Голям празник е днес! Черпят 16 чудесни имена, честваме Богопомазан апостол, спазваме важни обреди!
Нарича се Първозван, тъй като пръв от апостолите е извикан да тръгне след Христа. Андреевден е директно обвързван в националния календар с визиите за преход от есента към зимата.
Апостол Андрей е брат на Петър.
Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия.
ярва се, че Свети Андрей е настойник на мечката и неин повелител. В доста предания се споделя, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите назовават празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според националните възгледи и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи, че " На Едрей денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно) ".
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и Възкресение.
Денят на Св.Андрей е прочут измежду българите и като " Едрей ", " Едринден " или " Мечкин ден ". Според националните вярвания от Андреевден денят стартира да пораства, да едреее.
В българските земи на север от Балкана, денят на деятел Андрей се уважава като празник на мечките и прочут под името " Мечкин ден ". Според националното поверие в миналото св. Андрей бил уединен аскет в планината, където дребна нивица. Но един ден мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец съумял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и по този начин го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен настойник. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е уважаван наедно със Свети Никола като заповедник на бурите, а в Югозападна България съществува вярване, че Свети Андрей е татко на Свети Никола.
Традиции и ритуали на Андреевден
Във вечерта преди празника или в ранната заран домакините подготвят вариво от царевица, жито, боб, леща, ечемик, овес и прочие Гозбата се назовава да едреят посевите, по този начин както наедряват сварените зърна. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава " високи " (добри) посеви, а останалото се изяжда. От останалото вариво ядат, както хората, по този начин и добитъкът, с цел да са плодовити. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в фамилията взема шепа варени зърна и филия самун и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: " На ти, мецо, мамул, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите! " За да бъде богата годината, дамите обикалят селото и раздават от приготвените ястия.
С повишаването е обвързвана и друга обредност - на този ден бездетните дами и младите булки имат вяра, че ориста ще им помогне да заченат.
На Андреевден не трябва не се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат облеклата.
На 30 Ноември имен ден честват Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Дешо, Първан, Пръвка, Първанка, Силен, Силка, Храбрин, Храбър.
Апостол Андрей е брат на Петър.
Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия.
ярва се, че Свети Андрей е настойник на мечката и неин повелител. В доста предания се споделя, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите назовават празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според националните възгледи и знания в региона на астрономията на този ден стартира повишаването на деня. Българската сентенция гласи, че " На Едрей денят стартира да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно) ".
Името на Св. Андрей постоянно се среща в Евангелието. За него се загатва в описа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите възпитаници. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, акцентирайки на народа минаващия Исус, споделил: " Ето агнецът Божий! ". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да откри брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната новина: " Намерихме Месия! " и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предходен живот и се занимавали с лов на риба. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял един път на Галилейското море и им споделил: " Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на индивиди ". Оттогава те на всички места следвали Христос и били очевидци на неговите чудеса, гибел и Възкресение.
Денят на Св.Андрей е прочут измежду българите и като " Едрей ", " Едринден " или " Мечкин ден ". Според националните вярвания от Андреевден денят стартира да пораства, да едреее.
В българските земи на север от Балкана, денят на деятел Андрей се уважава като празник на мечките и прочут под името " Мечкин ден ". Според националното поверие в миналото св. Андрей бил уединен аскет в планината, където дребна нивица. Но един ден мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец съумял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и по този начин го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен настойник. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е уважаван наедно със Свети Никола като заповедник на бурите, а в Югозападна България съществува вярване, че Свети Андрей е татко на Свети Никола.
Традиции и ритуали на Андреевден
Във вечерта преди празника или в ранната заран домакините подготвят вариво от царевица, жито, боб, леща, ечемик, овес и прочие Гозбата се назовава да едреят посевите, по този начин както наедряват сварените зърна. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава " високи " (добри) посеви, а останалото се изяжда. От останалото вариво ядат, както хората, по този начин и добитъкът, с цел да са плодовити. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в фамилията взема шепа варени зърна и филия самун и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: " На ти, мецо, мамул, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и индивидите! " За да бъде богата годината, дамите обикалят селото и раздават от приготвените ястия.
С повишаването е обвързвана и друга обредност - на този ден бездетните дами и младите булки имат вяра, че ориста ще им помогне да заченат.
На Андреевден не трябва не се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат облеклата.
На 30 Ноември имен ден честват Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Дешо, Първан, Пръвка, Първанка, Силен, Силка, Храбрин, Храбър.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ