Наричат сержант-майор Уилям Били“ Уо – бащата на зелените барети.

Наричат сержант-майор Уилям „ Били “ Уо – бащата на зелените барети. В последните си години, когато към този момент е пенсиониран боен, Били живее вкъщи си със брачната половинка си Лин. На посетители постоянно идват някои особени военни величия като военачалник Браян Фентън. Една вечер, точно генералът ще предложи на Били да се върнат назад на фронта, с цел да поддържа бойците.

По това време, ветеранът наподобява много впечатляващ за възрастта си, има физическите качества да се върне на фронта, само че Фентън не чака да го вкара в борба. Предлага му просто да скачат с парашут, да се разходят измежду бойците и да опишат някоя друга история. Именно Лин ще се намеси в диалога и ще го прекъсне, тъй като познава своя брачен партньор и знае, че фитилът му е изключително пай за сходни хрумвания. Уо умира тази година на 93 години през април. Погребан е във военно гробище, където се отдава особена респект на всички ветерани от специфичните сили. Дори и в края на живота си, той е прочут с това, че няма спирачки.

Събужда се всяка заран в 3 часа сутринта, ревизира електронната си поща, а щом слънцето изгрее, стартира да се обажда на хора, които работят в същите служби, разпределя екипи и ги изпраща на най-различни задачи.

През целият си живот, Били не познава концепцията за бездънен сън, упражнявал се е самичък да спи тъкмо по този начин и през последния половин век от своя живот, преподава същите тези знания и на останалите зелени барети и Централно разузнавателно управление на САЩ. Интересното е, че в никакъв случай не му остава доста време за фамилен живот, съумява да се ожени едвам на 75 години, до момента в който брачната половинка му е на 54 година Интересно е, че Били в никакъв случай не трансформира своите военни привички. Вечер в спалнята ще пусне вентилатора и бързо ще се реалокира в друга стая без изстудяване, където да спи. Двойката няма проблеми с това да спи разграничена.

В неговото военно досие ще се открият най-различни задачи. В предишното е командвал офанзиви във Виетнам, а по-късно се е борил с терористи в Судан, само че все пак, на доста по-преклонна възраст, същият човек е доста по-активен от останалите пенсионери на неговата възраст. В една от всички задачи, бащата на зелените барети за малко да остане без крайник. Само месеци след заздравяването на тежката травма, командосът прави първия пробен скок от 9144 метра.

Именно Уилям Уо е индивидът, който преследва един от най-опасните хора в света. Неговата брачна половинка споделя, че Уилям постоянно е бил сюрпризиран от обстоятелството, че няма задоволително хора, които да работят по същия метод като него. Той самият постоянно се е вълнувал от нови завършения и е търсил всевъзможни разновидности, с цел да усъвършенства армията и своите подчинени.

Не е изненада, че доста от бойните му приятели ще го опишат като „ индивидът без капка боязън “. Първата огнестрелна рана е в оризовите полета на Виетнам. Подобно преживяване би разгневило и изплашило множеството бойци, само че Уилям не се опасява, а това не просто е необичайно, а даже безумно – патронът се забива в челото му.

Зелените трасиращи патрони стартират да валят от всички страни и до момента в който Уилям осъзнае какво се случва, втори патрон влиза през огромния пръст на крайници му и излиза от петата, оставяйки единствено един шадраван от кръв. Първият изстрел е бил рикошет от парче бамбук, преди да се забие в челото на зелената барета. До края на дните си, Уилям живее с дупка от близо 2-3 сантиметра в челото си.

За неговите бойни приятели в оня миг, Били към този момент е бил мъртъв. С дребна рана на челото и шадраван кръв към него, няма рационален човек, който ще реши, че този човек ще се оправи. През 2004 година Уилям Уо ще напише в своята биография, че тъкмо това избавя живота му.

След като частта му отстъпва, а по-късно се връща, с цел да прибере телата, лекарите го откриват без дрехи гол и със свален часовник. Пулсът му е най-голямата изненада за лекарите. На операционната маса излиза наяве, че не може да бъде замаян, защото е изгубил доста кръв и ще би трябвало да търпи всичко. Хирурзите остават изумени от неговото възприятие за комизъм, Уилям просто не познава болката. Медицинската сестра споделя, че кракът му може да бъде избавен, а заслугата е на белите червеи, които са решили да се хранят от раната. През цялата си военна кариера, баретата не стопира да се майтапи и постоянно поддържа висок дух, повода, както споделя той самият, се крие във обстоятелството, че е единственият метод, по който един боец може да остане естествен.

Във Виетнам споделя на един от локалните, че може да търка пикантен сос на гърдите си, с цел да му пораснат косми, както на американците. В Афганистан съумява да убеди цялостен взвод, че може да употребяват препарат за разчистване на прозорци, с цел да се почистят, откакто цяла седмица не са виждали баня. Никой не повтаря опита, въпреки и до известна степен да се приема, че всичко това е в действителност допустимо.

А връзката му с армията стартира от най-посредствената история. На 16-годишна възраст вижда двама ветерани от Втората Световна война. Разговорите и историите за борбите в армията го карат да се качи на автостоп от Барстоп, Тексас до Лос Анджелис и да се запише в морската пехота. Заловен е в Ню Мексико, където не може да покаже документ за идентичност и е хвърлен в пандиза. Майка му изпраща документи и билет назад до родния му град. След една дълга тирада и наказване с колан, както споделя самия Уо, родителите му го принуждават да се върне назад в учебно заведение.

Записва се в армията единствено след 6 месеца, когато навършва 18-годишна възраст и става зелена барета през 1954 година

По думите на неговата щерка Лесли, той е бил човек, който не се опасява от нищо, а тя самата не познава по-смел човек от татко си. И всичко това може да се удостовери в биографичната му книга „ Ловът на чакала “. Уилям е опитно зайче за огромните парашутни скокове над Виетнам. Освен височината от над 9 хиляди метра, баретата би трябвало да отвори своя парашут във времето, в което е към този момент под радарната височина. Точно това ще остане запазена марка на специфичните сили на Съединени американски щати. Поради обстоятелството, че той е иноваторът в тази концепция, последното предпочитание на някогашния деец, преди да напусне този свят е, че неговите остатъци би трябвало да бъдат разпръснати по време на скок с парашут над Форт Либърти на 22 юли.

Уо в никакъв случай не бяга от отговорност и за цялата си кариера може да се похвали с военни дейности в най-горещите точки на света. Отива на фронта още веднъж и още веднъж. Последната му публична задача е на 50-годишна възраст, въпреки и множеството командващи да считат, че е прекомерно остарял за осъществяване на дълга си. До края на своята кариера, той е взел участие в задачи допълнително от 64 страни. У дома си, баретата пази карта с пирончета за всяка страна, в която е бил.

Ако човек прегледа картата, може да забележи, че едно от пирончетата се намира в Хартум – столицата на Судан. Там районно управление (на МВР) го изпращат да търси най-опасния терорист на света при започване на 90-те години. Именно там Уо ще направи първите фотоси на Карлос Чакала. С напускането на Судан, Карлос се намира в пандиза на френските управляващи. Уо е индивидът, който съкратява най-вече дистанцията с Осама бин Ладен и съумява да съобщи информация за неговият отряд, въоръжен с най-различно оръжие и подготвен да брани до последно още един прочут терорист на новото хилядолетие. Прикритието на Били, както споделя различен деец от Централно разузнавателно управление на САЩ, е на вманиачен бял американец от посолството, който прави безкрайни преходи в пустинята за спорт.

Всички негови прикрития дават резултат. Това е индивидът, който разпознава доста тъкмо Осама бин Ладен в неговия бял мерцедес. Неговите данни бързо показват на Съединени американски щати, че в този момент е моментът за деяние, тъй като няма да има втори. Неговото разузнаване слага и проектът за деяние, както и елиминирането на терориста. Цялата интервенция коства към 10 години от живота на Уилям. В Пентагона е прочут като индивидът, който приказва арабски с тексаски акцент.

Оказва се, че зелената барета просто живее изключително добре и щастливо, когато извършва задачи, а щом има триумф, тогава е на седмото небе.

Лин и Били се женят, когато нейният някогашен брачен партньор и зависещ на Уо, умира през 2004 година Били в никакъв случай не е имал желание да става съкровен с вдовица на собствен брат по оръжие, само че просто отива, с цел да види дали има потребност от нещо и дали страната се е погрижила за нея. Лин си спомня, че по този начин и не отива в хотела си, а си намира причина да остава още известно време в дома ѝ. Двамата остават дружно 18 години, до момента в който Уо най-сетне не напуща този свят.

Истината е, че зелената барета мъчно съумява да завърже постоянна връзка по време на бойната си кариера. Женил се е към четири пъти, като един път овдовява и още три пъти се развежда. От първата си брачна половинка има три деца, по-късно две от дъщерите му умират на към 40-годишна възраст. Лесли е единственото му оживяло дете.

В последните години от живота си, Били се занимава с преподаване и дава своя опит и познания на новото потомство бойци. Мнозина го помнят като вежлив и ухилен човек, който познава лицето на войната от всичките ѝ страни.