„Бащата на историята“ и неговите нелепи твърдения
Наричан от мнозина „ бащата на историята “, Херодот е един от най-видните древногръцки създатели. Неговото произведение „ История “ е първата книга от исторически темперамент, създавана в миналото.
В нея той разказва своите усещания от обиколките си из Европа, Азия и Африка. Херодот също по този начин разговарял с доста локални поданици и присъединил в творбата си техните разкази, без значение дали вярвал в достоверността им или не.
The most hateful torment for men is to have knowledge of everything but power over nothing. — Herodotus
— Tiberius Moreau (@TiberiusMoreau)
Това кара редица откриватели да считат, че е мъчно да се каже каква част от творбата на Херодот е учредена на действителни обстоятелства и каква – на откровени измислици.
Гигантски мравки
Херодот твърди, че в някои региони на Персия имало големи космати мравки (те били с размерите на лисици), които разпръсквали златен прахуляк, до момента в който копаели дупки в земята. По думите му по-късно локалните поданици събирали въпросните златни прашинки. Векове наред историците считали, че въпросното изказване не е нищо повече от легенда. През 90-те години на предишния век обаче френски откривател се натъкнал на тип мармоти, обитаващи региона на Хималаите (на територията на Индия и Пакистан), които фактически разпръскват златен прахуляк, до момента в който копаят дупки. Хората, живеещи там, на собствен ред описват по какъв начин техните предшественици събирали този прахуляк. Има и още една значима детайлност – персийската дума за планинска мравка е сходна с тази за мармот, заради което е изцяло допустимо Херодот да се е объркал и да не е схванал вярно смисъла ѝ. Все отново би трябвало да се означи, че съгласно него гигантските мравки също по този начин били рискови хищници и нападали камили – нещо, което мармотите надали са правели.
Циклопи и грифони
Циклопите са еднооки колоси от древногръцката митология, описвани като груби и недодялани същества, само че също по този начин и като опитни ковачи. Според преданията, грифоните пък са чудовища с тяло на лъв и глава и криле на орел. Не е изключително изненадващо, че до през днешния ден няма открити доказателства за съществуването на сходни създания.
First of all, who were the Arimaspi?
Herodotus describes them as one-eyed tribe living in Northern Scythia in some mountain, either Urals or Carpathians, but the idea is that they're distinct from Scythians, live in a mountainous region and have one eye.
— Space Marine (@spacemarine000)
Херодот обаче споделя, че в Северна Европа освен имало циклопи, само че те също по този начин постоянно нападали грифони, с цел да откраднат техните златни съкровища. За да потвърди тезата си, той се базира на древногръцкия стихотворец Аристей (живял през VII в. прочие н. е. Той е създател на поема, в която споделя за пътешествията си в Далечния Север). Херодот също по този начин отбелязва, че скитите назовават циклопите „ Аримаспои “, защото на техния език това значи „ едно око “.
Бебетата на животните
По времето когато Херодот написа своята „ История “, редица философи се интересували от въпроса за какво някои животни раждат по няколко дребни едновременно, а други – единствено по едно. „ Бащата на историята “ имал следното пояснение: по-плахите създания раждат доста бебета, с цел да усилят шанса някое от тях да оцелее, защото множеството ще загинат или ще станат жертви на хищници. В същото време, нападателните животни раждат единствено по един път, защото няма съвсем никаква заплаха дребното да бъде убито. Херодот даже твърдял, че лъвчетата употребяват своите остри нокти, с цел да излязат от утробите на майките си, а поради раните, които получавали, лъвиците можели да раждат единствено по един път – концепция, на която Аристотел намерено се подигравал. Херодот имал и други странни теории за животинския свят – като тази, че женските зайци могат да заченат още веднъж, до момента в който са бременни.
Хомосексуални връзки
Макар че в актуалния български език постоянно се употребява като засегнатост, думата „ педерастия “ има дълга история и значи хомосексуална интимна връзка, при която единият сътрудник е по-възрастен мъж, а другият – по-млад. Подобни връзки представлявали социална норма в редица антични и средновековни култури (често са смятало, че сходни връзки сред равностойни по възраст и обществено състояние мъже са недопустими). По думите на Херодот тази процедура била въведена в Персия от Древна Гърция. Повечето историци, обаче, не са съгласни с него. Плутарх, да вземем за пример, който е един от най-видните критици на Херодот, отбелязва, че персийците поддържали полови взаимоотношения с млади евнуси доста преди да се срещнат с древногръцката просвета. Живелият през II век сл. н. е. мъдрец и доктор Секст Емпирик пък акцентира, че едни от най-древните персийски закони даже препоръчвали сходни връзки.
Спасен от делфин
В книгата си „ История “ Херодот споделя историята на Арион – прославен флейтист от Коринт, който впечатлил с гения си локалния държател Периандър. След като спечелил музикално надпревари в Сицилия, той се качил на транспортен съд, с който трябвало да се завърне в родния си град. Моряците обаче решили да убият Арион и да откраднат извоюваните от него пари. Когато музикантът схванал за техния проект, той ги помолил да извърши една последна ария, след което скочил във водата. Тогава, съгласно Херодот, се случило нещо удивително – делфин се доближил до Арион и го отнесъл до крайбрежията на Коринт. Слуховете за случилото се стигнали до Периандър, който в началото сметнал, че става въпрос за някаква машинация. Той схванал, че разказът е самата истина, откакто моряците признали виновността си.
Bryant Kirkland receives a simply stunning TLS review of his book Herodotus and Imperial Greek Literature!! (1/2)
— UCLA Classics (@ClassicsAtUCLA)
На пръв взор наподобява, че въпросната история няма по какъв начин да е освен това от небивалица. Някои откриватели обаче считат, че вероятността зад нея да се крие действително събитие не е по никакъв начин дребна. Те акцентират, че Херодот цитира думите на няколко души, видели с очите си по какъв начин Арион е избавен от делфин. „ Бащата на историята “ също по този начин разказва дребна бронзова скулптура, отдадена на музиканта. Павзаний, древногръцки публицист и странник, живял през II в. сл. н. е., написа, че видял тази скулптура. По думите му, тя представлявала фигура на мъж, носен от делфин. И още нещо – преди няколко години в региона на Коринт археолози разкрили антични монети, на които има сходни изображения. Дали това са доказателства, че Арион фактически бил избавен от делфин? Повечето учени са скептично настроени. Те акцентират, че претекстът за хора, които получават помощ от животни, е постоянно срещан в древногръцката митология.
Още от създателя:
В нея той разказва своите усещания от обиколките си из Европа, Азия и Африка. Херодот също по този начин разговарял с доста локални поданици и присъединил в творбата си техните разкази, без значение дали вярвал в достоверността им или не.
The most hateful torment for men is to have knowledge of everything but power over nothing. — Herodotus
— Tiberius Moreau (@TiberiusMoreau)
Това кара редица откриватели да считат, че е мъчно да се каже каква част от творбата на Херодот е учредена на действителни обстоятелства и каква – на откровени измислици.
Гигантски мравки
Херодот твърди, че в някои региони на Персия имало големи космати мравки (те били с размерите на лисици), които разпръсквали златен прахуляк, до момента в който копаели дупки в земята. По думите му по-късно локалните поданици събирали въпросните златни прашинки. Векове наред историците считали, че въпросното изказване не е нищо повече от легенда. През 90-те години на предишния век обаче френски откривател се натъкнал на тип мармоти, обитаващи региона на Хималаите (на територията на Индия и Пакистан), които фактически разпръскват златен прахуляк, до момента в който копаят дупки. Хората, живеещи там, на собствен ред описват по какъв начин техните предшественици събирали този прахуляк. Има и още една значима детайлност – персийската дума за планинска мравка е сходна с тази за мармот, заради което е изцяло допустимо Херодот да се е объркал и да не е схванал вярно смисъла ѝ. Все отново би трябвало да се означи, че съгласно него гигантските мравки също по този начин били рискови хищници и нападали камили – нещо, което мармотите надали са правели.
Циклопи и грифони
Циклопите са еднооки колоси от древногръцката митология, описвани като груби и недодялани същества, само че също по този начин и като опитни ковачи. Според преданията, грифоните пък са чудовища с тяло на лъв и глава и криле на орел. Не е изключително изненадващо, че до през днешния ден няма открити доказателства за съществуването на сходни създания.
First of all, who were the Arimaspi?
Herodotus describes them as one-eyed tribe living in Northern Scythia in some mountain, either Urals or Carpathians, but the idea is that they're distinct from Scythians, live in a mountainous region and have one eye.
— Space Marine (@spacemarine000)
Херодот обаче споделя, че в Северна Европа освен имало циклопи, само че те също по този начин постоянно нападали грифони, с цел да откраднат техните златни съкровища. За да потвърди тезата си, той се базира на древногръцкия стихотворец Аристей (живял през VII в. прочие н. е. Той е създател на поема, в която споделя за пътешествията си в Далечния Север). Херодот също по този начин отбелязва, че скитите назовават циклопите „ Аримаспои “, защото на техния език това значи „ едно око “.
Бебетата на животните
По времето когато Херодот написа своята „ История “, редица философи се интересували от въпроса за какво някои животни раждат по няколко дребни едновременно, а други – единствено по едно. „ Бащата на историята “ имал следното пояснение: по-плахите създания раждат доста бебета, с цел да усилят шанса някое от тях да оцелее, защото множеството ще загинат или ще станат жертви на хищници. В същото време, нападателните животни раждат единствено по един път, защото няма съвсем никаква заплаха дребното да бъде убито. Херодот даже твърдял, че лъвчетата употребяват своите остри нокти, с цел да излязат от утробите на майките си, а поради раните, които получавали, лъвиците можели да раждат единствено по един път – концепция, на която Аристотел намерено се подигравал. Херодот имал и други странни теории за животинския свят – като тази, че женските зайци могат да заченат още веднъж, до момента в който са бременни.
Хомосексуални връзки
Макар че в актуалния български език постоянно се употребява като засегнатост, думата „ педерастия “ има дълга история и значи хомосексуална интимна връзка, при която единият сътрудник е по-възрастен мъж, а другият – по-млад. Подобни връзки представлявали социална норма в редица антични и средновековни култури (често са смятало, че сходни връзки сред равностойни по възраст и обществено състояние мъже са недопустими). По думите на Херодот тази процедура била въведена в Персия от Древна Гърция. Повечето историци, обаче, не са съгласни с него. Плутарх, да вземем за пример, който е един от най-видните критици на Херодот, отбелязва, че персийците поддържали полови взаимоотношения с млади евнуси доста преди да се срещнат с древногръцката просвета. Живелият през II век сл. н. е. мъдрец и доктор Секст Емпирик пък акцентира, че едни от най-древните персийски закони даже препоръчвали сходни връзки.
Спасен от делфин
В книгата си „ История “ Херодот споделя историята на Арион – прославен флейтист от Коринт, който впечатлил с гения си локалния държател Периандър. След като спечелил музикално надпревари в Сицилия, той се качил на транспортен съд, с който трябвало да се завърне в родния си град. Моряците обаче решили да убият Арион и да откраднат извоюваните от него пари. Когато музикантът схванал за техния проект, той ги помолил да извърши една последна ария, след което скочил във водата. Тогава, съгласно Херодот, се случило нещо удивително – делфин се доближил до Арион и го отнесъл до крайбрежията на Коринт. Слуховете за случилото се стигнали до Периандър, който в началото сметнал, че става въпрос за някаква машинация. Той схванал, че разказът е самата истина, откакто моряците признали виновността си.
Bryant Kirkland receives a simply stunning TLS review of his book Herodotus and Imperial Greek Literature!! (1/2)
— UCLA Classics (@ClassicsAtUCLA)
На пръв взор наподобява, че въпросната история няма по какъв начин да е освен това от небивалица. Някои откриватели обаче считат, че вероятността зад нея да се крие действително събитие не е по никакъв начин дребна. Те акцентират, че Херодот цитира думите на няколко души, видели с очите си по какъв начин Арион е избавен от делфин. „ Бащата на историята “ също по този начин разказва дребна бронзова скулптура, отдадена на музиканта. Павзаний, древногръцки публицист и странник, живял през II в. сл. н. е., написа, че видял тази скулптура. По думите му, тя представлявала фигура на мъж, носен от делфин. И още нещо – преди няколко години в региона на Коринт археолози разкрили антични монети, на които има сходни изображения. Дали това са доказателства, че Арион фактически бил избавен от делфин? Повечето учени са скептично настроени. Те акцентират, че претекстът за хора, които получават помощ от животни, е постоянно срещан в древногръцката митология.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ