10 позабравени български традиции и обичаи
„ Народ, който не поддържа традициите си, е жертван на забвение! “
Всеки от нас обича да пътува, да вижда нови места, недокоснати, или прекомерно докосвани, застроявани и комерсиализирани. Тенденцията безспорно демонстрира, че забравените места не са желана дестинация за никого. А има местенца, които са замръзнали във времето, останали тъкмо такива, каквито са били преди стотици години.
Ще се върнем на село, където животът тече доста, доста по-бавно. Където имаш време за всичко, имаш време за себе си, имаш време за околните, приятелите, роднините си. Имаш цялото време на света да правиш нещата, за които хората от огромния град или не са чували или от дълго време са заровили в двора на бързото и натоварено всекидневие. На село ти остават минутки да дишаш, да усещаш по-силно всяко събитие, да оценяваш нещата, които ти се случват. Защото има време да ти се случат.
Ще се върнем при бабите, които остават единствените пазители на българските обичаи. В дни, в които на тях се гледа като на безпределно екзотични създания, останали да живеят по тези български села, от дълго време забравени и затрупани от огромните градове.
Докато към момента има хора, които съумяват да пазят, помнят и живеят с фолклорното ни благосъстояние, единствено можем да черпим от мъдростта им и да учим от кое място е произлязло и по какъв начин се е развило всекидневието ни. Ще ви срещнем с 10 толкоз остарели български обичаи, че информацията за множеството от тях попада само в главите на хората, предшественици на тези от дълго време минали времена. 
1. Хумористичният бит „ мъжка женитба “
Един бит, който с мигане подсказва на старите ергени, че им е време да се задомят. Той се организира единствено през високосна година и е по-разпространен в селата към Търновския район. „ Мъжката женитба “ се организира по същия метод като общоприетата национална женитба, само че всички женски персонажи се извършват от мъже.
В деня на сватбата, рано заран се правят ритуалите „ бръснене на зетя “ и „ сбогуване на зетя “ с родителите му, всичко това под акомпанимент на акордеон, кларинет или дудук. След това се насочват към дома на кръстника, където „ булката “ (в тази роля – мъж) се покланя пред кръстника си, приема почерпки от вино, ракия и сладки, шаферът носи украсителен петел, наниз от пуканки и люти чушки. Кръстникът носи байряк с пешкир, а на върха на кола варосан чимшир набоден на огромна глава лук. Сватбата се насочва към центъра на селото, където поп и клисар правят венчавката.
2. Ладуване
Ако в наши дни това дали и за кого ще се омъжи една жена е единствено плод на догадки, в предишното сме имали цялостен бит отдаден на тази активност. Младите, неомъжени дами се обръщат към Лада (богинята на любовта и фамилния живот) с въпроси към нея дали ще се омъжат и по-важно, за кого. В деня на празника момите носят в бял казан вода, наричана мълчана, василиевска или цветна, събират се в обща къща и всяка от тях оставя в котела собствен персонален накит или китка, на която е закачен пръстен.
На сутринта една от момите или малко момиче, облечено в булчинска рокля, вади накитите, а останалите пеят песни, с които предсказват женитба, благополучие и благополучие. Вярва се, че в случай че някоя госпожица сънува избран момък, той ще е бъдещия и младоженец.
3. Бялото и аленото, само че не като мартенички, а в сватбата
Бялото и аленото са били съществени цветове в сватбеното облекло. Бялото – знак на женското начало, чистотата и девствеността, а аленото – мъжкото начало, огънят и плодородието. Черното се появява чак през 18-ти век, като става знак на траура.
Много забавен бит, който към този момент не се извършва, е стигането до къщата на булката. Сватбарите минават по път, по който наложително няма да се върнат по-късно, с цел да не овдовее булката и не се върне при родителите си. При идването пред дома на булката, те намират дворната врата затворена, а младоженецът би трябвало да се пребори с брата на невестата, с цел да стигне до бъдещата си брачна половинка. 
4. Първата брачна нощ
Всеки, който е чел описа „ Дервишово семе “ на Николай Хайтов, е осведомен с тази остаряла българска традиция. Подредеността на битието и строгостта са били част от живота на всички, живели в това време. Описван и като неприличен, това е бит, наложителен за всяка бъдеща младоженка. В първата брачна нощ на младоженците, тя е длъжна да потвърди девствеността си като покаже бялата риза изцапана с кръв. При позитивен резултат, веселбата става нечувана, стартира „ пъстро хоро “ и се пие „ шарена “ ракия.
5. Миша женитба
Този ритуал може да се категоризира като един от най-странните в България. Изпълнявал се е единствено в някои нейни елементи и цели предпазването на храната и облеклата от гризачи. Изпълнява се по следния метод: две дами, наложително с идентични имена улавят една мъжка и една женска мишка и ги дефинират като младоженци. Поставят ги в кошница, завързват ги една за друга и някои от очевидците на „ сватбата “ стават кумове, девери и зълви. Цялото село се събира на събитието и под съпровода на сватбарска музика изнасят младоженците отвън границите на селото като по този начин се има вяра, че те ще бъдат последвани и от всички останали домашни и полски мишки. 
6. Строеж на нова къща
Един от обичаите непокътнати до 50-те, 60-те години на предишния век е обвързван със строителството на нов дом. В деня, в който е избран за започване на градежа, над основите на дома, където се допуска, че ще бъде прага, се коли кокошка или агне. Кръвта на кокошката попива в пръстта, а в случай че животното е агне, главата му се заравя в земята. Вярва се, че в случай че не се извърши този бит, къщата няма да преуспее. Животното играе роля на курбан, който се принася в жертва на злите сили. Ако не бъде принесено в жертва животно, първият човек пристъпил прага на къщата, ще почине.
7. Опазване на новороденото и майката
В предишното, директно след раждането на дете се е месила „ богородична питка “, която се е разделяла на три елементи. Една част за Богородица, една за родилката и трета за цялото семейство.
До 40-тия ден след раждането, родилката е била считана за нечиста. За да се избави от гибел, до леглото и са били поставяни метла, лук, ръжен, сърп и секира. В стаята, където спи се кади с тамян. Обичаят изисква новороденото да се храни, до момента в който акушерката държи над главата му решето с самун и чесън.
В идващите три дни се меси втора питка, тогава се канят родственици и съседи като всеки от тях носи дарове. В тази трета нощ „ орисници “ предопределят и ориста на детето, нагостяват се с богата софра, украшения и кърпи.
8. Гонене на дракон
Този бит е публикуван основно в Западна и Северозападна България и централните елементи на Стара планина. Изпълнява се при дълготрайно засушаване и до него се прибягва, когато общоприетите традиции Пеперуда и Герман не дават резултат. Докато другите два обичая се свързват със създание, властващо над дъжда и дъждовните облаци, когато те не оказват помощ, тук виновността за засушаването е трансферирана върху дракон.
Участниците в прогонването са млади, наложително мощни физически мъже, които са незнайни за жителите на селото. Вярва се, че в случай че някой разбере кои са те, змеят няма да бъде пропъден. В среднощ, групата от смели мъже, изцяло голи, потеглят из селото въоръжени с дебели тояги, влизат във всяка една къща и двор и мушкат тоягите на всички места, където се допуска, че може да се крие змеят.
Докато трае ритуалът, никой не би трябвало да издава никакъв тон, в противоположен случай го грози тежка болест. След цялата нощ, младите мъже се измиват в реката, обличат се и змеят се счита за изпъден. 
Снимка: Wikipedia, Svetlina bov
9. Буенец или буенек
Това е момински празник, отбелязва се една седмица преди Великден и носи името си от танца, който се извършва на него – „ избухлив “ танц (бързо хоро). Всички девойки се обличат в носии и тази, която играе най-добре се избира за буенец. Вечерта преди лазаруването се събират и спят в дома на буенеца, като всеки се стреми техния буенец да е най-добре и шарено облечен.
На сутринта групите потеглят из селото и според от това дали в домовете има ерген, мома или млада младоженка, се пее съответна ария. Обхожда се цялото село, а след обяд всички групи се събират на площада, където става надиграването и определянето на най-хубавия буенец. Обявяват я за кумица и всички останали ѝ целуват ръката.
10. Преданието за вграждане
Много преди жертвата да бъде животно, ролята на дух-покровител е изпълнявана от човек. Според поверието, с цел да бъдат един мост или постройка здрави, в основите им се зазижда или жив човек или доста по-късно неговата сянка. Изпълнението на самия бит било изключително грубо и първобитно. При градеж, майсторите оставяли част от оборудването незазидано и при комфортен миг (при прекосяване на някого случайно) го блъскали и зазидвали жив. Този бит е претворен от П.Р.Славейков в баладата „ Изворът на белоногата “, описващ действието на моста сред Хабибчево и Харманли.
