Т`ва се вика миризми
Народът просто се е предал - вдигнал е ръце от всичко, като че ли към този момент не се интересува даже от личното си оцеляване
Скопяни умерено не престават да настояват, че ке умрат, само че няма да се откажат от идиотските операции
Иронизирането, пренебрегването и унижаването на „ ония години “ към този момент като че ли не прави работа
Пейзанът с пушката от рекламите за „ Леки “ заслужава особено внимание. Той е подготвен да утрепе всеки злощастник, който се усъмни в качествата на обичаната му наденица и ние въобще не трябва да се съмняваме, че ще извърши заканата си.
Чува от тв приемника, че за изработката ѝ се употребяват подправки – и неотложно зарежда пушката си: „ Т`ва се вика миризми! “ – реве горилата, в този момент пък към този момент е цензор на езика – на „ македонския “ или българския, това не излиза наяве. В рекламите непроменяемо му партнира един нетърпимо заядлив бабишкер, от време на време и едно младо момиче – внучката, която пита баба си, за какво някои идиоти, примерно българите, викат картоф на „ компито “. Оти, мама им остаряла? Бабата не вдява, само че очевидният отговор е, че българите желаят да затрият великия македонски език.
Във финала на всяка реклама пейзанът с пушката ръфа сладострастно наденица и произнася сакралното си проклинание „ Ке умрем за нея “ – за наденицата, а не за Македония. Наивно ще бъде да чакаме второто – а и самите рекламисти гениално са ни подсказали, че това не е допустимо. Те ни оставят сами да се подсетим за наложения от Скопие комично-куриозен темперамент на „ македонския проблем “ и въобще на митарствата на Македония.
Всъщност, коства ли си „ да умрем за нея “?
И този ли, дето изпразва пушката си накъдето му скимне – тъкмо той ли - носи македонската еднаквост, за която толкоз примират властниците от Северна Македония?
Сещам се за едно страховито предизвестие на Труман Капоти в предговора към сборника му „ Кучетата лаят “, най-общо казано – за заплахите, рестриктивните мерки и даже проклятията на приписаният, на наложеният ти идентитет. Все едно, птица да се убеждава/самоубеждава, че е куче – написа Капоти.
Нека бъдем обективни. И нашата еднаквост от време на време не е по-ясна/ по-чиста - в случай че имаме поради даже единствено измяната, което извърши ПростоКиро, подучен от подлите препоръки на френския президент Макрон – и, в последна сметка, съумя да подтикне безволевите фигуранти в Парламента да се откажат от правото ни на несъгласие против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. И в този момент към този момент скопяни умерено не престават да настояват, че ке умрат, само че няма да се откажат от идиотските операции, с които изтезават Историята ни.
Само похабихме част от и без друго окъсялото Българско Време в несмислени разправии със скопяни – откакто беше ясно, че няма никакъв късмет „ дебата “ да се извиси над миризмите. Това бе неизбежно, щом допуснахме едно политическо кутре като Кирчо, с неговата пък напълно неразбираема еднаквост да показва българските ползи.
Светът явно е полудял – щом оня, който ке почине от преяждане с наденица и другият, който е преситен от личната си дребнавост и безнаказаност, би трябвало да наподобяват като арбитрите в един предопределен спор.
Ке умрем за нея…
Може да ви се стори необичайно, само че намирам връзка сред тематиката за идентичността и към този момент от дълго време забравените акции на американското посолство отпреди 6-7 години, на които доста се разчиташе, само че те нямаха никакъв резултат. Посланията им бяха надлежно „ Те ще трансформират България “ и „ Силата е в теб “. И двете акции мощно намирисваха на соцпропаганда, така че сигурно са се харесали на макето, който по този начин стръвно пази с пушката си „ миризмите “. Но главният проблем – този за идентичността – отново си остана пропуснат.
На едно население, което от ден на ден не желае да се преструва на Народ, мъчно можеш да продадеш лафа „ Силата е в теб “. Впрочем, сходна фраза е подобаваща по-скоро за кандидат-президентска конкуренция в Съединени американски щати, в сравнение с за каквато и да е приложимост в страна в насипно положение, в каквато от ден на ден се трансформираме. И това не може да бъде променено по никакъв метод.
Народът просто се е предал - вдигнал е ръце от всичко, като че ли към този момент не се интересува даже от личното си оцеляване. Вижте какво вършат тези, които би трябвало да „ трансформират “ България: младите лекари почтено и ясно предизвестиха, че напущат – страната, нас – останалите, в някаква степен даже и себе си. И ще го създадат - и ще са прави, 100 пъти ще са прави. Само една нова и още по-солидна „ Желязна завеса “ може да предотврати бягството им.
Младите лекари са наясно и с нещо друго - какви ще се резултатите от едно обществено допитване до властниците, в което те би трябвало да отговорят на един-единствен въпрос: „ Кое е по-важно за националната сигурност – самолетите Ф-16 или децата? “ Не е мъчно да се познае, какъв ще е отговорът. Няма друга страна, която по този начин безжалостно да похабява/ профуква бъдещето на децата си. Само ги вижте какво вършат с Националната детска болница – още не са я почнали, а към този момент се дърлят, кой повече ще открадне. После някак ще я подкарат с безконечните оправдания и капризи – като че ли строят Хеопсовата пирамида.
Междувременно ще продължава разсипията с Ф-16. Ще заръчат на властниците ни да ги купуват, още и още – и те ще ги купуват и почтително складират.
Сега сякаш чоплят всяка детайлност към Националната детска болница – само че има един проблем, върху който въобще не разсъждават: дали е подходящо и перспективно цялото детско опазване на здравето да се събере единствено в София? Това сигурно ще разсипе детските клиники в страната, болничното заведение ще изсмуче всички детски лекари. Ето една концепция, която може ненапълно да омекоти този гибелен резултат: занапред да се планува закупуването на един мощен авиоотряд от медицински хеликоптери, с цел да има опция и бедна и към този момент явно изоставена България да се добере до Болницата. Защото от дълго време към този момент е безспорен факт, че страната съдбовно и необратимо е разломена на няколко проспериращи огромни градове и на все по-оскотяваща Низина.
Иначе, до момента в който се пръкне Националната детска болница, децата неудържимо нахлуха в рекламите – до каква степен е морално потреблението им е различен въпрос. С възторжените си гласчета те могат да продадат много отпадъци. Могат да бъдат употребявани и за други цели – да вземем за пример, за късни пощипвания на многострадалното Минало. Макар че, в този момент доста по-често следим друга наклонност. Иронизирането, пренебрегването и унижаването на „ ония години “ към този момент като че ли не прави работа. По-скоро се насърчава интереса към неща, които са били отличителни за това Време – да вземем за пример „ Бомбичката “/ “Шуменско питие “ и други бири, крем за бръснене „ Каро “ и други Така върви една реабилитация на Миналото – дали съзнателна или не, мъчно може да се каже.
Но безспорно това си е едно рисковано начинание. Най-малкото могат да изгубят младите потребители. Но, в случай че пък ги завоюват, в случай че по този метод ги насърчават да се трансфорат в справедливи оценители на Миналото, неподвластни на свинщините на безскрупулни манипулатори – е, това напряко ще бъде един същински преврат…
А той може да възвърне и част от от дълго време погубеното ни достолепие като страна – и един ден даже да се чуе възгласът „ Ке умрем за нея “.
Сигурно отново ще го изкряска някой вманиачен – само че то по този начин се стартира.
Скопяни умерено не престават да настояват, че ке умрат, само че няма да се откажат от идиотските операции
Иронизирането, пренебрегването и унижаването на „ ония години “ към този момент като че ли не прави работа
Пейзанът с пушката от рекламите за „ Леки “ заслужава особено внимание. Той е подготвен да утрепе всеки злощастник, който се усъмни в качествата на обичаната му наденица и ние въобще не трябва да се съмняваме, че ще извърши заканата си.
Чува от тв приемника, че за изработката ѝ се употребяват подправки – и неотложно зарежда пушката си: „ Т`ва се вика миризми! “ – реве горилата, в този момент пък към този момент е цензор на езика – на „ македонския “ или българския, това не излиза наяве. В рекламите непроменяемо му партнира един нетърпимо заядлив бабишкер, от време на време и едно младо момиче – внучката, която пита баба си, за какво някои идиоти, примерно българите, викат картоф на „ компито “. Оти, мама им остаряла? Бабата не вдява, само че очевидният отговор е, че българите желаят да затрият великия македонски език.
Във финала на всяка реклама пейзанът с пушката ръфа сладострастно наденица и произнася сакралното си проклинание „ Ке умрем за нея “ – за наденицата, а не за Македония. Наивно ще бъде да чакаме второто – а и самите рекламисти гениално са ни подсказали, че това не е допустимо. Те ни оставят сами да се подсетим за наложения от Скопие комично-куриозен темперамент на „ македонския проблем “ и въобще на митарствата на Македония.
Всъщност, коства ли си „ да умрем за нея “?
И този ли, дето изпразва пушката си накъдето му скимне – тъкмо той ли - носи македонската еднаквост, за която толкоз примират властниците от Северна Македония?
Сещам се за едно страховито предизвестие на Труман Капоти в предговора към сборника му „ Кучетата лаят “, най-общо казано – за заплахите, рестриктивните мерки и даже проклятията на приписаният, на наложеният ти идентитет. Все едно, птица да се убеждава/самоубеждава, че е куче – написа Капоти.
Нека бъдем обективни. И нашата еднаквост от време на време не е по-ясна/ по-чиста - в случай че имаме поради даже единствено измяната, което извърши ПростоКиро, подучен от подлите препоръки на френския президент Макрон – и, в последна сметка, съумя да подтикне безволевите фигуранти в Парламента да се откажат от правото ни на несъгласие против приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. И в този момент към този момент скопяни умерено не престават да настояват, че ке умрат, само че няма да се откажат от идиотските операции, с които изтезават Историята ни.
Само похабихме част от и без друго окъсялото Българско Време в несмислени разправии със скопяни – откакто беше ясно, че няма никакъв късмет „ дебата “ да се извиси над миризмите. Това бе неизбежно, щом допуснахме едно политическо кутре като Кирчо, с неговата пък напълно неразбираема еднаквост да показва българските ползи.
Светът явно е полудял – щом оня, който ке почине от преяждане с наденица и другият, който е преситен от личната си дребнавост и безнаказаност, би трябвало да наподобяват като арбитрите в един предопределен спор.
Ке умрем за нея…
Може да ви се стори необичайно, само че намирам връзка сред тематиката за идентичността и към този момент от дълго време забравените акции на американското посолство отпреди 6-7 години, на които доста се разчиташе, само че те нямаха никакъв резултат. Посланията им бяха надлежно „ Те ще трансформират България “ и „ Силата е в теб “. И двете акции мощно намирисваха на соцпропаганда, така че сигурно са се харесали на макето, който по този начин стръвно пази с пушката си „ миризмите “. Но главният проблем – този за идентичността – отново си остана пропуснат.
На едно население, което от ден на ден не желае да се преструва на Народ, мъчно можеш да продадеш лафа „ Силата е в теб “. Впрочем, сходна фраза е подобаваща по-скоро за кандидат-президентска конкуренция в Съединени американски щати, в сравнение с за каквато и да е приложимост в страна в насипно положение, в каквато от ден на ден се трансформираме. И това не може да бъде променено по никакъв метод.
Народът просто се е предал - вдигнал е ръце от всичко, като че ли към този момент не се интересува даже от личното си оцеляване. Вижте какво вършат тези, които би трябвало да „ трансформират “ България: младите лекари почтено и ясно предизвестиха, че напущат – страната, нас – останалите, в някаква степен даже и себе си. И ще го създадат - и ще са прави, 100 пъти ще са прави. Само една нова и още по-солидна „ Желязна завеса “ може да предотврати бягството им.
Младите лекари са наясно и с нещо друго - какви ще се резултатите от едно обществено допитване до властниците, в което те би трябвало да отговорят на един-единствен въпрос: „ Кое е по-важно за националната сигурност – самолетите Ф-16 или децата? “ Не е мъчно да се познае, какъв ще е отговорът. Няма друга страна, която по този начин безжалостно да похабява/ профуква бъдещето на децата си. Само ги вижте какво вършат с Националната детска болница – още не са я почнали, а към този момент се дърлят, кой повече ще открадне. После някак ще я подкарат с безконечните оправдания и капризи – като че ли строят Хеопсовата пирамида.
Междувременно ще продължава разсипията с Ф-16. Ще заръчат на властниците ни да ги купуват, още и още – и те ще ги купуват и почтително складират.
Сега сякаш чоплят всяка детайлност към Националната детска болница – само че има един проблем, върху който въобще не разсъждават: дали е подходящо и перспективно цялото детско опазване на здравето да се събере единствено в София? Това сигурно ще разсипе детските клиники в страната, болничното заведение ще изсмуче всички детски лекари. Ето една концепция, която може ненапълно да омекоти този гибелен резултат: занапред да се планува закупуването на един мощен авиоотряд от медицински хеликоптери, с цел да има опция и бедна и към този момент явно изоставена България да се добере до Болницата. Защото от дълго време към този момент е безспорен факт, че страната съдбовно и необратимо е разломена на няколко проспериращи огромни градове и на все по-оскотяваща Низина.
Иначе, до момента в който се пръкне Националната детска болница, децата неудържимо нахлуха в рекламите – до каква степен е морално потреблението им е различен въпрос. С възторжените си гласчета те могат да продадат много отпадъци. Могат да бъдат употребявани и за други цели – да вземем за пример, за късни пощипвания на многострадалното Минало. Макар че, в този момент доста по-често следим друга наклонност. Иронизирането, пренебрегването и унижаването на „ ония години “ към този момент като че ли не прави работа. По-скоро се насърчава интереса към неща, които са били отличителни за това Време – да вземем за пример „ Бомбичката “/ “Шуменско питие “ и други бири, крем за бръснене „ Каро “ и други Така върви една реабилитация на Миналото – дали съзнателна или не, мъчно може да се каже.
Но безспорно това си е едно рисковано начинание. Най-малкото могат да изгубят младите потребители. Но, в случай че пък ги завоюват, в случай че по този метод ги насърчават да се трансфорат в справедливи оценители на Миналото, неподвластни на свинщините на безскрупулни манипулатори – е, това напряко ще бъде един същински преврат…
А той може да възвърне и част от от дълго време погубеното ни достолепие като страна – и един ден даже да се чуе възгласът „ Ке умрем за нея “.
Сигурно отново ще го изкряска някой вманиачен – само че то по този начин се стартира.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ