Наричат я болестта, която убива младите и красивите и преди

Наричат я заболяването, която убива младите и красивите и преди да се появят антибиотиците някъде в средата на XX век, това заболяване е съумяло да отнеме живота на една трета от американското население, в Европа също се слави с един необикновен триумф. Много преди да се появи съответната здравна помощ, всеки един е бил квалифициран да прави най-различни и безумни ритуали, единствено и единствено да оцелее.

В средата на XVIII век Самюел Тилингхаст открива, че поради туберколазата, мнозина са спрели придвижването и са се капсулирали в дребните селца и градчета в Нова Англия. Животът не просто се трансформира, той умира постепенно и несъмнено. Самюел прекарва доста време в записване на историята на заболяването и споделя по какъв начин в действителност наподобява животът в това отношение. Една не толкоз приятна история е моментът, в който Хенри Болдуин споделя какво се случва с младата му брачна половинка.

Първо вижда по какъв начин стартира да отслабва, цветовете ѝ и алените бузки да избледняват постепенно и несъмнено, от дейна и усмихната жена, тя се трансформира в изпито и изтощено създание, чийто глас към този момент е просто изстрадал шепот. През март 1849 година Марсия Болдуин стартира да плюе кръв и се насочва за финален път в леглото. Нейният брачен партньор се пробва да облекчи тъгите, къпе я, до момента в който е в леглото, стиска я крепко и би трябвало да следи по какъв начин животът на обичаната му просто завършва един път вечно. Често му се постанова да я изправя, с цел да може да диша.

Понеже няма никакви знания, мъжът събира най-различни билки и се пробва да облекчи болките, дава всичките си пари за знайни и незнайни практики, само че без триумф. Само една седмица по-късно в своя дневник ще напише, че неговата Марсия го е оставила вечно и мъчителният живот е завършил. Само 6 години по-късно, Хенри ще я последва, той се заразява от нея, само че се бори малко по-дълго за живота си.

Така действа бялата чума, тя лишава най-ценното и пречупва и най-силния човешки дух. Всичко стартира с кашлица, която продължава седмици и месеци, няма никакви признаци. По-късно продължава с тресчици и всяка последваща отслабва в допълнение инфектирания. Пациентите губят активност, избледняват и стават по-крехки и по-крехки. И в случай че заболяването покосява тялото, никой не може да знае къде отива душата на пациента. След това всяка глътка въздух става по-мъчителна и по-мъчителна, болките в гърдите са толкоз остри и тежки, че човек не може да откри вярното решение доста дълго време. Когато заболяването успее да помогне за по-бързото гниене на белия дроб, кръвта стартира да се влива в него. Сутрин животът стартира със студена пот и тресчица, а вечер с горещи талази и още по-сериозни болки.

На финалът, когато туберколозата е пречупила пациента, той наподобява на скелет, като кокали обгърнати в кожа, които се тресат грубо от кашлицата, а по-късно идват и кървавите храчки. В тези моменти всеки знае доста добре, че гибелта не е просто премия и фантазия, а обвързване – никой не желае да продължава живота си по този метод. Обикновено не е належащо доста време, с цел да пристигна и тя. Древните гърци записват тази болест с името пропиляване. В Америка лекарите, подготвени по традицията на древноримския доктор Гален, употребяват термина консумация – заболяването употребява своя правоприемник до степен, в която го погубва. Как стига до новия континент Всичко стартира с британските заселници, които съумяват да разпространят заболяването.

Впрочем има доктрина, че в случай че туберколозата е липсвала, индианците най-вероятно щели да се оправят с новия преселник. До този миг множеството лекари от Англия вярвали, че туберколозата не е заразна. В началото на XIX век никой даже не знае по какъв начин се популяризира тази болест и това води до доброволна изолираност, изключително откакто легендите за пречупването на хора е обиколило новия континент. В този миг никой не се страхувал от маските или обществената отдалеченост, просто животът се капсулирал и всички чакали чудото.

По-слабите хора умират в границите на 1-2 месеца, останалите могат да прекарат до година, само че преди този момент ще покажат по какъв начин в действителност наподобява обстановката. Твърде малко хора съумяват да оцелеят и се трансформират в нещо като светци, въпреки и животът им в никакъв случай повече да не е същият. Съмненията, че това е просто кашлица, която ще отшуми, стартира да се гледа като смъртна присъда. Достатъчно е в този интервал да се задавите и да изгубите цялото си обществено обграждане.

Повечето заболели са в разцвета на силите си и по тази причина децата първи падат едно след друго, а до момента в който стане ясно, че туберколозата е плъзнала, към този момент е съумяла да покоси редица фамилии. В един непокътнат дневник на Каролай Сийбъри е записана гибелта на осемте братя и сестри, които един по един се предават. Най-тъжното е, че родителите би трябвало да следят по какъв начин децата и внуците умират, а те не могат да създадат нищо по въпроса. Някои просто одобряват, че това е божията воля и стопират да приказват за нея с вярата, че просто ще отшуми. Един от свещениците с цели 15 деца, би трябвало да ги погребе едно след друго в границите на няколко години. В един миг новите колонизатори към този момент не са съгласни с Бог и стартират да изпитват съществено съмнение към църквата. Време е да се откри решение и лекарите са на първа линия.

Междувременно същите споделят, че в случай че скоро няма решение, целият континент просто ще се заличи. Никой не знае нищо за микробите и разпространяването им, затова единствената разумна стъпка е да имат вяра, че туберколозата е наследствена болест. Средната класа е съветвана да не се преуморява, с цел да не задейства тази болест. Започва да се отхвърля и използването на корсета, която смачква ребрата на младите дами. Танците и буйният нощен живот също влизат в рестриктивните мерки. Хигиената за ниската класа се трансформира в обвързване, изключително откакто тъкмо там стартират да се оформят огромните гнезда.

Забранява се на мнозина да строят къщите си покрай блата и реки, а домовете би трябвало да се затварят, с цел да не влизат студените течения, които да простудяват в допълнение. Туберколозата съумява да трансформира доста хора в богаташи. Например ще открием, че когато един човек се разболее, той ще потърси помощта на билкари, лекари и всевъзможни други шамани, само че най-после резултат няма да има. В множеството случаи няма резултат, само че вярата е скъпо наслаждение, както бихме могли да се досетим. Обикновено лекуването се организира в домашни условия от дами.

Варят се бульони, дестилират се най-различни еликсири, таблетки за смучене, диша се над гореща вода и още доста други. Поставят се най-различни смазки за облекчаването на кашлицата и треската, а алкохолът се оказва една особена опора за всеки мъченик. Мнозина имат вяра, че най-хубавият метод да се победи огън е с още огън. Бульон от месото на червен петел се счита за необикновен лек, млякото на алена крава също.

Не се тормозете, за задачата животните се боядисват с пепел, с цел да може положителната реклама да донесе повече доходи на притежателите. Никой не знае какъв брой тъкмо растения са били потреблението за правене на билки и какъв брой тъкмо са помогнали, само че натровените в това отношение също не са малко. Слузта от охльови, събрана в ранната заран облекчавали кашлицата и по тази причина редица заболели стартират да обикалят рано заран като призраци в търсенето им.

Вярвайки, че античните гърци са намерили решението, мнозина прибягват и до използването на живак, а в следствие се прибавя и опиат. Двата детайла сигурно нямат необикновен резултат, само че най-малко болките понижават внезапно във втория случай. Хомеопатията става крал в Америка. Всяко едно безумно решение, подплатено с гаранциите, че в Англия или някъде другаде, туберколозата била победена, освен това благодарение на билки, стартира да се продава като топъл самун. Други пък създават специфични печки, които разрешат дишането на изгорелите пари на въглени и дърво. Следва и продажбата на патентни медикаменти, които описват безумия.

Рекламата от 1825 година за астматични хапчета на доктор Релфе споделя по какъв начин една жена се очаквало да почине в идващите няколко часа, само че откакто приема една доза, се изправя на крайници и стартира да живее изцяло обикновено. Други стартират да приказват за индиански лекове, тъй като по това време индианците са изолирани от заселниците и бягат от тях, те към този момент са разбрали, че болните могат да донесат бялата чума при тях и по тази причина не се разболяват.

Различните племена в никакъв случай не са търсели медикаменти, само че американците незабавно употребяват техниката по този метод и разрешават на всеки човек да се възползва от огромните и съществени способи. Пречистените растителни артикули, предлагани от протестанската фракция Шейкърс се считат за ефикасни против заболяването и се продават толкоз бързо, че няма време да се произведат нови, а това незабавно се отразява на цената. Лекарят Шейкър отваря специфичен санаториум, където разрешава на всички заболели да се лекуват. Според неговата загадка рецепта и лекуване, той можел да помогне на мнозина. Разказани са единствено историите на тези, които са се възстановили при промяната на климата.

Друго лекуване, което се предлага е разходката на чист въздух. Според доста лекари, северният мокър въздух разболява в допълнение хората и по този начин доста заболели стартират да пътуват и да заразяват южните щати. Някои от пътуващите умират непосредствено по пътя, освен това в пъклен болки. По това време южните щати, където робството е към момента легално, декларират, че заболяването идва от север, тъй като там хората не знаят по какъв начин тъкмо да живеят и на кои традиции да заложат. След като болните могат да пътуват, някои вложители стартират да залагат по-сериозно на недвижимото имущество, незабавно се строят квартири, здравни курорти и спа центрове. Бумът на пътища, канали и железопътни линии също стартира да се ускорява. Където има минерален извор, откриваме и съществуването на курорт.

В едно село в Ню Хемпшир, където животът тече благодарение на риболова, бързо заменя старите практики и отваря санаториуми в упованието на гостите, а такива не закъсняват. Най-забавното е, че това място освен се трансформира в необикновен триумф, само че и носи положителни доходи, за разлика от риболова. На мястото на лодките са издигнати цели три хотела. Планинските курорти също стартират да никнат като гъби. Организират се отклонявания на извори, пълненето на басейни и всевъзможни други дребни наслади по тази линия. Всички те са предопределени за хората от висшата класа, тъй като точно тя заплаща най-вече. Култът към личността е и идната стъпка. В Ню Йорк премията за максимален шарлатан е дадена на доктор Самюел Фич, който твърди в своята книга, че в случай че се съблюдава избран режим, може да излекува безусловно всеки изцяло. За да завоюва още повече, незабавно прави и санаториум.

Във Флорида на респект са медикаменти като мляко, лекуване с говежда кръв, лекуване с уиски – това несъмнено звучи обещаващо – лекуване посредством смяна на климата и още доста други. В началото на XX век към този момент е ясно, че туберколозата е болест измежду бедните. В началото на новия век има едвам 34 санаториума, а през 1925 година към този момент са към 500, а общата леглова база е към половин милион и продължава да пораства. Истината е, че откакто се изолират болните, разпространяването внезапно пада.

Изолацията е доста прецизна и разходките се вършат по часове, както и диалозите с останалите персони. Изолацията оказва помощ повече, изключително откакто се знае, че болните първо се появяват на пристанището, а по-късно стартират да я популяризират на всички места другаде. Първите стъпки за победа на тази злина са документирани през 1943 година благодарение на Селман Уоксман. Той открива по този начин наречената съставна част стрептомицин и откакто я дава на пациент, вижда, че същият оздравява. За страдание излиза наяве, че някои се лекуват и по-късно още веднъж заболяват, тъй като заболяването става бързо резистентна против това заболяване.

В рамките на 1943-1951 година се основават няколко субстанции пара-аминосалицит, изоницотиник и заздравен стрептомицин. В края на 50-те години излиза наяве, че тези лекарства стартират да дават триумф от 80-90%. За страдание лекуването изисква сред 18 и 24 месеца приемане. През 90-те години на предишния век се ражда нов медикамент, който разрешава лекуването да продължи към 6 месеца. След като никой не спомага, стартира да се вижда устойчивост и още веднъж би трябвало да се търси нов вид за предварителна защита. И до през днешния ден най-вече проби и опити не престават на територията на Съединени американски щати. Добрата вест е, че има лекарство, само че какъв брой тъкмо са забогатели благодарение на тази болест е тайнственост.

Снимки: Wikipedia