Кюрдите - народ без държава, обстрелван от Иран и Турция
Народ без страна, кюрдите - малцинство, наброяващо съгласно оценките от 25 милиона до 35 милиона души, живее най-вече в Турция, Ирак, Сирия и Иран.
Турция нанася сега въздушни удари против кюрдски бойци в бастионите им в Северен Ирак и Сирия след атентата в Истанбул на 13 ноември, зад който съгласно Анкара стоят кюрдски групировки.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва също така да стартира сухопътна интервенция в Северна Сирия.
Иран обстрелва също по този начин иранската кюрдска съпротива, основана в Северен Ирак, като я упреква, че предизвиква митингите, разтърсващи Ислямската република след гибелта на младата иранка от кюрдски генезис Махса Амини в средата на септември.
Разделени сред четири страни
Кюрдите - народ с индоевропейски генезис, произлизат от мидийците от антична Персия, основали империя през 7 век прочие н. е.
В болшинството си мюсюлмани сунити, кюрдите включват и немюсюлмански малцинства и политически обединения, които неведнъж имат всемирски темперамент. Кюрдите обитават територии от близо половин милион квадратни километра.
Общият брой на кюрдите съгласно разнообразни източници доближава от 25 милиона до 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (близо 20 % от населението). В Ирак кюрдите са 15-20 на 100 от всички поданици, в Сирия - 15 на 100, а в Иран - към 10 %.
Обитаващи територии навътре в тези страни, те са съумели да запазят своите диалекти, обичаи и своята значително своята кланова организация.
Значителни кюрдски общности има също така в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално в Германия.
Мимолетни очаквания за лична страна
Рухването на Османската империя след Първата международна война отваря път към основаването на кюрдска страна. В Договора от Севр от 1920 година се планува тази страна да е в Източния Анадол и в провинция Мосул.
Но след успеха на Мустафа Кемал в Турция съдружниците преразглеждат решението си и през 1923 година Договорът от Лозана затвърждава господството на Турция, Англия (що се отнася до Ирак, бел. АФП) и Франция (що се отнася до Сирия) над кюрдското население.
Антиджихадистка битка
В Сирия кюрдската милиция " Сили за отбрана на народа " (СЗН) се подрежда от 2014 година измежду главните сили, които се борят против джихадистката формация " Ислямска страна " (ИД) с въздушна поддръжка от интернационалната коалиция отпред със Съединени американски щати.
В началото на 2015 година кюрдските сили със съдействието на обединението прогонват ИД от Кобане (Северна Сирия - б. пр.) покрай турската граница.
През октомври се основават Сирийските демократични сили (СДС), включващи 25 000 кюрди и 5000 араби. Ръководени от СЗН, те получават поредна помощ от Вашингтон.
Съюз на демократичните сили изтласкват ИД от нейния бастион Ракка, а през март 2019 година завладяват последния й бастион в Сирия - Багуз.
В Ирак кюрдските бойци пешмерга също вземат присъединяване в битката против джихадистите.
Конфликти с централните управляващи
Тъй като упорстват за основаване на обединен Кюрдистан, кюрдите са обсъждани като опасност за териториалната целокупност на страните, в които живеят.
В Сирия кюрдите, десетилетия наред потискани и маргинализирани от режима, заемат през 2011 година, при започване на спора, неутрална позиция по отношение на властта и бунтовниците. През 2016 година те прогласяват основаването на просторен " федерален " район от три окръга в северните елементи на страната, с което си навличат неприязънта на опозиционните сили и враждебността на прилежаща Турция.
В Турция спорът сред държавното управление и Кюрдската работническа партия (ПКК) през лятото на 2015 година се разгоря още веднъж, което унищожи очакванията за решение на тази рецесия, взела над 40 000 жертви от 1984 година
Анкара към този момент предприе три огромни офанзиви в Сирия: през 2016 и при започване на 2018 година за да отблъсне от границите си джихадистите от ИД и бойците на СЗН, а през 2019 година против кюрдските сили в североизточните региони.
В Ирак кюрдите, преследвани от Саддам Хюсеин, се надигат през 1991 година след провалянето на Багдад в Кувейт и откриват фактическа автономност. Конституцията от 2005 година открива федерална република и дефинира Иракски Кюрдистан като самостоятелен район.
През 2017 година кюрдите гласоподават за разединение - срещу мнението на Багдад и на интернационалната общественост. Централната власт отвръща с репресии, като изпраща танковете си да отвоюват противоречивите зони.
В Иран след Ислямската гражданска война от 1979 година избухва кюрдско въстание, което с твърди ограничения е потушено. Оттогава страната води битка с кюрдски деятели, които употребяват бази, ситуирани в Кюрдистан, за нови и нови офанзиви на иранска територия.
Турция нанася сега въздушни удари против кюрдски бойци в бастионите им в Северен Ирак и Сирия след атентата в Истанбул на 13 ноември, зад който съгласно Анкара стоят кюрдски групировки.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплашва също така да стартира сухопътна интервенция в Северна Сирия.
Иран обстрелва също по този начин иранската кюрдска съпротива, основана в Северен Ирак, като я упреква, че предизвиква митингите, разтърсващи Ислямската република след гибелта на младата иранка от кюрдски генезис Махса Амини в средата на септември.
Разделени сред четири страни
Кюрдите - народ с индоевропейски генезис, произлизат от мидийците от антична Персия, основали империя през 7 век прочие н. е.
В болшинството си мюсюлмани сунити, кюрдите включват и немюсюлмански малцинства и политически обединения, които неведнъж имат всемирски темперамент. Кюрдите обитават територии от близо половин милион квадратни километра.
Общият брой на кюрдите съгласно разнообразни източници доближава от 25 милиона до 35 милиона души. Най-много от тях живеят в Турция (близо 20 % от населението). В Ирак кюрдите са 15-20 на 100 от всички поданици, в Сирия - 15 на 100, а в Иран - към 10 %.
Обитаващи територии навътре в тези страни, те са съумели да запазят своите диалекти, обичаи и своята значително своята кланова организация.
Значителни кюрдски общности има също така в Азербайджан, Армения и Ливан, както и в Европа, по-специално в Германия.
Мимолетни очаквания за лична страна
Рухването на Османската империя след Първата международна война отваря път към основаването на кюрдска страна. В Договора от Севр от 1920 година се планува тази страна да е в Източния Анадол и в провинция Мосул.
Но след успеха на Мустафа Кемал в Турция съдружниците преразглеждат решението си и през 1923 година Договорът от Лозана затвърждава господството на Турция, Англия (що се отнася до Ирак, бел. АФП) и Франция (що се отнася до Сирия) над кюрдското население.
Антиджихадистка битка
В Сирия кюрдската милиция " Сили за отбрана на народа " (СЗН) се подрежда от 2014 година измежду главните сили, които се борят против джихадистката формация " Ислямска страна " (ИД) с въздушна поддръжка от интернационалната коалиция отпред със Съединени американски щати.
В началото на 2015 година кюрдските сили със съдействието на обединението прогонват ИД от Кобане (Северна Сирия - б. пр.) покрай турската граница.
През октомври се основават Сирийските демократични сили (СДС), включващи 25 000 кюрди и 5000 араби. Ръководени от СЗН, те получават поредна помощ от Вашингтон.
Съюз на демократичните сили изтласкват ИД от нейния бастион Ракка, а през март 2019 година завладяват последния й бастион в Сирия - Багуз.
В Ирак кюрдските бойци пешмерга също вземат присъединяване в битката против джихадистите.
Конфликти с централните управляващи
Тъй като упорстват за основаване на обединен Кюрдистан, кюрдите са обсъждани като опасност за териториалната целокупност на страните, в които живеят.
В Сирия кюрдите, десетилетия наред потискани и маргинализирани от режима, заемат през 2011 година, при започване на спора, неутрална позиция по отношение на властта и бунтовниците. През 2016 година те прогласяват основаването на просторен " федерален " район от три окръга в северните елементи на страната, с което си навличат неприязънта на опозиционните сили и враждебността на прилежаща Турция.
В Турция спорът сред държавното управление и Кюрдската работническа партия (ПКК) през лятото на 2015 година се разгоря още веднъж, което унищожи очакванията за решение на тази рецесия, взела над 40 000 жертви от 1984 година
Анкара към този момент предприе три огромни офанзиви в Сирия: през 2016 и при започване на 2018 година за да отблъсне от границите си джихадистите от ИД и бойците на СЗН, а през 2019 година против кюрдските сили в североизточните региони.
В Ирак кюрдите, преследвани от Саддам Хюсеин, се надигат през 1991 година след провалянето на Багдад в Кувейт и откриват фактическа автономност. Конституцията от 2005 година открива федерална република и дефинира Иракски Кюрдистан като самостоятелен район.
През 2017 година кюрдите гласоподават за разединение - срещу мнението на Багдад и на интернационалната общественост. Централната власт отвръща с репресии, като изпраща танковете си да отвоюват противоречивите зони.
В Иран след Ислямската гражданска война от 1979 година избухва кюрдско въстание, което с твърди ограничения е потушено. Оттогава страната води битка с кюрдски деятели, които употребяват бази, ситуирани в Кюрдистан, за нови и нови офанзиви на иранска територия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ