&format=webp)
Gen Z избира живот без дом, семейство и деца. И без застраховка за бъдещето
Нарастващите разноски за жилища и ниските заплати, които не съумяват да наваксат инфлацията, карат милениалите и поколението Z да отсрочват фундаментални житейски събития като придобиването на личен дом или основаването на семейство.
Вместо това, множеството избират да се любуват на живота с пътувания за прекарване или персонални материални движимости, а това събитие оказва директно въздействие и върху финансовите им решения.
Нов отчет на Capgemini, споделен извънредно с Fortune, разкрива, че въпреки съвсем 70% от хората под 40 години да смятат застраховката живот за нужна, вариантите, с които разполагат, не подхождат на финансовите им цели, което ги кара да се откажат от нея изцяло.
Проучването, извършено взаимно с LIMRA, се базира на анкета измежду над 6100 души на възраст 18-39 години в 18 пазара, 200 висши мениджъри в застрахователния бранш в 18 пазара и макроикономически прогнози, създадени в съдействие с Oxford Economics. Резултатите демонстрират, че 63% от тези консуматори нямат непосредствени проекти за брак, а 84% от несемейните и фамилните нямат непосредствени проекти да имат деца.
Саманта Чоу, световен водач в животозастраховането и обществените придобивки в Capgemini, разяснява, че младите генерации са склонни да сключат застраховка, в случай че е доста евтина или безвъзмездна. Но концепцията, че би трябвало да заплащат за нея, до момента в който към момента не могат да си разрешат да купят дом, не им се коства разумна.
„ Те се женят по-късно, раждат деца по-късно, не вземат финансови решения като покупка на дом или нещо сходно. Склонни са или да икономисват повече, или да откриват капиталови сметки и да икономисват там. “
Традиционната застраховка „ Живот “ е всъщност финансов контракт сред физическо лице и осигурител, който разрешава на потребителя постоянни заплащания (премии). В подмяна застрахователят се задължава да изплати избрана сума (т.нар. обезщетение при смърт) на посочените бенефициенти сега на гибелта на застрахования. Обикновено тези средства се употребяват за покриване на разноски като заравяне, задължения, разноски за прехрана, даже обучение или ипотека.
Но има и други функционалности към животозастрахователните полици, наречени „ живи компенсации “.
Една от тях включва ускорени компенсации, да вземем за пример в случай че застрахованият бъде диагностициран с терминална болест. Други разрешават на застрахования да вземе заем или да тегли средства от полицата си, до момента в който е жив. Това би разрешило огромни покупки, като да вземем за пример дом.
Чоу също споделя, че е употребила животозастрахователна лавица, с цел да си купи първия дом. „ Купих първата си застраховка „ Живот “ на 21 години. Платих съвсем в брой за първия си дом. Просто изтеглих парите от полицата. Но никой не изяснява това на хората. “, добавя тя,
Това е същността на казуса: по-младите генерации не осъзнават или не схващат, че тези житейски изгоди могат да бъдат налични за тях.
1 от 4 консуматори към момента отхвърлят животозастраховка, тъй като процесът е прекомерно замайващ, а комплицираният диалект прави полиците сложни за схващане и потребление, съгласно изследването на Capgemini.
Благодарение на „ Големия трансфер на благосъстояние “ в размер на 124 трилиона $, милениалите и поколението Z в Съединени американски щати чакат приблизително завещание от 106 000 $ на човек.
Това прави животозастраховането „ значима дестинация “ за тези средства, съгласно Capgemini. От интервюираните 40% са класирали животозастраховането като третото по значимост за наследството си, след акциите и спестяванията в брой.
За да се приготви за генерации с друг метод към спестяванията, вложенията и финансите, секторът на животозастраховането би трябвало да се промени, добавя Чоу, която работи в застрахователния бранш от над 25 години.
„ Застраховането би трябвало да бъде финансов артикул. Да дава отговор на потребностите при закупуване на дом или заплащане на колежа на детето ви в бъдеще. Трябва да бъде еластичен артикул от вида „ всичко в едно “, който пораства дружно с вашия живот. “, добавя специалистът.
Вместо това, множеството избират да се любуват на живота с пътувания за прекарване или персонални материални движимости, а това събитие оказва директно въздействие и върху финансовите им решения.
Нов отчет на Capgemini, споделен извънредно с Fortune, разкрива, че въпреки съвсем 70% от хората под 40 години да смятат застраховката живот за нужна, вариантите, с които разполагат, не подхождат на финансовите им цели, което ги кара да се откажат от нея изцяло.
Проучването, извършено взаимно с LIMRA, се базира на анкета измежду над 6100 души на възраст 18-39 години в 18 пазара, 200 висши мениджъри в застрахователния бранш в 18 пазара и макроикономически прогнози, създадени в съдействие с Oxford Economics. Резултатите демонстрират, че 63% от тези консуматори нямат непосредствени проекти за брак, а 84% от несемейните и фамилните нямат непосредствени проекти да имат деца.
Саманта Чоу, световен водач в животозастраховането и обществените придобивки в Capgemini, разяснява, че младите генерации са склонни да сключат застраховка, в случай че е доста евтина или безвъзмездна. Но концепцията, че би трябвало да заплащат за нея, до момента в който към момента не могат да си разрешат да купят дом, не им се коства разумна.
„ Те се женят по-късно, раждат деца по-късно, не вземат финансови решения като покупка на дом или нещо сходно. Склонни са или да икономисват повече, или да откриват капиталови сметки и да икономисват там. “
Традиционната застраховка „ Живот “ е всъщност финансов контракт сред физическо лице и осигурител, който разрешава на потребителя постоянни заплащания (премии). В подмяна застрахователят се задължава да изплати избрана сума (т.нар. обезщетение при смърт) на посочените бенефициенти сега на гибелта на застрахования. Обикновено тези средства се употребяват за покриване на разноски като заравяне, задължения, разноски за прехрана, даже обучение или ипотека.
Но има и други функционалности към животозастрахователните полици, наречени „ живи компенсации “.
Една от тях включва ускорени компенсации, да вземем за пример в случай че застрахованият бъде диагностициран с терминална болест. Други разрешават на застрахования да вземе заем или да тегли средства от полицата си, до момента в който е жив. Това би разрешило огромни покупки, като да вземем за пример дом.
Чоу също споделя, че е употребила животозастрахователна лавица, с цел да си купи първия дом. „ Купих първата си застраховка „ Живот “ на 21 години. Платих съвсем в брой за първия си дом. Просто изтеглих парите от полицата. Но никой не изяснява това на хората. “, добавя тя,
Това е същността на казуса: по-младите генерации не осъзнават или не схващат, че тези житейски изгоди могат да бъдат налични за тях.
1 от 4 консуматори към момента отхвърлят животозастраховка, тъй като процесът е прекомерно замайващ, а комплицираният диалект прави полиците сложни за схващане и потребление, съгласно изследването на Capgemini.
Благодарение на „ Големия трансфер на благосъстояние “ в размер на 124 трилиона $, милениалите и поколението Z в Съединени американски щати чакат приблизително завещание от 106 000 $ на човек.
Това прави животозастраховането „ значима дестинация “ за тези средства, съгласно Capgemini. От интервюираните 40% са класирали животозастраховането като третото по значимост за наследството си, след акциите и спестяванията в брой.
За да се приготви за генерации с друг метод към спестяванията, вложенията и финансите, секторът на животозастраховането би трябвало да се промени, добавя Чоу, която работи в застрахователния бранш от над 25 години.
„ Застраховането би трябвало да бъде финансов артикул. Да дава отговор на потребностите при закупуване на дом или заплащане на колежа на детето ви в бъдеще. Трябва да бъде еластичен артикул от вида „ всичко в едно “, който пораства дружно с вашия живот. “, добавя специалистът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ