Народната мъдрост твърди, че никой не може да настъпи една

Народната мъдрост твърди, че никой не може да настъпи една мотика повече от един път. Очевидно обаче тази сентенция не важи за почитателите и управлението на ЦСКА. В Борисовата градина не престават да повтарят грешките си. Това се случва, макар че клубът разполага със притежател, който влага големи суми в развиването му.

Валтер Папазки, който към този момент публично има 100% от ЦСКА посредством фондация „ ЦСКА – Червени сърца “, влага милиони за постигане на европейско равнище. Тези под него обаче наподобява са твърдо решени да провалят напъните му. 2025 година завършва без важен триумф за мъжкия тим. ЦСКА още веднъж е пети в класирането, а преобладаваща игра липсва. Единствената вяра остава за Купата на България, само че и там обстановката е несигурна.

На този декор, дейностите на притежателя са похвални. Реконструкцията на стадион „ Българска войска “ напредва по невъобразим за България метод. Проектът планува създаване на съвременно европейско оборудване, а не поетапни частични поправки. Започнала е и работата по кампуса на детско-юношеската школа, ситуиран на извънредно комфортно място. Скоро децата на ЦСКА ще упражняват в отлични условия, без да се постанова да пътуват по разнообразни терени из София. Предстои и обновяването въз основата в Панчарево, за която има подготвен план от международно равнище. Финансирането е обезпечено, остават единствено административни спънки.

Клубният магазин към този момент не е пред стадиона, а в центъра на София, като това е естествен стандарт за европейските клубове. Всичко се прави законно, без скрити сделки или безплатно прилагане на държавна благосъстоятелност, както е при някои други клубове.

Въпреки тези огромни вложения, мъжкият тим липсва. И няма изгледи за усъвършенстване в близко бъдеще. Селекцията още веднъж е проблем. Народната мъдрост гласи, че „ на малко прасе и на ново попълнение не може да се радваш “. Може да се приспособява, може и да не се приспособява. Може да е неповторим футболист, може да се окаже Давид Сегер. Халф, който трябваше да преобрази тима, само че се оказа такова неразбирателство, че няма накъде. Едно, че ЦСКА се оказа единственият клуб, дал пари за него, а в този момент няма и на кой да го продаде.

Годината стартира с победа над „ Арда “, само че приключи с пагубна загуба от кърджалийци. Тя остави отбора отвън европейските шампионати за втори следващ сезон – казус в историята на „ алените “. Още по-болезнен бе изгубеният край за купата против „ Лудогорец “ пред съвсем празни трибуни. Доверието към треньора Александър Томаш се бе изпарило доста преди тези мачове. Вместо да се търси първокласен треньор, бе назначен Душан Керкез, който сякаш познаваше българския футбол, само че се оказа, че самият футбол не му е толкоз явен.

Ситуацията от лятото на 2024 година се повтори – селекцията закъсня и се оказа неуспех. Докато в Борисовата градина умуваха, други тимове привлякоха по 20 нови играчи и ги сработиха бързо. Нишката в спортно-техническия щаб бе окончателно скъсана, а оправданията бяха многочислени. ЦСКА още веднъж изоставаше в шампионата.

Появата на Христо Янев като треньор и Вангел Вангелов като изпълнителен шеф промени обстановката. Отборът стартира да демонстрира темперамент и борбеност, макар неналичието на международно равнище играчи. Янев е съдбовно лимитиран откъм футболисти, доста от които получават заплати, които няма да им бъдат препоръчани даже от втородивизионни турски тимове. Отборът разполага с централни бранители със междинна височина 180 см, до момента в който в актуалния футбол се търсят над 195 см. Крайните бранители мъчно играят в отбрана, а Пастор е изключително неефикасен. Всеки новак треньор знае, че един тим стартира от защитата.

В халфовата линия има единствено двама от малко малко качествени играчи – Джеймс Ето’о и Бруно Жордао. Проблемът е, че те постоянно получават санкции поради насъбрани картони. Катастрофата с крилата е дългогодишна – липсва състезател, който да пробива към противниковата врата. Единственият, който самоуверено нападна, е Йоанис Питас, само че той е централен нападател.

Въпреки всички проблеми, Христо Янев съумя да преобрази доста играчи през последните месеци. Те си спомниха, че могат да играят футбол. Сега остава да се наместят още няколко фигури. За първи път има същинска вяра за смяна. Треньорът, който 10 години е работил интензивно, с цел да се върне отпред на ЦСКА, е на своето място. Най-важното е, че има цялостен синхрон сред Янев и изпълнителния шеф Вангелов. Те се познават добре от „ Ботев “ (Враца) и си имат доверие, което е основно за триумфа.

Заради всичко това, в Борисовата градина още веднъж царува оптимизъм за Нова година. Собственикът Валтер Папазки е явен, треньорът и управлението са зад него. Стадионът ще бъде подготвен и ще е неповторим в България за години напред. Реновацията на Панчарево и построяването на терени за децата също предстоят. ЦСКА постоянно е бил незаобиколим фактор в българския футбол. Когато „ алените “ и „ сините “ изпаднаха в забвение, това се отрази и на националния тим. Рецептата е елементарна: основи – стадион, база, школа. Всичко останало е второстепенно. Дори и най-силният тим е неправилен, в случай че на мачовете му вървят под 100 души. ЦСКА е в серия от победи, което дава мотиви за оптимизъм.

Така в ЦСКА стартира нова вяра. Дано тя не се трансформира в безконечен южноамерикански сериал.