт. Ако разгледаме приходите и потреблението на двадесетте % най-бедни, то общият резултат от предстоящите по-ниски цени е най-малък. Отчитайки потреблението на главните хранителни артикули приблизително на разположение в тези подоходни групи, мярката ще " спести " към 3 до 3,50 лв. на човек на месец. Това значи, че при доста по-нисък общ фискален резултат може да се насочват по-високи обществени прехвърляния към съответни уязвими групи. Така се ползва общия принцип във фискалната политика за осъществяване на обществено подкрепяне през бюджетните разноски, а не през данъчната система.
По отношение на лекарствените артикули следва да се означи, че смяната има безпристрастен чист резултат върху обществените финанси във връзка с разноските, финансирани от НЗОК. Доколкото и сега ценообразуването за тези медикаменти е контролирано и непазарно, няма причина да се смята, че другата данъчна ставка ще промени опцията на министерството или касата да въздействат на цените.
В умозаключение, предлагането ще промени данъчната система по метод, който не е благоприятства икономическия напредък, вложенията и заетостта в дълготраен проект. Същевременно, евентуалният обществен резултат за семействата с ниски приходи е най-малък, като би могъл да се реализира доста по-ефективно посредством ориентирани обществени прехвърляния и други ограничения за икономическо и обществено включване. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ