Наредиха ми да се съблека, претърсиха телефона ми и започнаха

" Наредиха ми да се съблека, претърсиха телефона ми и започнаха да ме разпитват. " Какво претърпяват хората, които минават през така наречен филтрационни лагери на съветската войска? Ето какво ни описаха поданици на Мариупол.

От началото на войната в Украйна. Междувременно инфраструктурата на града е съвсем изцяло разрушена, а.

Дъждовни води се свърза с трима поданици на Мариупол, от обкръжения град, а по-късно са минали през така наречен филтрационни лагери, проведени от съветските военни. Ето какво ни описаха.

" Пиши каквото ти диктуват и не задавай непотребни въпроси "

Разказът на 31-годишния Дмитрий, напуснал Мариупол с жена си и бебето си на 21 март:

" Живяхме под обстрел съвсем цялостен месец. От 8 март нататък към този момент се криехме в мазето. Към 15 март се появиха противников бойци - първите имаха славянски тип, а след няколко дни пристигнаха и чеченци, които се настаниха във всички жилища в постройката. Именно чеченците оповестиха, че можем да се евакуираме в така наречен Донецка национална република (ДНР), само че евакуацията беше безусловно безредна - хората бягаха под непрекъснатия обстрел, а след това трябваше да се върви пешком към 8 километра. След като чакахме в продължение на четири часа, подредени на опашка, най-сетне преминахме така наречен лека инспекция - мъжете ни събличаха до кръста и ревизираха всички движимости и документи. После ни закараха в Новоазовск, където ни настаниха в едно учебно заведение, само че на третия ден стана ясно, че ще ни принудят да преминем така наречен дестилация в Донецк и след това ще ни закарат в. А ние тъкмо това не искахме.

Видя се обаче, че организацията им е извънредно неприятна - трябваше да пристигна рейс, който да ни закара в Донецк, само че той по този начин и не дойде. След две седмици се разбра, че въпросната дестилация може да се извърши и на друго място - в село Безимянное. Там това се извършваше в три палатки. Когато влязох в първата, незабавно видях един пребит юноша. Може би са желали просто да го сплашат, не знам какво тъкмо се е случило. Един боен ми подреди да се съблека, след което започнаха да ме оглеждат за татуировки и следи от рани. После ми взеха телефона, прегледаха всичките ми контакти, електронните известия, фотосите, всичко. И задаваха въпроси къде съм живял, какво съм работил и. Искаха да знаят също по този начин по какъв начин се отнасям към политиката на Русия и на. Питаха ме и за какво осем години сме бомбардирали Донецк. Отговорих им, че не знам и че не виждам телевизия.

Във втората палатка още веднъж ревизираха телефона ми, като го включиха към някакъв техен апарат, а след това ми взеха отпечатъци и ме снимаха. Най-неприятният стадий беше в третата палатка. Там имаше боен, който ми подреди да пиша заявление по пример. В него се споделяше, че съм осведомен с някакъв си член от конституцията на така наречен ДНР. Когато попитах какво е наличието на въпросния член, ми споделиха: " Пиши каквото ти диктуват и не задавай непотребни въпроси! ".

Моят разпит мина умерено, само че може би тъй като отговарях " вярно ". Чувах виковете и ругатните по адрес на различен мъже, които питаха за какво Русия е нахлула в родината им. И аз съм на същото мнение, само че бързо ми стана ясно, че не трябва да го споделям. След като записаха отговорите ми, получих уверение, че съм минал процеса на дестилация, което на собствен ред ми дава право да остана на територията на така наречен ДНР и да отпътува за Русия.

Въпросният документ
Редакцията предлага
Впоследствие намерихме частен транспортьор, който беше подготвен да ни закара от Донецк в Полша, преминавайки през Русия. На съветската граница инспекциите бяха още по-ужасяващи от филтрацията. Руснаците дълго ни разпитваха, още по-щателно ревизираха всеки чат в телефоните ни, всички контакти. Предупреждаваха ни да приказваме истината, тъй като другояче щели да поддържат връзка с нас по напълно различен метод. Там видях и листовка с надпис " Далечният изток на Русия те чака ". Чух от други хора, че руснаците им предложили да заминат натам, като им обещавали по 10 000 рубли и някаква работа. На мен не ми предложиха, тъй като им споделих, че отивам при познати. Нашият транспортьор категорично ни предизвести на влизане в Русия безусловно да споделяме, че отиваме в Москва и дори да намерим адрес и телефонен номер на локални хора, които да представим на граничарите. Руснаците фактически звъняха на тези телефони и ревизираха дали ни чакат там. В последна сметка пресякохме границата и си отдъхнахме. Сега сме в Полша и считаме да се отправим към Австрия, където имаме познати. Но доста се надяваме да се върнем в Украйна. "

" Бях смъртно уплашена "

Разказът на Ана, напуснала Мариупол с мъжа си и детето си на 24 март:

" В един миг осъзнахме, че би трябвало да напуснем града - по улиците имаше доста трупове, а времето стартира да се затопля, което към този момент създаваше сериозна заплаха за здравето. След като прекарахме дни в мазето, без никаква връзка с околния свят, на 24 март взехме решение, че би трябвало да питаме някого по какъв начин да се измъкнем. Един боец ни сподели къде се намира мястото за евакуация на жителите. Откараха ни в едно учебно заведение в Донецк, където останахме три дни. Именно там преминахме през така наречен дестилация. Мъжът ми трябваше да се съблече, с цел да ревизират дали няма татуировки и следи от огнестрелни рани.

После ни питаха къде работим и дали пропагандираме в интерес на антируския режим. Мен пък ме питаха дали шефът на малкия екран, в която работех, има проукраински възгледи и дали не ни принуждава да приказваме неприятни неща за Русия. Поискаха ми телефоните на всички, с които съм работила, разпитаха ме за политическите ми възгледи и на какъв език съм разговаряла с моите събеседници. Като цяло се отнасяха вежливо. Когато най-сетне заминахме и към този момент бяхме пътували към час, внезапно ни догониха военни, които ме накараха да сляза от рейса. Страшно се уплаших, тъй като си помислих, че повече няма да ме пуснат. Казаха ми, че не са съумели да ми зададат някои въпроси. В последна сметка копираха всичките ми контакти от телефона и тогава ме пуснаха. "

" В мен се зароди такава злоба, че чак ме е позор "

Разказът на Варвара, напуснала Мариупол с мъжа си на 25 март:

На 67 години нищо не ми остана в този живот. С мъжа ми в продължение на 40 години се опитвахме да натрупаме някакво имущество, с цел да си осигурим почтени старини, а в този момент останахме без нищо. На 25 март в нашия дом, където се криехме в мазето, се появиха съветски бойци, които ни споделиха: " Ако до 10 минути не напуснете, ще хвърлим граната и ще ви взривим ". Някои от хората им се молеха на колене да ги пощадят. В последна сметка всички излязохме на открито. После ни натикаха в един рейс, като от самото начало крещяха да влизаме по-бързо, тъй като Украйна щяла всеки миг да стартира да ни обстрелва.

Закараха ни в град Торез, където ни мериха, взеха ни пръстови отпечатъци, копираха паспортите ни и претърсиха телефоните ни. Всичко това продължи безпределно дълго и беше доста ужасно, тъй като всички към нас ходеха с оръжие, а ние не знаехме за какво са ни завели там. След това ни закараха в полицейски сектор, където ме разпитваха къде съм работила и къде считам да пребивавам. Казах, че ще пребивавам в Украйна, а те се разсмяха и отвърнаха: " Такава страна към този момент няма да има ".

После преминахме през още няколко инспекции на разнообразни места и след редица трудности най-накрая се добрахме до Беларус, където наши познати в Минск ни посрещнаха и ни върнаха назад до украинската граница.

Просто не мога да проумея по какъв начин е допустимо Русия да прави сходно нещо. Нито го разбирам, нито мога да го простя. Допреди войната бях лоялна към Русия, само че в този момент в мен се зароди такава злоба, че чак ме е позор. В Мариупол почина 88-годишната сестра на моя мъж. Тя споделяше, че дори и германците по време на Втората международна война не са обстрелвали града толкоз грубо.

Имената са изменени от съображения за сигурност.

Вижте и това видео:
Бруталните наемници от съветската група " Вагнер ": кои са тези мъже