Проф. Пламен Павлов пред novini.bg: Никога вече престъпно правораздаване като това на Народния съд!
Народен съд заседава от декември 1944 до април 1945 година, образува 135 процеса с 11 122 подсъдими и издава 9 155 присъди. От тях 2,730 са смъртни, а останалите - разнообразни периоди затвор.
На 1 февруари 1945 година Първи състав на съда прочита 140 смъртни присъди. Те са против тримата регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цялостен един парламент и повече генерали, в сравнение с България е изгубила през трите войни, които води през XX век. Изпълнени са още същата вечер. За поуките от този нечовечен исторически интервал, за хилядите жертви изити без съд и присъда, помолих за коментар университетския учител, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е и ръководител на съдружие, кръг "Будител ", който издава едноименно списание.
Става дума за чудовищно закононарушение против нацията и вероятностите за развиване на страната. Върхът на този айсбрг са ужасяващите гонения против десетки хиляди българи, които стартират още от комунистическия прелом на 9 септември 1944 година под закрилата на окупиралата страната тогава Съветска войска. Това е потвърдено от десетки документи, от спомените на очевидци на събитията тогава. Самото отказване на всичко това, е непоносимо културно закононарушение и последствията от него не са излекувани до през днешния ден. Вина носят и актуалните партии, без значение дали са десни или леви. Дори най-десните по формулировка наши партии не направиха задоволително за проучванията на тези свиреп закононарушения. В началото на демокрацията се клеха, направиха картата с черепите за лагерите, основани след 9 ти септември 1944 година и до там.
Народният съд е най-ненародното нещо в българската история.
Той по степен на настървеност и свирепост надминава даже съдилищата в Германия. Всичко това се прави от комунистическата партия, от Георги Димитров, Вълко Червенков, младият тогава Тодор Живков, който е бил началник на милицията и се е престаравал също да праща хора на гибел. Трайчо Костов, с цел да се покаже пред младите руски господари, които са имали съмнения по отношение на него, доста се е стараел да е нечовечен човек. Например има свидетелства за случаи, когато съдиите са се произнасяли за по-лека присъда, само че той упорствал за смъртна, с цел да се потвърди какъв брой е правилен на новите господари на България. Тази черна страница от историята на България би трябвало да бъде прочетена и наказана. Не одобрявам изрично гласовете отляво, които се чуват, че това бил развой, подобен на Нюрбергския и др.подобни събития във Франция, Италия и така нататък.
Ние тук се забавихме доста с разбора на този исторически интервал, за разлика от Полша, Чехия, Унгария, изобщо страните от целия Източен блок от това време. Необясним за мен е този неуверен наш метод, който съществува даже в нашата колегия на историците.
Хиляди са избити без съд и присъда,
в това число хора като внучката на баба Тонка и нейният брачен партньор. Дори има случаи, когато някои са били убити и след това със задна дата са съдени, т.е.така са узаконявали престъпни убийства. Днес наследниците на причинителите на тези закононарушения наподобява имат гузна съвест и не повдигат изобщо тематиката за публично разискване. Не разбирам държанието и на десните партии у нас, които като бяха на власт, когато комунизмът беше приравнен по престъпност с фашизма, те пакне стигнаха до край да изчистят закононарушенията, осъществени от Народния съд. Не е инцидентно, че са направени малко проучвания на оня интервал, че учените, които се занимават с това, се броят на пръсти. Този въпрос се нуждае от точно изследване.
Да не забравяме и Македонската кървава Коледа,
която не е на наша територия, само че пък е обвързвана с премахване на българското възприятие у македонските българи, беше осъществена жестока дебългаризация, обвързвана с грозни убийства, мятане на хора в пропасти и така нататък. Покойният Тодор Балкански имаше неповторими проучвания за случилото се след 9 септември 1944 година, той издаде книга за Вартоломеевите нощи в Пазарджишкия край. Припомням също, че Константин Муравиев и хората от кабинета му, измежду които е и Атанас Буров, са наказани без причина и виновност на пожизнен затвор. Въобще тогава е имало чудовищна битка за власт и кървава кавга от страна на комунистите с всяка съпротива.
Здравият разсъдък мъчно може да разбере тази садистична линия
в саморазправата на комунистите с всички инакомислещи. Не бива да се не помни, че е изтребена огромна част от българската интелигенция, или пък е пратена в Девета глуха линия и този развой продължава доста години по-късно. Цели генерации бяха унищожени от мероприятията на "народната власт ", както назоваха репресиите. Комунистическата партия тук е насадена от окупацията на алената войска. Това през днешния ден политиците не смеят да го кажат на всеослушание, с цел да не обидят Русия. Време е към този момент да осмислим всички тези събития, да им създадем трезва преценка и в никакъв случай повече да не допуснем сходно незаконно "правораздаване " като това на Народния съд.
На 1 февруари 1945 година Първи състав на съда прочита 140 смъртни присъди. Те са против тримата регенти, министрите от три кабинета, дворцовите съветници, цялостен един парламент и повече генерали, в сравнение с България е изгубила през трите войни, които води през XX век. Изпълнени са още същата вечер. За поуките от този нечовечен исторически интервал, за хилядите жертви изити без съд и присъда, помолих за коментар университетския учител, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е и ръководител на съдружие, кръг "Будител ", който издава едноименно списание.
Става дума за чудовищно закононарушение против нацията и вероятностите за развиване на страната. Върхът на този айсбрг са ужасяващите гонения против десетки хиляди българи, които стартират още от комунистическия прелом на 9 септември 1944 година под закрилата на окупиралата страната тогава Съветска войска. Това е потвърдено от десетки документи, от спомените на очевидци на събитията тогава. Самото отказване на всичко това, е непоносимо културно закононарушение и последствията от него не са излекувани до през днешния ден. Вина носят и актуалните партии, без значение дали са десни или леви. Дори най-десните по формулировка наши партии не направиха задоволително за проучванията на тези свиреп закононарушения. В началото на демокрацията се клеха, направиха картата с черепите за лагерите, основани след 9 ти септември 1944 година и до там.
Народният съд е най-ненародното нещо в българската история.
Той по степен на настървеност и свирепост надминава даже съдилищата в Германия. Всичко това се прави от комунистическата партия, от Георги Димитров, Вълко Червенков, младият тогава Тодор Живков, който е бил началник на милицията и се е престаравал също да праща хора на гибел. Трайчо Костов, с цел да се покаже пред младите руски господари, които са имали съмнения по отношение на него, доста се е стараел да е нечовечен човек. Например има свидетелства за случаи, когато съдиите са се произнасяли за по-лека присъда, само че той упорствал за смъртна, с цел да се потвърди какъв брой е правилен на новите господари на България. Тази черна страница от историята на България би трябвало да бъде прочетена и наказана. Не одобрявам изрично гласовете отляво, които се чуват, че това бил развой, подобен на Нюрбергския и др.подобни събития във Франция, Италия и така нататък.
Ние тук се забавихме доста с разбора на този исторически интервал, за разлика от Полша, Чехия, Унгария, изобщо страните от целия Източен блок от това време. Необясним за мен е този неуверен наш метод, който съществува даже в нашата колегия на историците.
Хиляди са избити без съд и присъда,
в това число хора като внучката на баба Тонка и нейният брачен партньор. Дори има случаи, когато някои са били убити и след това със задна дата са съдени, т.е.така са узаконявали престъпни убийства. Днес наследниците на причинителите на тези закононарушения наподобява имат гузна съвест и не повдигат изобщо тематиката за публично разискване. Не разбирам държанието и на десните партии у нас, които като бяха на власт, когато комунизмът беше приравнен по престъпност с фашизма, те пакне стигнаха до край да изчистят закононарушенията, осъществени от Народния съд. Не е инцидентно, че са направени малко проучвания на оня интервал, че учените, които се занимават с това, се броят на пръсти. Този въпрос се нуждае от точно изследване.
Да не забравяме и Македонската кървава Коледа,
която не е на наша територия, само че пък е обвързвана с премахване на българското възприятие у македонските българи, беше осъществена жестока дебългаризация, обвързвана с грозни убийства, мятане на хора в пропасти и така нататък. Покойният Тодор Балкански имаше неповторими проучвания за случилото се след 9 септември 1944 година, той издаде книга за Вартоломеевите нощи в Пазарджишкия край. Припомням също, че Константин Муравиев и хората от кабинета му, измежду които е и Атанас Буров, са наказани без причина и виновност на пожизнен затвор. Въобще тогава е имало чудовищна битка за власт и кървава кавга от страна на комунистите с всяка съпротива.
Здравият разсъдък мъчно може да разбере тази садистична линия
в саморазправата на комунистите с всички инакомислещи. Не бива да се не помни, че е изтребена огромна част от българската интелигенция, или пък е пратена в Девета глуха линия и този развой продължава доста години по-късно. Цели генерации бяха унищожени от мероприятията на "народната власт ", както назоваха репресиите. Комунистическата партия тук е насадена от окупацията на алената войска. Това през днешния ден политиците не смеят да го кажат на всеослушание, с цел да не обидят Русия. Време е към този момент да осмислим всички тези събития, да им създадем трезва преценка и в никакъв случай повече да не допуснем сходно незаконно "правораздаване " като това на Народния съд.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ