Тази година се навършват 100 години от рождението на голямата оперна певица Лиляна Барева
Народната артистка Лиляна Барева / 1922- 2007/ беше измежду безспорните примадони на първата ни оперна сцена. От средата на 40-те до началото на 70-те / време на подем на Софийската опера/ тя беше измежду най-хубавите български сопрани – освен това всички те бяха от висока класа / Катя Попова, Райна Михайлова, Катя Георгиева, Мария Бохачек, Валентина Александрова, Юлия Винер, Серафина Динева, Надя Шаркова, Петя Иванова/. Но това, което я отличи от тях беше огромната ѝ пристрастеност към песента, към камерното музициране. През дългата си и сполучлива кариера тя разделяше времето и силите ми сред операта и концертния подиум, като реализира забележителни върхове и в двете си хипостази.
Родена е на 15 април 1922 година, под огнения знак на Овена в София, в културно семейство. От дребна учи пиано, само че един ден учителката ѝ по музика Жени Ковачева открива, че има добър глас и я насочва към пеенето. Така след гимназията стартира да учи в Музикалната академия при фамозната Людмила Прокопова, която е поела класа на огромната Морфова. Школата, която е с чешки генезис, ѝ подхожда и гласът ѝ бива подложен вярно – поетичен сопран с хубав, характерен тембър, отлична техника и благоприятни условия и за разнообразни функции. В Академията я чува популярната Мими Балканска, която по това време управлява Художествения оперетен спектакъл в столицата. Кани я на прослушване, на което се явяват повече от 100 млади претенденти. С огромната песен на Виолета от „ Травиата” двадесет и еднагодишната Лиляна Барева влиза триумфално в театъра и получава първата си огромна роля – Анина от „ Една нощ във Венеция” на Йохан Щраус. Успехът е незабравим, само че любовта ѝ към операта надвива и след две години се явява на конкурс там. Отново същата трънливата песен с проблематичния заключителен звук – ми бемол взема решение ориста ѝ. Приета е за постоянна артистка и дебютира с сложната роля на Констанца в „ Отвличането от Сарая” на Моцарт. Директорът – тогава Любомир Пипков прави оценка висока гения ѝ и дава опция да го усъвършенства в Оперната студия на режисьора Илия Иванов. С него тя приготвя театрално доста от идващите си функции, а с диригента- възпитател, построилият няколко генерации първокласни артисти, Асен Димитров работи музикално. Зареждат се роля след роля – множеството централни: Каролина от „ Тайният брак” на Чимароза, Джилда от „ Риголето”, Виолета от „ Травиата” на Верди, Антонида от „ Иван Сусанин” на Глинка, Микаела в „ Кармен” от Бизе, Мими и Мюзета от „ Бохеми”, Лиу от „ Турандот” на Пучини, Керубино от „ Сватбата на Фигаро” / по- късно ще се изяви с огромен триумф още в две функции от тази опера на Моцарт – Сузана и Графинята, един необичаен случай в оперната процедура по света!/, Фрау Флут от „ Веселите уиндзорки” на Ото Николай, Феличе от „ Четиримата грубияни” на Ермано Волф- Ферари, Манон на Масне, Бригита от „ Йоланта” на Чайковски... Различни функции, от разнообразни създатели, стилове и столетия. Ще построи облиците на български героини – Яна от „ Янините девет братя” на Любомир Пипков, Зорница от „ Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев, Иглика от „ Хитър Петър” на Веселин Стоянов – освен това на първите им спектакли. Близо 30 функции, като за свои върхове самата тя дефинира: Виолета, Валери, Графинята, Яна, Дона Елвира от „ Дон Жуан”, Мими, Памина...
По мотив 95- годишнината от рождението ѝ БНР излъчи един пропуснат, само че прелестен запис от Златния си фонд – премиерата на Моцартовия шедьовър „ Дон Жуан”, състояла се на 24 март 1963 в Софийската опера – режисура на Николай Николов, под музикалното управление на Добрин Петков с присъединяване на Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Ана Алексиева, Светослав Рамаданов, Юлия Кираджиева. Наистина звезден, великолепен състав! Моцарт у нас се прави постоянно, само че не постоянно задоволително стилно и точно. Тук работата на извънредно взискателният и претенциозен Добрин Петков си е споделила думата и всички са безупречни. И въпреки всичко, бих споделил, че Дона Елвира на Лиляна Барева е най- положителното достижение в този отбор. Тук Барева реализира една вълнуваща трагична експресия, при отчетлива, енергична фраза и в това време съхранява присъщата моцартова лекост и разтегливост, като патетичните моменти напълно не нарушават певческата линия, при която всяка нота пленява със своята хубост и сексапил. С тази своя звездна роля, както и с „ Травиата” тя завоюва и сцената на Берлинската Щатс опер, където бе поканена за постоянна артистка през 1961. Но избра да остане вярна на Софийската опера.
Самата Барева в едно изявление дефинира „ Травиата” като своето „ най- огромно и обичано постижение”. Да, тя имаше щастието / и опциите – певчески и сценични/ да извърши тази обичана роля 200 пъти, освен това постоянно с неизменим триумф, без никакви гласови и механически проблеми. Да изнесе даже юбилеен театър.
В началото на 60-те години известният наш пианист- акомпанятор Петър Щабеков, един първокачествен музикант- ерудит, кани Барева да създадат песенен концерт. Срещата се оказва съдбовна за нея. Двамата стартират упорита, систематична работа като камерно дуо – глас и пиано и прекомерно скоро се постановат като водещите реализатори у нас в тази област. Песенният репертоар на Лиляна Барева е в действителност респектиращ – близо 400 пиеси от разнообразни стилове и създатели - от Бах, Хайдн и Моцарт до актуалните български създатели, с превес на немската сантиментална ария / Шуберт, Шуман, Брамс, Волф/, в която тя бе просто ненадмината. И сравнявана само с огромния занаятчия на вокалната поезия – баритона Дитрих Фишер- Дискау. И в действителност, задоволително е да чуем записа ѝ на рядко изпълнявания прелестен цикъл от песни по писмата на Мария Стюарт от Роберт Шуман / също в Златния фонд на БНР/, с цел да се убедим в гения на Барева като камерен реализатор. В него откриваме едно необикновено благосъстояние от вокални багри, един правилен нюх към словото и поетиката на създателя. Защото единствено огромен занаятчия от класата на Лиляна Барева би могъл да доближи до тази пределна експресивност в мелодиката на Шуман, да проникне в духа, в настроението на тази музика и лирика.
Родена е на 15 април 1922 година, под огнения знак на Овена в София, в културно семейство. От дребна учи пиано, само че един ден учителката ѝ по музика Жени Ковачева открива, че има добър глас и я насочва към пеенето. Така след гимназията стартира да учи в Музикалната академия при фамозната Людмила Прокопова, която е поела класа на огромната Морфова. Школата, която е с чешки генезис, ѝ подхожда и гласът ѝ бива подложен вярно – поетичен сопран с хубав, характерен тембър, отлична техника и благоприятни условия и за разнообразни функции. В Академията я чува популярната Мими Балканска, която по това време управлява Художествения оперетен спектакъл в столицата. Кани я на прослушване, на което се явяват повече от 100 млади претенденти. С огромната песен на Виолета от „ Травиата” двадесет и еднагодишната Лиляна Барева влиза триумфално в театъра и получава първата си огромна роля – Анина от „ Една нощ във Венеция” на Йохан Щраус. Успехът е незабравим, само че любовта ѝ към операта надвива и след две години се явява на конкурс там. Отново същата трънливата песен с проблематичния заключителен звук – ми бемол взема решение ориста ѝ. Приета е за постоянна артистка и дебютира с сложната роля на Констанца в „ Отвличането от Сарая” на Моцарт. Директорът – тогава Любомир Пипков прави оценка висока гения ѝ и дава опция да го усъвършенства в Оперната студия на режисьора Илия Иванов. С него тя приготвя театрално доста от идващите си функции, а с диригента- възпитател, построилият няколко генерации първокласни артисти, Асен Димитров работи музикално. Зареждат се роля след роля – множеството централни: Каролина от „ Тайният брак” на Чимароза, Джилда от „ Риголето”, Виолета от „ Травиата” на Верди, Антонида от „ Иван Сусанин” на Глинка, Микаела в „ Кармен” от Бизе, Мими и Мюзета от „ Бохеми”, Лиу от „ Турандот” на Пучини, Керубино от „ Сватбата на Фигаро” / по- късно ще се изяви с огромен триумф още в две функции от тази опера на Моцарт – Сузана и Графинята, един необичаен случай в оперната процедура по света!/, Фрау Флут от „ Веселите уиндзорки” на Ото Николай, Феличе от „ Четиримата грубияни” на Ермано Волф- Ферари, Манон на Масне, Бригита от „ Йоланта” на Чайковски... Различни функции, от разнообразни създатели, стилове и столетия. Ще построи облиците на български героини – Яна от „ Янините девет братя” на Любомир Пипков, Зорница от „ Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев, Иглика от „ Хитър Петър” на Веселин Стоянов – освен това на първите им спектакли. Близо 30 функции, като за свои върхове самата тя дефинира: Виолета, Валери, Графинята, Яна, Дона Елвира от „ Дон Жуан”, Мими, Памина...
По мотив 95- годишнината от рождението ѝ БНР излъчи един пропуснат, само че прелестен запис от Златния си фонд – премиерата на Моцартовия шедьовър „ Дон Жуан”, състояла се на 24 март 1963 в Софийската опера – режисура на Николай Николов, под музикалното управление на Добрин Петков с присъединяване на Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Ана Алексиева, Светослав Рамаданов, Юлия Кираджиева. Наистина звезден, великолепен състав! Моцарт у нас се прави постоянно, само че не постоянно задоволително стилно и точно. Тук работата на извънредно взискателният и претенциозен Добрин Петков си е споделила думата и всички са безупречни. И въпреки всичко, бих споделил, че Дона Елвира на Лиляна Барева е най- положителното достижение в този отбор. Тук Барева реализира една вълнуваща трагична експресия, при отчетлива, енергична фраза и в това време съхранява присъщата моцартова лекост и разтегливост, като патетичните моменти напълно не нарушават певческата линия, при която всяка нота пленява със своята хубост и сексапил. С тази своя звездна роля, както и с „ Травиата” тя завоюва и сцената на Берлинската Щатс опер, където бе поканена за постоянна артистка през 1961. Но избра да остане вярна на Софийската опера.
Самата Барева в едно изявление дефинира „ Травиата” като своето „ най- огромно и обичано постижение”. Да, тя имаше щастието / и опциите – певчески и сценични/ да извърши тази обичана роля 200 пъти, освен това постоянно с неизменим триумф, без никакви гласови и механически проблеми. Да изнесе даже юбилеен театър.
В началото на 60-те години известният наш пианист- акомпанятор Петър Щабеков, един първокачествен музикант- ерудит, кани Барева да създадат песенен концерт. Срещата се оказва съдбовна за нея. Двамата стартират упорита, систематична работа като камерно дуо – глас и пиано и прекомерно скоро се постановат като водещите реализатори у нас в тази област. Песенният репертоар на Лиляна Барева е в действителност респектиращ – близо 400 пиеси от разнообразни стилове и създатели - от Бах, Хайдн и Моцарт до актуалните български създатели, с превес на немската сантиментална ария / Шуберт, Шуман, Брамс, Волф/, в която тя бе просто ненадмината. И сравнявана само с огромния занаятчия на вокалната поезия – баритона Дитрих Фишер- Дискау. И в действителност, задоволително е да чуем записа ѝ на рядко изпълнявания прелестен цикъл от песни по писмата на Мария Стюарт от Роберт Шуман / също в Златния фонд на БНР/, с цел да се убедим в гения на Барева като камерен реализатор. В него откриваме едно необикновено благосъстояние от вокални багри, един правилен нюх към словото и поетиката на създателя. Защото единствено огромен занаятчия от класата на Лиляна Барева би могъл да доближи до тази пределна експресивност в мелодиката на Шуман, да проникне в духа, в настроението на тази музика и лирика.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ