Тежката съдба на хаитянските деца, обречени да бъдат роби
Наричат тези хаитянчета деца „ реставек” – креолски идиом от френското " rester avec " (оставам с някой друг). В Хаити е мощно публикувана практиката за предоставяне на деца от небогати фамилии на по-заможни хора, където храненичетата работят часове наред, с цел да заслужат покрива и храната си. В това състояние е всяко 15-то дете в Хаити.
Някои напущат фамилията си на 4-годишна възраст, а болшинството – на 7-8 години. Отиват да работят не при богати хора, а просто при такива, където мизерията не е чак толкоз огромна като в дома им. В приемния си дом децата перат, чистят, готвят и носят вода от кладенци по 14-15 часа дневно.
Журналистът Жан-Робер Каде е някогашен „ реставек”, посветил живота си на битката с това събитие. Той си спомня, че децата като него не са имали спомен по кое време са се родили, нямат и актове за раждане, тъй като на процедура са били плебеи.
За изнурителния си труд хранениците не получават заплащане, а единствено малко храна и легло. В множеството случаи се хранят настрана от новото си семейство и им дават съвсем негодна храна. Много от тях са облечени в дрипи. Почти никое от тези деца не върви на учебно заведение – нямат време, а и на приемното семейство това му излиза по-скъпо. За най-малкото нарушение ги бият.
Каде споделя, че когато би на 8 години трябвало да носи на тил дъщерята на хазаите до детската градина, а вечер да я взима назад. „ Не ни разрешаваха да приказваме, в случай че не ни попитат нещо”, споделя ветеранът реставек.
Около 60% от тези деца са девойки и постоянно стават жертва на изнасилвания и други закононарушения на полова основа в приелото ги семейство, осведоми БГНЕС.
Като дете Каде станал очевидец на наказването на момиче реставек. То било хвърлено на земята и наобиколено от дами, които го удряли. Накрая напъхали в него люта чушка. Тогава възневидях възрастните, признава Каде, който плакал дружно с жертвата.
Официално децата реставек могат да се върнат вкъщи, само че това съвсем несъмнено би ги обрекло на гладна гибел – в огромна беднотия живеят 62% от хаитяните, а половината от възрастното население са безработни.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в страната е 761 $ – това слага Хаити на 166-то място в класацията. Когато децата реставек пораснат, ги гонят от приемния дом и те попълнят множеството на хаитянските безработни, без да имат каквото и да е обучение или някаква вяра за бъдещето.
Някои напущат фамилията си на 4-годишна възраст, а болшинството – на 7-8 години. Отиват да работят не при богати хора, а просто при такива, където мизерията не е чак толкоз огромна като в дома им. В приемния си дом децата перат, чистят, готвят и носят вода от кладенци по 14-15 часа дневно.
Журналистът Жан-Робер Каде е някогашен „ реставек”, посветил живота си на битката с това събитие. Той си спомня, че децата като него не са имали спомен по кое време са се родили, нямат и актове за раждане, тъй като на процедура са били плебеи.
За изнурителния си труд хранениците не получават заплащане, а единствено малко храна и легло. В множеството случаи се хранят настрана от новото си семейство и им дават съвсем негодна храна. Много от тях са облечени в дрипи. Почти никое от тези деца не върви на учебно заведение – нямат време, а и на приемното семейство това му излиза по-скъпо. За най-малкото нарушение ги бият.
Каде споделя, че когато би на 8 години трябвало да носи на тил дъщерята на хазаите до детската градина, а вечер да я взима назад. „ Не ни разрешаваха да приказваме, в случай че не ни попитат нещо”, споделя ветеранът реставек.
Около 60% от тези деца са девойки и постоянно стават жертва на изнасилвания и други закононарушения на полова основа в приелото ги семейство, осведоми БГНЕС.
Като дете Каде станал очевидец на наказването на момиче реставек. То било хвърлено на земята и наобиколено от дами, които го удряли. Накрая напъхали в него люта чушка. Тогава възневидях възрастните, признава Каде, който плакал дружно с жертвата.
Официално децата реставек могат да се върнат вкъщи, само че това съвсем несъмнено би ги обрекло на гладна гибел – в огромна беднотия живеят 62% от хаитяните, а половината от възрастното население са безработни.
Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в страната е 761 $ – това слага Хаити на 166-то място в класацията. Когато децата реставек пораснат, ги гонят от приемния дом и те попълнят множеството на хаитянските безработни, без да имат каквото и да е обучение или някаква вяра за бъдещето.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ