Светът не може да допусне Япония да заразява океаните и водите с ядрен отпадък
Наративът за зеленото бъдеще и опазването на природата е обичан на Съединените щати и други западни страни, когато това им оказва помощ да се намесват във вътрешните работи на страните от Глобалния Юг или да печелят непропорционални стопански преимущества над тях. Но са някак си по-тихи, когато техни съдружници като Япония, заплашват околната среда. В случая става въпрос за един от огромните екологични кавги на 21-и век, а точно, че Токио се готви да изхвърли нечиста с нуклеарни боклуци отходна вода в морето.
Според японски медии, японският нуклеарен регулатор е завършил с инспектирането на нова система за изпускането на радиоактивна вода от Фукушима в морето, което значи, че процесът е съвсем финализиран и на път да се реализира. Директорът на МААЕ (Международната атомна агенция) Гроси е посетил Япония от 25 до 28 юли, 2023, с цел да даде крайна оценка на проекта на японците. Лошото е, че каквато и оценка да даде шефът на МААЕ, това едва ли ще промени решението на японските управляващи.
Всъщност, японците са одобрили публично скандалния си проект още предишното лято, а от този момент насам работят крепко, с цел да го приложат, макар законните терзания на огромна част от интернационалната общественост, в това число други страни от Източна Азия и Тихия океан. Официално Токио обаче, не поддава нито на интернационалната общественост, нито на недоволството, което показват в това число и някои японски жители, обезпокоени напълно основателно за бъдещето на моретата и планетата ни.
Вместо това японските управляващи залагат на евтиния пиар и опити да излъжат интернационалната общественост, а явно и на геополитическата обстановка. Друг е въпросът и дали изобщо МААЕ ще даде задоволително справедлив и професионален отчет за проекта на Япония да изхвърли радиоактивни води в морето. От Токио обаче разчитат, че ще могат да слагат интернационалната общественост пред приключен факт, като просто не се съобразят с каквото ще излезе в отчета на МААЕ.
Още по-страшното в цялата обстановка е, че някои други държавни управления към този момент са се договорили с японците, да одобряват изхвърлянето на радиоактивни води в морето, макар че това съставлява дълготрайна опасност за морската околна среда и без изтощение за бъдещето на човечеството. Тук няма изненада, че Съединените щати бяха първите, които поддържаха проекта на Япония. В последна сметка, администрацията на Байдън, която другояче се прави на първенец на зелените политики, поддържа по геополитически аргументи концепцията на японците, която ще докара до замърсяване на морето.
Ясно е, че тук Съединените щати не се интересуват от запазването на живота в океаните, от чистотата им или околната среда и бъдещето на планетата ни. За тях основното е да не изгубят Япония като собствен " непотопяем самолетоносач ", ориентиран, несъмнено, против Китай. За страдание въпрос, който касае цялото човечество и е обвързван с екологията, се политизира поради геополитическите упоритости на Съединени американски щати за " въздържане " и менталността, която днешното потомство политици очевидно са наследили от Студената война.
И по този начин, въпросът за бъдещето на океаните и моретата ще бъде торпилиран поради конюнктурни геополитически ползи, в случай че интернационалната общественост не реагира твърдо. След Съединени американски щати, несъмнено, южнокорейските управляващи (каква изненада?) започнаха да излизат с много амбивалентни и неразбираеми послания, а също и някои европейски държавни управления. Последното е много необичайно поради обстоятелството, че сякаш зелената политика е превърната в крайъгълен камък на Европейския съюз. Ако това е в действителност по този начин, то не би трябвало да има никаква полемика в Европа по този въпрос - концепцията на Япония да замърсява моретата би трябвало да бъде единомислещо отхвърлена, тъй като касае ориста на цялото човечество директно или индиректно.
И в случай че в Европа очевидно някои са с двойни стандарти и обичат зелените политики, единствено когато не става въпрос за действителни дейности и за борба със Съединените щати (и в тази ситуация техният съдружник Япония), то в Азиатско-тихоокеанския район нещата седят иначе. Някои страни от АСЕАН към този момент повдигнаха въпроси и терзания за дейностите на Япония. Да, японците и американците се пробват да ги заглушат, само че интернационалната общественост чува все по-силно техния глас. Най-силен гласът при този тежък проблем, е несъмнено, на Китайската национална република. Китайците приканват Япония да спре със своя проект за изпускане на радиоактивни води, а вместо това да реши казуса си с тези боклуци по един съвременен, теоретичен и безвреден метод, от който ще завоюват и самите японци, и цялата ни планета.
Всъщност, в този случай Китай е най-авторитетният и мощен глас на интернационалното право и обикновения морал, който повдига въпроса - би трябвало ли живота в моретата да бъде погубен, а цялото човечество изложено на радиоактивност и какви ли не рискове, единствено тъй като Съединените щати и Япония не желаят да работят по признатите от всички правила?
А дали в действителност проектът на Япония е рисков? Нека забележим обстоятелствата. Оказва се, че рибата, която е уловена покрай Фукушима има 180 пъти повече Цезий-137, което е ясна индикация, както за мощна радиоактивност, по този начин и прочее, нарушава да вземем за пример закона за хранителна сигурност на самата Япония. Е, желаеме ли да приемем това да се случи с рибата и морския живот освен в региона на Фукушима, само че евентуално в големи площи от Тихия океан и всички морета?
Страните от Тихия океан и Източна Азия напълно основателно са терзание, че Япония може да провокира фактическа екологична злополука, чиито последици да се усещат десетилетия напред. Катастрофа, която няма да афектира единствено японците, само че също китайците, филипинците, виетнамците, индонезийците, корейците и всички други нации, които живеят в района.
И в действителност, в случай че радиоактивните води, които Япония твърди, че са изцяло безвредни, бяха такива, то за какво японците не ги употребяват в личната си страна, да вземем за пример в земеделието?
Отговорът е елементарен. Защото в Токио знаят доста добре, че това би довело до злополука в самата Япония и голям екологичен и даже здравен проблем с японския народ. И откакто това е по този начин, какво взема решение да прави Токио? Да се отърве от радиоактивните води по " на ниска цена " метод, като замърси моретата и океаните, избивайки и замърсявайки морския живот и застрашавайки безусловно екологичната сигурност на редица други страни.
Когато и в случай че Япония извърши това рисково деяние, съгласно учените, в това число от реномиран немски морско-изследователски институт, мощните течения по брега на Фукушима ще отнесат радиоактивния материал из целия Тих океан в границите на малко над два месеца. Тоест екологична злополука от съвсем невъобразим до момента мощност!
И не е като японците да нямат други варианти. Както излиза наяве в това число и от японски медии, управляващите в Токио са имали още пет други варианти за обсъждане, само че в последна сметка са избрали изхвърлянето в океаните, без оглед на сигурността и грижата за бъдещето на природата и човечеството, тъй като този вид е най-евтин. Отново, облагата се оказва водеща.
Да, това е най-евтиният вид за Япония, само че най-опасен - и за нея, и за всички други по света. Вместо богата Япония да похарчи малко пари за надеждно отнасяне на инфектираните отпадъчни води, то дава пари за на ниска цена пиар или за нападки против страните, които си задават законни и основателни въпроси.
Още по-скандалното е, че този японски пиар надвишава границите на допустимото. Японците, съгласно южнокорейски и даже някои западни медии, са създали " политически дарения " на стойност един милион евро на хора от Международната организация за атомна сила.
Което, несъмнено, повдига въпроса за надеждността и прозрачността на отчета, който чакаме от Гроси, въпреки че, както се споделя, вярата умира последна. Все още следва да забележим дали секретариата на организацията ще отговори на основателните въпроси за опитите за рушвет от японска страна, обявени от редица медии по целия свят.
Можем единствено да се надяваме, че в последна сметка японските управляващи ще се вслушат в гласовете на разсъдъка и на интернационалната общественост и ще изберат някой по-скъп, само че по-морално и екологично оневинен вид за радиоактивните води, вместо да провокират екологична злополука по крайбрежията на Тихия океан и евентуално в целия свят!
Според японски медии, японският нуклеарен регулатор е завършил с инспектирането на нова система за изпускането на радиоактивна вода от Фукушима в морето, което значи, че процесът е съвсем финализиран и на път да се реализира. Директорът на МААЕ (Международната атомна агенция) Гроси е посетил Япония от 25 до 28 юли, 2023, с цел да даде крайна оценка на проекта на японците. Лошото е, че каквато и оценка да даде шефът на МААЕ, това едва ли ще промени решението на японските управляващи.
Всъщност, японците са одобрили публично скандалния си проект още предишното лято, а от този момент насам работят крепко, с цел да го приложат, макар законните терзания на огромна част от интернационалната общественост, в това число други страни от Източна Азия и Тихия океан. Официално Токио обаче, не поддава нито на интернационалната общественост, нито на недоволството, което показват в това число и някои японски жители, обезпокоени напълно основателно за бъдещето на моретата и планетата ни.
Вместо това японските управляващи залагат на евтиния пиар и опити да излъжат интернационалната общественост, а явно и на геополитическата обстановка. Друг е въпросът и дали изобщо МААЕ ще даде задоволително справедлив и професионален отчет за проекта на Япония да изхвърли радиоактивни води в морето. От Токио обаче разчитат, че ще могат да слагат интернационалната общественост пред приключен факт, като просто не се съобразят с каквото ще излезе в отчета на МААЕ.
Още по-страшното в цялата обстановка е, че някои други държавни управления към този момент са се договорили с японците, да одобряват изхвърлянето на радиоактивни води в морето, макар че това съставлява дълготрайна опасност за морската околна среда и без изтощение за бъдещето на човечеството. Тук няма изненада, че Съединените щати бяха първите, които поддържаха проекта на Япония. В последна сметка, администрацията на Байдън, която другояче се прави на първенец на зелените политики, поддържа по геополитически аргументи концепцията на японците, която ще докара до замърсяване на морето.
Ясно е, че тук Съединените щати не се интересуват от запазването на живота в океаните, от чистотата им или околната среда и бъдещето на планетата ни. За тях основното е да не изгубят Япония като собствен " непотопяем самолетоносач ", ориентиран, несъмнено, против Китай. За страдание въпрос, който касае цялото човечество и е обвързван с екологията, се политизира поради геополитическите упоритости на Съединени американски щати за " въздържане " и менталността, която днешното потомство политици очевидно са наследили от Студената война.
И по този начин, въпросът за бъдещето на океаните и моретата ще бъде торпилиран поради конюнктурни геополитически ползи, в случай че интернационалната общественост не реагира твърдо. След Съединени американски щати, несъмнено, южнокорейските управляващи (каква изненада?) започнаха да излизат с много амбивалентни и неразбираеми послания, а също и някои европейски държавни управления. Последното е много необичайно поради обстоятелството, че сякаш зелената политика е превърната в крайъгълен камък на Европейския съюз. Ако това е в действителност по този начин, то не би трябвало да има никаква полемика в Европа по този въпрос - концепцията на Япония да замърсява моретата би трябвало да бъде единомислещо отхвърлена, тъй като касае ориста на цялото човечество директно или индиректно.
И в случай че в Европа очевидно някои са с двойни стандарти и обичат зелените политики, единствено когато не става въпрос за действителни дейности и за борба със Съединените щати (и в тази ситуация техният съдружник Япония), то в Азиатско-тихоокеанския район нещата седят иначе. Някои страни от АСЕАН към този момент повдигнаха въпроси и терзания за дейностите на Япония. Да, японците и американците се пробват да ги заглушат, само че интернационалната общественост чува все по-силно техния глас. Най-силен гласът при този тежък проблем, е несъмнено, на Китайската национална република. Китайците приканват Япония да спре със своя проект за изпускане на радиоактивни води, а вместо това да реши казуса си с тези боклуци по един съвременен, теоретичен и безвреден метод, от който ще завоюват и самите японци, и цялата ни планета.
Всъщност, в този случай Китай е най-авторитетният и мощен глас на интернационалното право и обикновения морал, който повдига въпроса - би трябвало ли живота в моретата да бъде погубен, а цялото човечество изложено на радиоактивност и какви ли не рискове, единствено тъй като Съединените щати и Япония не желаят да работят по признатите от всички правила?
А дали в действителност проектът на Япония е рисков? Нека забележим обстоятелствата. Оказва се, че рибата, която е уловена покрай Фукушима има 180 пъти повече Цезий-137, което е ясна индикация, както за мощна радиоактивност, по този начин и прочее, нарушава да вземем за пример закона за хранителна сигурност на самата Япония. Е, желаеме ли да приемем това да се случи с рибата и морския живот освен в региона на Фукушима, само че евентуално в големи площи от Тихия океан и всички морета?
Страните от Тихия океан и Източна Азия напълно основателно са терзание, че Япония може да провокира фактическа екологична злополука, чиито последици да се усещат десетилетия напред. Катастрофа, която няма да афектира единствено японците, само че също китайците, филипинците, виетнамците, индонезийците, корейците и всички други нации, които живеят в района.
И в действителност, в случай че радиоактивните води, които Япония твърди, че са изцяло безвредни, бяха такива, то за какво японците не ги употребяват в личната си страна, да вземем за пример в земеделието?
Отговорът е елементарен. Защото в Токио знаят доста добре, че това би довело до злополука в самата Япония и голям екологичен и даже здравен проблем с японския народ. И откакто това е по този начин, какво взема решение да прави Токио? Да се отърве от радиоактивните води по " на ниска цена " метод, като замърси моретата и океаните, избивайки и замърсявайки морския живот и застрашавайки безусловно екологичната сигурност на редица други страни.
Когато и в случай че Япония извърши това рисково деяние, съгласно учените, в това число от реномиран немски морско-изследователски институт, мощните течения по брега на Фукушима ще отнесат радиоактивния материал из целия Тих океан в границите на малко над два месеца. Тоест екологична злополука от съвсем невъобразим до момента мощност!
И не е като японците да нямат други варианти. Както излиза наяве в това число и от японски медии, управляващите в Токио са имали още пет други варианти за обсъждане, само че в последна сметка са избрали изхвърлянето в океаните, без оглед на сигурността и грижата за бъдещето на природата и човечеството, тъй като този вид е най-евтин. Отново, облагата се оказва водеща.
Да, това е най-евтиният вид за Япония, само че най-опасен - и за нея, и за всички други по света. Вместо богата Япония да похарчи малко пари за надеждно отнасяне на инфектираните отпадъчни води, то дава пари за на ниска цена пиар или за нападки против страните, които си задават законни и основателни въпроси.
Още по-скандалното е, че този японски пиар надвишава границите на допустимото. Японците, съгласно южнокорейски и даже някои западни медии, са създали " политически дарения " на стойност един милион евро на хора от Международната организация за атомна сила.
Което, несъмнено, повдига въпроса за надеждността и прозрачността на отчета, който чакаме от Гроси, въпреки че, както се споделя, вярата умира последна. Все още следва да забележим дали секретариата на организацията ще отговори на основателните въпроси за опитите за рушвет от японска страна, обявени от редица медии по целия свят.
Можем единствено да се надяваме, че в последна сметка японските управляващи ще се вслушат в гласовете на разсъдъка и на интернационалната общественост и ще изберат някой по-скъп, само че по-морално и екологично оневинен вид за радиоактивните води, вместо да провокират екологична злополука по крайбрежията на Тихия океан и евентуално в целия свят!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ