Защо военният парад на Тръмп няма да е "като във Франция"
Нарежданията бяха: желая церемониал като във Франция, " казказва пред " Вашингтон пост " представител на въоръжените сили за новия проект на американския президент Доналд Тръмп - блестящ церемониал в столицата. Новината впечатли мнозина в американското общество, в чиито показа националните паради на армията по улиците на огромните градове и самоцелното прекосяване на военни в униформи не са нещо всекидневно.
Според Белия дом президентът " необикновено доста поддържа военнослужещите в Америка, които рискуват живота си всеки ден, с цел да може страната да е в сигурност " и по тази причина е изискал от Пентагона да изследва опцията за " тържество, на което всички американци да могат да покажат, че ценят (военните). "
Във Вашингтон обаче не е имало паради от 1991 година, при завръщане на победилите във войната в Персийския залив, когато 8000 бойци маршируват в столицата пред голям брой от стотици хиляди души. Преди това има сходни събития след Гражданската война и двете международни войни. Някои медии акцентираха, че Тръмп досега по-скоро се е хвалил с американската военна мощ - да вземем за пример с коментара, че нуклеарното му копче е по-голямо от това на севернокорейския водач Ким Чен-ун. Други - че Тръмп просто се е въодушевил от френския си сътрудник Еманюел Макрон, на който беше на посетители таман за парада на Деня на Бастилията в Париж.
" Ако искаше да взе участие в церемониал, може би не трябваше да заобикаля военна работа, " написа консуматор в " Туитър ". " Може би да създадем компромис и да копираме японския боен церемониал? " пошегува се различен с изображение на маршируващи деца, облечени като най-известния покемон - Пикачу.
" Не е като в Париж "
Посланието на възможен церемониал, поръчан от Тръмп, във Вашингтон ще е много друго от това на европейските паради, означават анализатори в региона на защитата на Стария континент, представени от " Вашингтон пост ". Парадът на 14 юли в Париж да вземем за пример е годишно събитие от 1880 година насам, съвсем век след завладяването на Бастилията по време на Френската гражданска война и на процедура отбелязва това събитие.
Същевременно моментът, в който Тръмп се пробва да комбинира мощно " родолюбив " почивен ден с боен церемониал, наподобява необикновен. Според Никола Дюнган, анализатор към Атлантическия съвет, който живее във Франция, хората " ще го съпоставят повече с Ким Чен-ун, в сравнение с с " Шан-з Елизе ", " а парадът във Франция не е " политически, а част от нацията. " Обратно, боен церемониал във Вашингтон би се разтълкувал като мощно политическо обръщение от един човек до цялата страна. Посланието на френския празник е друго: " Силни сме дружно ", даже с немските бойци, които също вземат участие.
" В какъв миг здравословното почитание към армията се трансформира в нездравословна обсесия? " пита Марсел Дирсус, немски боен специалист, представен от вестника. Според него и други специалисти неразбирането, което демонстрира Тръмп за военните обичаи, е знак за по-дълбок проблем. " Вашингтон пост " напомня, че и американски анализатори са намерили забележките на Тръмп за нуклеарното му копче за " детски ", като че ли става дума за " видеоигра ".
Изтъкват се и мненията на Тръмп след парада във Франция предходната година: " Беше един от най-големите паради, които съм виждал... Два часа непрестанно и беше израз на военна мощност, мисля, че е необикновено значимо за Франция и духа на Франция. Трябва да опитаме да го надминем. "
Според друга обява във вестника даже единствено фактът, че медиите ще описват картинно за парада, без безусловно да го правят оценка позитивно, значи мвого за президента.
© Associated Press
Страданието, а не фанфарите
Сп. " Икономист " споделя, че най-високопоставеният офицер в американската войска, военачалник Джоузеф Дънфорд, реагирал " неутрално ", когато на посещаване в Банкок бил запитан какво мисли за парада. " Зная за молбата на президента. В начален стадий на обмисляне сме, " е споделил той пред кореспонденти, и помолен да доуточни, единствено повторил отговора си. От друга страна " е елементарно да си показа човек че (парадът) може да се одобри от военните планьори като евентуално разпръскване в неприятно претрупан миг. "
Америка е във война от доста време - с военнослужещи от Сирия и Ирак до Афганистан, с офицери, които следят с безпокойствие протичащото се в Прибалтика и Украйна и с потребността да се наблюдават дейностите на Китай. Въпреки това политически специалисти от ден се чудят дали сходни процесии са " неамерикански ", дали са комунистически или фашистки израз на огнева мощност. Армията, съгласно изследване на " Галъп " от предходната година, е измежду дребното институции, които се употребяват с доверие - то съществува измежду 72% от респондентите, до момента в който Конгресът да вземем за пример събира едвам 12 на 100 доверие. От друга страна почитта към нея се демонстрира по различен метод - на парадите, които нормално се провеждат в Съединени американски щати за 4 юли, или преди полети, когато военните са поканени първи да се качат на самолета, а екипажът благодари на ветераните за службата за родината. Ветераните са обичана тематика за всеки претендент на избори.
Според " Икономист " в американското мислене армията е обвързвана със страданието и компликациите на фронта, а не с пищност. Това не значи, че в европейските паради има щипка шовинизъм или фашизъм - на френския да вземем за пример от години вземат участие и военнослужещи от съюзнически страни, а на белгийския за националния празник с изключение на бойци има и служители на реда, коли за спешна помощ и пощальони. " Тези европаради са честване на страната. "
Проблемът в Америка обаче не е че отбелязването на военната мощност на страната е необикновена концепция там - за критиците терзанието е: " по-просто: че най-могъщите въоръжени сили се привикват, с цел да почетат не страната, а един човек, главнокомандващия. "
В преглед на отрицателните реакции както на демократи, по този начин и на републиканци, " Политико " акцентира, че даже през 1991 година някои упрекват тогавашния президент Джордж Буш-старши, че парадът му би отивал повече на Червения площад. " Пазим се от всичко, което политизира армията, " споделя за изданието Пол Рикхоф, дирекор на организация на ветераните от Ирак и Афганистан, който твърди, че в групата му не посрещат добре концепцията.
На някои ще им хареса
Опозицията ще би трябвало да отговори деликатно на парада, само че това важи и за републиканците. Докато прогресистите евентуално ще се притеснят от проявлението на военна мощност като в бананова република, фискално консервативните републиканци ще се тормозят повече за отклоняването на средства към зрелищното начинание в столицата и вредите, които танковете може да нанесат на пътищата, написа " Гардиън ".
Мнозина в американското общество обаче евентуално ще приветстват това, в това число друга част от републиканците, " Фокс нюз " и редица медии, и рецензията против парада ще бъде разтълкувана като непатриотична и ориентирана против " младите мъже и дами, които героично пазят свободата на Америка и се излагат на заплаха. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (668)
Според Белия дом президентът " необикновено доста поддържа военнослужещите в Америка, които рискуват живота си всеки ден, с цел да може страната да е в сигурност " и по тази причина е изискал от Пентагона да изследва опцията за " тържество, на което всички американци да могат да покажат, че ценят (военните). "
Във Вашингтон обаче не е имало паради от 1991 година, при завръщане на победилите във войната в Персийския залив, когато 8000 бойци маршируват в столицата пред голям брой от стотици хиляди души. Преди това има сходни събития след Гражданската война и двете международни войни. Някои медии акцентираха, че Тръмп досега по-скоро се е хвалил с американската военна мощ - да вземем за пример с коментара, че нуклеарното му копче е по-голямо от това на севернокорейския водач Ким Чен-ун. Други - че Тръмп просто се е въодушевил от френския си сътрудник Еманюел Макрон, на който беше на посетители таман за парада на Деня на Бастилията в Париж.
" Ако искаше да взе участие в церемониал, може би не трябваше да заобикаля военна работа, " написа консуматор в " Туитър ". " Може би да създадем компромис и да копираме японския боен церемониал? " пошегува се различен с изображение на маршируващи деца, облечени като най-известния покемон - Пикачу.
" Не е като в Париж "
Посланието на възможен церемониал, поръчан от Тръмп, във Вашингтон ще е много друго от това на европейските паради, означават анализатори в региона на защитата на Стария континент, представени от " Вашингтон пост ". Парадът на 14 юли в Париж да вземем за пример е годишно събитие от 1880 година насам, съвсем век след завладяването на Бастилията по време на Френската гражданска война и на процедура отбелязва това събитие.
Същевременно моментът, в който Тръмп се пробва да комбинира мощно " родолюбив " почивен ден с боен церемониал, наподобява необикновен. Според Никола Дюнган, анализатор към Атлантическия съвет, който живее във Франция, хората " ще го съпоставят повече с Ким Чен-ун, в сравнение с с " Шан-з Елизе ", " а парадът във Франция не е " политически, а част от нацията. " Обратно, боен церемониал във Вашингтон би се разтълкувал като мощно политическо обръщение от един човек до цялата страна. Посланието на френския празник е друго: " Силни сме дружно ", даже с немските бойци, които също вземат участие.
" В какъв миг здравословното почитание към армията се трансформира в нездравословна обсесия? " пита Марсел Дирсус, немски боен специалист, представен от вестника. Според него и други специалисти неразбирането, което демонстрира Тръмп за военните обичаи, е знак за по-дълбок проблем. " Вашингтон пост " напомня, че и американски анализатори са намерили забележките на Тръмп за нуклеарното му копче за " детски ", като че ли става дума за " видеоигра ".
Изтъкват се и мненията на Тръмп след парада във Франция предходната година: " Беше един от най-големите паради, които съм виждал... Два часа непрестанно и беше израз на военна мощност, мисля, че е необикновено значимо за Франция и духа на Франция. Трябва да опитаме да го надминем. "
Според друга обява във вестника даже единствено фактът, че медиите ще описват картинно за парада, без безусловно да го правят оценка позитивно, значи мвого за президента.
© Associated Press
Страданието, а не фанфарите
Сп. " Икономист " споделя, че най-високопоставеният офицер в американската войска, военачалник Джоузеф Дънфорд, реагирал " неутрално ", когато на посещаване в Банкок бил запитан какво мисли за парада. " Зная за молбата на президента. В начален стадий на обмисляне сме, " е споделил той пред кореспонденти, и помолен да доуточни, единствено повторил отговора си. От друга страна " е елементарно да си показа човек че (парадът) може да се одобри от военните планьори като евентуално разпръскване в неприятно претрупан миг. "
Америка е във война от доста време - с военнослужещи от Сирия и Ирак до Афганистан, с офицери, които следят с безпокойствие протичащото се в Прибалтика и Украйна и с потребността да се наблюдават дейностите на Китай. Въпреки това политически специалисти от ден се чудят дали сходни процесии са " неамерикански ", дали са комунистически или фашистки израз на огнева мощност. Армията, съгласно изследване на " Галъп " от предходната година, е измежду дребното институции, които се употребяват с доверие - то съществува измежду 72% от респондентите, до момента в който Конгресът да вземем за пример събира едвам 12 на 100 доверие. От друга страна почитта към нея се демонстрира по различен метод - на парадите, които нормално се провеждат в Съединени американски щати за 4 юли, или преди полети, когато военните са поканени първи да се качат на самолета, а екипажът благодари на ветераните за службата за родината. Ветераните са обичана тематика за всеки претендент на избори.
Според " Икономист " в американското мислене армията е обвързвана със страданието и компликациите на фронта, а не с пищност. Това не значи, че в европейските паради има щипка шовинизъм или фашизъм - на френския да вземем за пример от години вземат участие и военнослужещи от съюзнически страни, а на белгийския за националния празник с изключение на бойци има и служители на реда, коли за спешна помощ и пощальони. " Тези европаради са честване на страната. "
Проблемът в Америка обаче не е че отбелязването на военната мощност на страната е необикновена концепция там - за критиците терзанието е: " по-просто: че най-могъщите въоръжени сили се привикват, с цел да почетат не страната, а един човек, главнокомандващия. "
В преглед на отрицателните реакции както на демократи, по този начин и на републиканци, " Политико " акцентира, че даже през 1991 година някои упрекват тогавашния президент Джордж Буш-старши, че парадът му би отивал повече на Червения площад. " Пазим се от всичко, което политизира армията, " споделя за изданието Пол Рикхоф, дирекор на организация на ветераните от Ирак и Афганистан, който твърди, че в групата му не посрещат добре концепцията.
На някои ще им хареса
Опозицията ще би трябвало да отговори деликатно на парада, само че това важи и за републиканците. Докато прогресистите евентуално ще се притеснят от проявлението на военна мощност като в бананова република, фискално консервативните републиканци ще се тормозят повече за отклоняването на средства към зрелищното начинание в столицата и вредите, които танковете може да нанесат на пътищата, написа " Гардиън ".
Мнозина в американското общество обаче евентуално ще приветстват това, в това число друга част от републиканците, " Фокс нюз " и редица медии, и рецензията против парада ще бъде разтълкувана като непатриотична и ориентирана против " младите мъже и дами, които героично пазят свободата на Америка и се излагат на заплаха. "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (668)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ