Здравните безумия в историята
Наркотици
Една от значителните разлики сред нашето време и викторианската ера се крие в отношението към опиатите като хероина, морфина, кокаина и канабиса. През 19. век актуалните опиати са били продавани във всяка аптека като „ вълшебно ” универсално средство против всевъзможни болежки и недъзи – от детско непокорство до „ женска хистерия ” и от кашлица до хронична болежка.
Най-чудовищна от днешна позиция
наподобява невижданата фикс идея по успокояващите средства за дребни деца. Направо казано, тези сиропи, прахчета и таблетки са били препълнени с твърди опиати.
За илюстрация, в една публикация на „ Ню Йорк Таймс “ от 1910 година се изреждат най-често употребяваните съставки на „ детските успокояващи сиропи ”. Те включват хлороформ, кодеин, хероин, опиат на прахуляк, канабис и разнообразни форми на морфин - всичките в „ конски дози ” и постоянно в композиция. Например всяка унция от известния „ Успокояващ сироп на мисис Уинслоу ” е съдържала 65 мг морфинов сулфат. За съпоставяне леталната доза морфин за възрастен човек е 200 мг. Иначе казано, в онази ера загрижените родители са
„ лекували ” коликите, растежа на първите зъби ,
както и естествените детски кошмари, безпокойства и хиперактивност с дози корав опиат, които биха могли да укротят и побесняла горила. Между другото упоменатият сироп е спрян от продажба в Обединеното кралство едвам през 1930 година.
Историята на твърдите опиати като фармацевтичен пазарен шлагер е доста дълга и „ славна ”. Затова ще се ограничим, като прибавим още един любопитен миг от нея. През 1898 година една от огромните немски фармацевтични компании пуска на пазара
ново, извънредно ефикасно средство срещу кашлица. Веществото се назовава диацетилморфин, а комерсиалното му име е Heroin. Най-интригуващото в цялата история е, че лекарството е било рекламирано като сурогат на морфина, който не провокира наркотична взаимозависимост. Това, в случай че от фармакологична позиция диацетилморфинът съставлява по-силна и бързодействаща форма на морфин, която и до през днешния ден се употребява в медицината като аналгетик. Това неразбирателство обаче не наподобява толкоз невиждано, в случай че имаме поради, че кокаинът е бил пуснат по аптеките през 1879 година като средство за лекуване на морфинова взаимозависимост.
Лоботомия
В историята на човечеството е имало няколко десетилетия, през които механичното разваляне на човешкия мозък е било считано за законен лечебен способ. Именно това е ненаучното изложение на инвазивната хирургическа процедура, известна като „ лоботомия ”.
Разработена от португалския доктор Антонио Егаш Муниш през 1935 година, лоботомията съставлява
хирургическо отделяне на така наречен префронтален кортекс
(най-предната част на мозъка) от останалата част на мозъка. Муниш разкрил, че процедурата укротява някои психотични пациенти като самобитно „ предоставяне на късо ”. За този собствен принос уважаваният невролог получава Нобеловата премия за медицина през 1949 година.
Трябва да кажем, че заплахите от лоботомията са ненапълно явни и за хора без здравно обучение. Достатъчно е да споменем, че префронталният кортекс е виновен за вземането на решения, планирането, изразяването на характерност и общественото държание – главните неща, които ни вършат хора и персони. Един от учениците на Муниш, американският доктор Уолтър Фрийман, става толкоз гневен последовател на лоботомията, че стартира огромна акция за нейното разпространение. Нещо повече, Фрийман е неудовлетворен от комплицираните хирургически процедури, предписани от Муниш, и изобретява опростена техника, станала печално известна като „ лоботомия с шило за лед ”. За да не губи време в „ детайлности ”,
целеустременият лекар забивал шило над окото на пациента , почуквал с чукче, с цел да доближи мозъка, по-късно раздвижвал инструмента, изваждал го и повтарял процедурата над другото око. При това постоянно вместо упойка бил прилаган електрошок, с който пациентите били поставяни в безсъзнание.
Да се каже, че Фрийман е стигнал прекомерно надалеч с лоботомията, би било голямо омаловажаване на неговата активност. Докторът почнал да прави лоботомия „ на конвейер ”, преминавайки с шилото и чукчето от един пациент на различен. При това карал асистентите си да засичат времето, за което поставял нови скоростни върхове. „ Доктор Лоботомия ” се сдобил с доста почитатели в здравното съсловие по света. Процедурата се популяризирала стремително, тъй като била елементарна, а и тъй като по това време нямало доста други благоприятни условия за отнасяне на пациенти със съществени душевни болести. Проблемът е, че Фрийман и неговите почитатели почнали да ползват лоботомия защо ли не, в това число за невроза, тревога, меланхолия и даже за „ престъпни пристрастености ”.
